Съвместна публикация на www.lyutskanov.co.uk и www.parallel43.bg
- Какви чувства изпитвате, когато влезете в книжарница, и особено в книжарница като "Hatchards", която е най-старата в Лондон, основана е през 1797 г.?
- Това е второто ми посещение в тази книжарница. Спомням си, че първия път бях много дълбоко впечатлена, може би съм си мечтала цял живот да имам възможност 3 месеца да чета по 16 часа на ден и да прочета една хилядна част от тези книги. Сега вече ми посочиха няколко прекрасни заглавия. Една ще си купя, по финансови причини, естествено, ще се огранича. Удоволствието е смесено: с огромно желание да изградим подобна книжарница в България, защото такива места са всъщност гнездото, където талантът усеща своята мощ. България е страна на таланти и много се надявам да бъде страна на бъдещето на тези таланти. Да не изгреят и да си отидат, но талантът е свободна птица, където успее да отлети и където успее да се реализира, винаги ще носи в сърцето си родното място.
- Как се стигна да издаването на "The Wolves Of Staro Selo" на английски?
- Преди време преводачката Яна Елис беше превела един от разказите ми. След това нейна приятелка й препоръчала тази книга. Тя превела около 30 странициq пратила ги на издателите и те я одобрили. Това е първата книга, която някой друг превежда на английски, винаги аз си превеждам книгите.
- Вашите книги са преведени на над 30 езика. Имате ли впечатления в кои страни те се приемат най-добре, къде са най-четени?
- Най-много мои книги са излизали в САЩ. Това, което е излизало в България, е излизало и там, с изключение на последната - "Луничави разкази", към която вече има заявен интерес. В Съединените американски щати си намерих двама издатели. Единият е специализиран в научна фантастика, а другият в literary fiction, тоест литература, която прави човечеството по-човечно, по-хуманно. Вторият е професор по философия и свикнах да работя с него, което означава, че приемам неговите предложения. Ако не ги приемеш - чакаш шест месеца и пак ги приемаш. Вече се научих да превръщам тези предложения в остров, който полека-лека заливам с вода, за да стане това, което искам. Човекът е изключително любезен. Свикнах да работя с него, но свикнах и много внимателно, без никаква агресия и натиск, да го убеждавам. Той много обича да чете Сенека, което ме накара да изчета Сенека и когато имаме спор, започвам със Сенека, за да се осъществи това, което искам да стане.
- Какво търсите, какво изследвате, когато пишете? Душата на българина ли е най-интересната тема за Вас ?
- За мен е интересна действителността в България, днешните остро наболели проблеми на хората, на обикновените хора, на които никой нищо не им урежда. Не им урежда договор, не им урежда издател, не им урежда никакво място да работят, да купят нещо преференциално. Това е човекът, който се блъска, който е ритан, който всеки се стреми да го скърши: за да бъде някой победител, трябва да има победен. Интересувам се от хората, които някой иска да победи, но те не се дават. България е златно място за такова писане, никоя друга страна не ти дава такива хора, които дори да ги счупят три пъти, всъщност не са ги счупили.
- Какво Ви дава и какво Ви отнема писането?
- Нищо не ми отнема. Разбира се, нощите, когато работиш, са един вид противостоене на това, което ни измъчва. Измъчвало ме е, например, да видя възрастна жена, която проси. Аз не мога да променя живота й, дори да й купя хляб, мляко, да й дам два лева... Опитвам се в книгите да живеят такива хора като нея. В книгите ми искам да живеят и такива измамници, за които не си правя никакви илюзии, защото тези хора са много трудно изкореними. Те са като бактериите, причиняващи лаймска болест. За една секунда такава бактерия се превръща в 25 милиарда бактерии. Няма антибиотик. Този антибиотик срещу хората бактерии сме ние. Моята роля е да описвам. Книгата може да не оправи нищо, може да я прочетат и да кажат: каква е тази? Но за себе си зная, че поне един човек бактерия, която съсипва съдби, съм хванала за гушата и съм я притиснала, за да не убива.
- Мой приятел писател, американец, казва, че всеки има точка на пречупване и при определени условия от най-добрия може да стане най-лошия човек. Какви са тези точки на пречупване в България според Вас?
- Аз мисля, че напоследък ние като нация се научихме в подробности да разбираме граматиката и езика на парите. Парите никога не са били най-добрият съветник, най-добрият атестат за съществителното "човек". Даже напротив - винаги се съмнявам в хората, които са изгрели финансово като галактики. Тези хора ме карат да пристъпвам към тях с опасение. Не със страх, аз не съм страхлив човек, но искам да ги изследвам. Разбира се, техният свят е много недостъпен, там бих могла да попадна само като един черноработник, като преводач и мога да видя много малко от този човек. Не случайно Хемингуей е измислил Теорията на айсберга - вижда се само много малко отгоре, но отдолу никой не знае какво е. Когато писателят го опише, всеки читател може да види това зло и да си го представи по различен начин, но поне вече знае, че отдолу има нещо опасно.
- Защо се стигна до там, че според официалните данни около 40% от българите четат само по една книга годишно, 70% не влизат в библиотека, тоест българинът почти спря да чете книги?
- Тази статистика, ако наистина е вярна, е много мъчителна за разбиране от мен. Просто е тъжна, защото безкнижовният народ рано или късно сам изгражда духовния затвор, в който ще изтлее. Но българите винаги по някакъв начин са усещали, че за да останат живи в съзнанието на околния свят, трябва запазят духа си. Книгата запазва духа. Винаги във всички държави в целия свят е имало едно малцинство, което чете. Това не е само в България, навсякъде има океан от нечетящи хора, но бъдещето се прокарва от четящите, те се борят и заради тези, които не четат. Колкото и да си мислим, че четенето е празно занимание, мисля, че четящият човек изгражда съпротивление срещу обществените язви, срещу измамниците, които може да са на различни нива - от най-ниските до най-високите. Четящият човек не е раболепен, не е предател. Човечеството е изживяло предателства, раболепие, смъртоносни войни, но именно тези, които не са раболепни, които са чели, които знаят какво са създали хората преди тях, могат да създадат бъдеще за хората след тях. И то не бъдеще, което да е концлагер, а да е бъдеще на хора, които също искат да постигнат нещо. Искаш ли да постигнеш нещо - четеш!
- Има ли тема, по която никога няма да пишете?
- Всяка тема може да бъде обект на писане. Мен ме отблъсква грубият, циничен език. Знам, че много писатели са го правили, но и Стайнбек казва, че за най-отблъскващите неща можеш да напишеш с най-обикновени думи, които хората използват столетия. Тези думи имат силата на столетия. Затова човек, който разчита на ругатни, всъщност излага на показ безсилието си да използва столетните думи в това, което пише. Всяка тема би могла да представлява голям интерес за мен, всяка тема. Въпросът е как ще се подходи към нея, така че хората да бъдат заинтересовани от написаното.
- Има ли нещо, което все не успявате да кажете на читателите си?
- Може би не съм казала за моите лични страхове за развитието на човечеството, защото виждам, че технологиите стават толкова мощно развити, а човекът в морално отношение, в морално-етична перспектива, не се е развил много. Виждаме, че се връщат времената на Макиавели, въпреки че той е бил много честен човек, ние си мислим, че е бил мошеник. Връщат се времената, когато подлостта е добродетел, когато умението да излъжеш, да премахнеш от пътя си човек, дори физически, се превръща в една много високо разменна монета. Това не съм го казала още, не съм го писала.