Според него ще има има един продължителен период, в който централните банки ще поддържат контролирана инфлация. Левон Хампарцумян очаква, че сама по себе си тя ще предизвика растеж, който да неутрализира негативните последствия от пандемията.
Има няколко начина човек да може да си запази парите при наличие на по-висока инфлация, смята финансистът.
„В моментът, в който централните банки започнат да се борят с инфлацията, то лихвите ще скочат. Но лихвите в банките няма как да ви дадат доходи над сумата, която сте вкарали. Ако искате да си увеличите парите, то трябва да ги рискувате“, смята той и потвърди, че лихвата в банката е достатъчно да пази спестяванията от инфлацията.
„Когато става въпрос за криза, има една технология, която се нарича „Fear, Uncertainty and Doubt” (Страх, несигурност и съмнения). Нейната цел е да създадеш страх и притеснения и в същото време да се появиш геройски с решение. Политиците вече го научиха, а корпоративните го използват отдавна”, посочи той.
Хампарцумян е на мнение, че от медицинска гледна точка вече се вижда краят на ковид кризата. "Не е ясно, каза той, колко още вълни ще има, но е натрупан значителен опит в лечението на кризата“.
Той обаче смята, че кризата показа дефицити в световните вериги на доставки и дистрибуция. Според него след като Китай стана хъб за производство на стоки с ниска добавена стойност, сега това се отчете като стратегическа грешка на западния свят и предстои това да се коригира. Той се надява това да доведе до нови възможности за България като част от ЕС.
Хампарцумян коментира и скока в цените на недвижимите имоти.
„Пандемията накара много млади хора да искат да си купят по-голямо и удобно жилище. От друга страна има и такива, които купуват недвижими имоти с цел спекулация, но трябва да се има предвид, че тя може и да няма успешен край. В момента се надува един балон, който няма голям шанс да доведе до крах, но все пак трябва да сме внимателни”, предупреди Хампарцумян.
Той е категоричен, че реално няма причина апартаменти в София да струват колкото тези във Виена или Атина и ако цената на жилищата в България стигне до тези нива, то това би било сериозна червена лампа.
„Друг риск, който съществува, е да се създаде цикъл на бедност на места, на които никой не е очаквал. По-конкретно става дума за новите квартали в столицата и по-големите градове, които обаче имат лоша инфраструктура. В наши дни хората с добри възможности искат не само хубаво жилище, но и хубав квартал. Новопостроените сгради, които обаче не са в облагородени квартали, има шанс да се превърнат в гета“, заяви финансистът.
Временна или структурна е инфлацията? Колко дълго ще продължат инфлационните процеси? Има ли системен риск за банки при концентрация на имотни кредити? Как технологично трябва да се обезпечи преходът към зелена индустрия в България?
Снимка: Интернет
