Снимка: Дневник

Както вече бе обявено, служебният кабинет ще изготви проект на бюджет за тази година през април, когато изтича действието на удължения бюджет за 2022 г., съобщава „Дневник". Все още проект не е приет, но днес на заседанието на кабинета е обсъждана неговата концепция, както и промени в данъчните закони, които ще бъдат публикувани в петък. Тригодишна средносрочна прогноза не е направена. Това обяви на извънреден брифинг финансовият министър Росица Велкова.

Тя посочи, че за целите на влизането на България в еврозоната проектът на бюджет ще бъде изчислен при 3% бюджетен дефицит, а намалената ставка на ДДС за някои стоки заради пандемията, която засега важи до края на юни, ще бъде предложено на следващото Народно събрание да се върне към общата от 20%. Облекчената ставка се предлага да остане за хляба, брашното, бебешките храни и на книгите.

Това означава, че се предлага облекчението да отпадне за горивата, тока, заведенията. Предлага се също и увеличаване на акциза на електронните цигари, засилване на фискалния контрол и предварително задължение да се декларира ДДС при селектираните рискови стоки.


Одобрените досега разходи водят до 6.9% бюджетен дефицит

Министърът обясни, че всички разходни мерки, одобрени от 46, 47 и 48 Народно събрание биха довели до дефицит от 6.9% от прогнозния БВП на начислена база за 2023 г. С това обясни и мерките, които предлага кабинетът по орязване на разходите. Самият проект на бюджет ще бъде представен ден след изборите - на 3 април, а е предвидено да се обсъди и приеме от Министерския съвет на 26 април и да бъде внесе за разглеждане от новия парламент.

В пакета данъчни закони, които предстои да бъдат публикувани на 17 март, петък, е заложено еднократно облагане на свръхпечалбата за всички предприятия, а държавните, след приспадане на счетоводната загуба, се предлага да внесат в бюджета 100% дивидент.

Министърът обясни, че свръхпечалбата ще бъде изчислена според европейски регламент - осредняват се печалбите за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., увеличават се с 20% и се съпоставят с реализираната печалба за 2022 г., а върху разликата се начислява 33% данък. Плащането се предлага да е чрез авансови вноски от 1 юли всеки месец, а изравняващата вноска да се прави през 2024 г.

Предвижда се още тол таксите и концесионните такси да се актуализират с инфлацията. Предвижда се още ограничаване на командировките, на представителните разходи и на разходите за издръжка, за да може да се гарантира запазването на бюджетното салдо, посочи министърът. На новия парламент освен това ще бъде предложено да приеме е и буфери, като единият от тях е да не може средства, предвидени за капиталови разходи да се разходват за друго, каквото позволяват текстове на Закона за публичните финанси.

Служебният кабинет предлага и друг буфер - да се върне изоставената отдавна в България бюджетна практика, според която 90% от планираните за годината разходи се правят до края на третото тримесечие и едва 10% - през четвъртото. От много години вече основната част от разходите се одобряват с решения на правителството тъкмо в края на годината и най-вече през декември. "Това не е най-добрата бюджетна практика, но се налага да се въведе", посочи Велкова.

Повишение на заплати и пенсии също е предвидено

С всички тези мерки ще може да се гарантира изпълнението на т. нар. швейцарско правило, по което всички пенсии се актуализират всяка година, обясни министърът. Разчетът за увеличението тази година е с 12.9%. Допълни, че така ще може да се осигурят пари и за изплащане на приетото увеличение на заплатите в администрацията като с 10% ще бъдат повишени и тези, които не са били променяни през 2022 г.

Освен това се предвижда служителите на двете приходни агенции - НАП и Агенция "Митници" да получат с 15% по-високи заплати при преизпълнение на заложените допълнително 6 млрд. лв. приходи за годината и още 10% когато те бъдат 100% събрани.

Към края на 2022 г. приходите от ДДС и акцизи са по-ниски от планираните за годината. При ДДС са събрани 688.7 млн. лв. по-малко от планираните. При актуализацията на бюджета за предходната година Народното събрание допълнително завиши очакваните приходи от този данък със 760 млн. лв. В същото време парламентът не прие предложението на Министерството на финансите да се въведе акцизен календар за тютюневите изделия и същевременно не беше намален прогнозният размер на постъпленията от акцизи с ефекта от мярката в размер на 100 млн. лв.. Толкова приблизително е неизпълнението на разчета за годината.

Кодексът за застраховането е пак на дневен ред

Малко преди края на предходното Народно събрание с общите усили на пет политически сили бяха отхвърлени предложение от Министерството на финансите промени в Кодекса за застраховането, които гарантират от името на България, че нейни застрахователи ще изплащат щети, причинени в чужбина, а след това ще оспорват, ако имат основания за това. Този ангажимент бе поет от България, когато влезе в чакалнята на еврозоната.

