Своя 100-тен рожден ден днес чества Иван Тодоров от суворовското село Чернево. Юбилярят, който живее в три Българии и таи спомен от мимолетната си срещата с цар Борис ІІІ, изглежда великолепно за възрастта си. А пищното тържество по случай рождения му ден се подготвя тази вечер в туристическия комплекс “Барите”. Там ще се съберат близки, роднини, познати на рожденика-столетник.
През целия празничен ден дядо Иван посреща гости в своя обширен двор на спретнатата си двуетажна къща. Впечатляващо за възрастта си е с безупречен външен вид – елегантно облечен с панталон, синя риза и задължителния каскет. Движейки се самостоятелно и с добра памет , той поздрави всички гости и зае своето централно място на отрупаната за тържеството му маса. За вековното си честване юбилярят получава постоянно подаръци и пожелания за здраве и късмет.
Иван Тодоров Куркутлиев е роден на 11 юни 1920 г. в с. Чернево. Учи до 3 клас в родното си село, а след това продължава образованието си в близкото с. Левски. Разказва, че и днес обича да си похапва всеки ден различни ястия, но предимно постни. Има 2 дъщери, които му помагат в ежедневието. Има 4 внука и 4 правнука. Благодарение на дъщерите и зетя той успява да преживее спокойно дните си дотук.
Спомените му го отнасят в онова време, в което случайността го среща с цар Борис ІІІ. Тогава величеството е машинист и кара пристигналия на гара Кулата влак. В кортежа е и монархът, който се ръкува с всички наоколо.
Дядо Иван е бил и фронтовак във Втората световна война. Влиза в железопътни войски, които го изпращат в Гърция, през 1944 г. Неговата рота ремонтира и доизгражда наново взривени мостови съоръжения в Ксанти. Повредени са при изтеглянето на германците войски. Поправя и мостовите съоръжения в Сърбия, откъдето минават българските войски. След войната отново си е у дома. Жени се за Яна Михалева, от която има 2 дъщери. За съжаление, тя напуска този свят преди 7 години. Но дядо Иван не остава сам. За него се грижат двете му дъщери и зетя. Те допълват житейския му разказ, че от 1950 до 1980 г. работи в железопътната гара в Чернево.
Столетникът има железни житейски принципи, които спазва и до днес – не може да живее с лъжа, кражба или в безчестие. А рецептата му за дълголетие се крие в билковия чай, от шипки, глог, бъз и коприва. Девизът му е: умереност във всяко нещо – в храната, в работата, дори и в почивката. Човек честен, до безкрайност. Днес казва, че е живял в три Българии – царска, социалистическа и демократична. Последната му харесва най-много, защото на хората днес може да се помага. Съжалява само, че България се обезлюдява. И го боли, че много хора си отиват, други заминават в чужбина, за да си търсят прехраната. А той си остава тук , влюбен в България.