След това Министерството на финансите проведе разговор с основната организация, която не е съгласна с това - Съюза за стопанска инициатива, и тя е поела ангажимент да предложи свой проект, който обаче да изпълнява този ангажимент на България. Неотдавна организацията представи своя проект, който е бил изпратен на общоевропейския финансов регулатор - EIOPA, но тя не се е съгласила с него, обяви днес финансовият министър.

Затова тя обяви, че в петък ще бъде публикуван за обществено обсъждане текстът, изработен от работната група към Народното събрание. В рамките на 30 дни ще могат да бъдат предлагани и други варианти, които Велкова допусна, че може да заменят официалното предложение, ако те бъдат одобрени от EIOPA.

Може да се стигне и до заем от МВФ

Велкова посочи, че служебният кабинет "искрено се надявам" бързо да бъде съставено редовно правителство, което може да внесе свой проект на бюджет.

Посочи, че ако депутатите все пак приемат в предлагания от служебният кабинет вид проект на закона, той ще отговаря на критериите за влизане в еврозоната. "Ако увеличат дефицита, означава, че бихме влезли в процедура по свръхдефицит. Тогава трябва да има по-висок дълг, което ще създаде проблем с набиране на ликвидност на международните пазари", посочи тя. Напомни, че ако се загуби перспективата за влизането на България в еврозоната и се стигне до процедура от страна на ЕК по свръхдефицит, то инвеститорите ще поискат по-висока цена, за да държат държавен дълг. "И тогава може да се прибегне до заеми от МВФ", предупреди Велкова. Имайки предвид, че дотам би се стигнало, ако не може от пазара да се набере нужната сума на поносима цена.

Теоретичната заплаха за валутния борд

По време на брифинга се разбра, че на заседанието на Министерския съвет днес е бил обсъждан доклад на финансовия министър с рисковете пред България, ако тя не ограничи бюджетния си дефицит. Докладът е бил разпратен до всички министерства, а по-рано днес бе оповестен публично от БГНЕС. В публикацията се правят внушения, че България е изправена пред фалит и това се дължи основно на последния редовен кабинет като поименно се споменават бившият премиер Кирил Петков и бившият вицепремиер Асен Василев. В отговор на въпроси Росица Велкова уточни, че посочения както по-рано днес, така и във въпросния доклад бюджетен дефицит от 6.9% за тази година би се получил в резултат на приетите от последните три парламента данъчни облекчения в съчетания с увеличени разходи.

„Това са интерпретации от журналисти, които така са разчели доклада", обяви тя на въпрос за фалита, посочен в заглавието на публикацията, какъвто няма в текста на нейния доклад.

„При условие, че предлагаме на Народното събрание да приеме бюджет с дефицит до 3%, не би следвало да имаме такива притеснения", подчерта министърът.

В текста на доклада министърът отправя редица рискове и предизвикателства пред страната, ако не се вземат мерки. Сред рисковете тя посочва и отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото. Последното звучи като заплаха за валутния борд, който е въведен при определен курс, който досега нито е променян, нито е имало намеци за това. При този курс и България влезе в чакалнята на еврозоната и се договори при него да приеме някой ден еврото.

„Теоретично има такава опасност (за валутния борд - бел. а.), ако дефицитите са в изключително високи размери", обяви Велкова без да посочи как размерът на такъв дефицит в рамките на тази година, ако се стигне до него, би застрашил борда.

Ако се приеме дефицит остане 3% не би следвало да има притеснения въобще, че държавата е изправена пред фалит, подчерта министърът.

На въпрос защо самата тя не внесе бюджет за 2023 г., за да предотврати тези рискове, които описва в доклада си, Велкова посочи, че това е така, защото се е очаквало да се състави редовно правителство, което през закона за бюджета да лансира собствената си политика. А сега ще го направи, защото няма такова правителство, а годината напредва, а и в удължения закон за бюджета е записано, че до края на април такъв проект трябва да бъде внесен независимо дали има редовно правителство. В отговор на въпрос няма ли обявените предложения за данъчни промени и проект за бюджет, които се представят сега, а не след изборите, да се употребят за политически цели Велкова обясни, че не знае как докладът е стигнал до журналистите като е обсъждан в рамките на правителството. "Не е имало идея да правим днес подобен брифинг, но при всички положения в петък намерението ни бе да качим данъчните закони за обществено обсъждане, защото трябва да има 30 дни за обществено обсъждане", обясни тя.

За брифинга бе съобщено 45 минути преди обявения час.

В публикацията на агенцията, разпространила доклада, се посочва, че Министерството на финансите, което отрича да знае кой е изнесъл в публичното пространство доклада, се казва, че ведомството е изпратило писмо до всички министерства със задание да намалят с 20% бюджетите си през 2023 година.

Велкова отрече да е изпращала такова указание, нито да е воден подобен дебат. Увери, че предлагания от нея буфер - за харчене на 90% от заложените разходи през първите три тримесечия, а не основно през последното, ще изиграе своята роля, ако се влоши бюджетното салдо. "Ако се поддържа в рамките на планираното, няма да се наложи да бъдат ограничавани тези разходи", посочи министърът.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.