Разговаряме минути преди началото на кръглата маса „Студената война – между миналото и бъдещето“, която се проведе в Арт-салона на Радио Варна.

Как бихте обяснили избора на темата? Битката за въображението на хората по темата за Студената война е очевидна и се задълбочава. Периодът е включен в програмата по история за IX клас на средните училища. Какви според Вас са проблемите в комуникацията и рецепцията на този период?

Изборът на темата за Студената война се налага от живота и от света, в който живеем. Има две основни тези за това не кога започва, а завършва Студената война. Едната, която е част и от общообразователната подготовка, включва само разпадането на Източния блок – на социалистическата система и на СССР.

Но това, което наблюдавам през последните близо 30 години – втората теза, чийто привърженик съм и аз, непрекъснато дава доказателства за това, че Студената война на практика не е приключила. Защото ако приемаме Студената война като своеобразен феномен на историческия период след края на Втората световна война – да, имаме ключовите показатели: биполярното противопоставяне между двете суперсили и идеологията, като основен ориентир и филтър за това, което се случва в света след 1946 до 1989 година.

Десет години светът нямаше враг. Това беше безкрайно изненадващ момент от развитието на човечеството, защото беше заявено, че след като е изчезнал основният враг – СССР и социалистическата система, победител са САЩ и западната демокрация, при което влизаме в еднополярен свят.

Извечната нужда от дихотомии...

Дихотомията в контекста „за и против“, категорично. Този принцип беше нарушен. Имаше локални конфликти, част от които свързани с разрушаването на СФРЮ, с разпадането на СССР – две империи от края на Първата световна война, имаше локални конфликти в Близкия Изток – „Пустинна буря“, „Пустинна лисица“, САЩ се опитваше да решава енергийното си позициониране в този район, но на практика, имаше един много тежък период, в който се разрушаваха много илюзии, осъществена беше т. нар. пещерна приватизация, в резултат на което 11 септември 2001 г. постави точката над познатото и се появи глобалният враг на човечеството – тероризмът с арабско-ислямско лице.

В резултат на това влязохме отново в тази позната дихотомия, за която споменахте – консолидиране и конфронтация на обществата през призмата на идеологията, но не на 45-годишната комунистическа идеология. Влязохме в една събирателна форма на мотивация, която включва етнос и религия.

Ако религията беше между края на Римската империя и Тридесетгодишната война – тогава се водеха религиозни войни с основен мотив „Аз съм католик, ти – православен, а другият – протестант и други варианти на ересите“, то след Тридесетгодишната война се говори: „Аз съм французин, ти си англичанин“. И тогава вече се водят войни между национални държави.

Но от 2001 г., след като се изчерпа вариантът с идеологията в контекста на марксизма-ленинизма, тези два основни елемента се обединиха и отново заживяхме в идеологията, която обединяваше и конфронтираше на конфесионална, на етническа основа. Това се проявяваше доста активно, но и елиминирано от публичното пространство – една доста висока степен на цензура, в Средна Азия, между становете, най-вече – Узбекистан, Киргизстан или Казахстан.

Това се прояви и в Южен Кавказ – Нагорнокарабахският конфликт, който отново е тема от световния дневен ред и част от голямата политическа реторика и варианти не толкова за решаване, колкото за елиминиране на новия играч там – Турция. И се оказа, че от 2001 до 2020 г., за мен лично, започна вторият етап от Студената война.

Защото, да не забравяме, ако идеологията в каквато и да е форма е ориентир за това, как могат да се консолидират и конфронтират обществата в контекста на врага, не трябва да забравяме, че през 1946 г. светът бе разделен на три компонента: Изток, Запад, за които всички много говорят и пишат, но имаше и трети компонент – Третият свят, Тази огромна територия Африка – Азия, която в периода най-вече след края на колониализма, тържествено обявен в края на `50-те и началото на `60-те години, вървеше в контекста „държава със социалистическа или капиталистическа ориентация“. Но е факт, че до 2003 г. този трети компонент, в една или друга степен, не беше част от дневния ред на света.

Но през 2003 г. – продължнието на темата за глобалния враг, САЩ започна да осъществява своя глобален план за сериозно ситуиране в Персийския залив, най-вече в държавите с големи залежи на нефт и газ и съответно, установявайки политически, ерго икономически, сфери на влияние, да се включи активно в източването и най-вече – експорта на конвенционални суровини, печалбите от което да бъдат за транснационалните корпорации на САЩ.

И започна разпадането на Третия свят, с войната в Ирак, в разрез с решението на съвета за сигурност на ООН. Но ако това беше единичен случай, то от декември 2009 г., когато започна т нар. Арабска пролет – тогава беше и генералната репетиция на социалните мрежи, доколко и как могат да обединяват и организират недоволни групи в съответните арабски и северноафрикански, най-вече, държави за сваляне на политическата власт.

Спомнете си, за три месеца всички държави преминаха през фазата митинги, протести, демонтрации, но през март 2010 и след това през 2011 г., като с магическа пръчка, всички държави около Персийския залив приключиха с тази форма на непромяна на системата там, но за сметка на това бяха разрушени светските държави, първа от които – Ирак.

Оттам нататък започна разрушаването на другите две с много силно развити в икономически план държави, като Либия и Сирия, което на практика продължава и до днес. В процеса на разпад се включиха в различен формат Великите сили, последна от които – Турция, от декември м.г., на страната на признатото от ООН правителство в Триполи. Третият компонент започна да се разпада от 2003, но по-интензивно – от 2009 година.Но да се върнем на първия компонент. От 2016-2017 г. започна интензивната ерозия на англосаксонския свят, с визията на западния свят за представителната демокрация като своеобразен еталон за пътя, по който трябва да вървят обществата в Европа и света.

С идването на власт на Тръмп и на Макрон – две фигури, за които никой не очакваше, че ще спечелят, и в САЩ, и във Франция се очертаха две много ясни и активно използвани стратегии, свързани с преструктурирането на западния свят.Тук може да говорим за ерозията на политическия и икономически неолиберализъм. Наблюдаваме го в САЩ, където върви и гражданска война в контекста на противопоставянето на демократи и републиканци в предизборната кампания за президент.

Наблюдава се и през двата основни компонента, които променят света: миграцията от Близкия Изток и Африка, която през 2016 г. получи един доста добре организиран и финансиран начин на реализация. И което е по-интересното – че този процес изцяло завладя Централна и Западна Европа където наблюдаваме процес на разпад, в който и европейските, и националните институции не съумяват да овладеят процеса, свързан със запазване на европейската цивилизация.

Защото се оказва, че пристигащите са многобройни, нискообразовани, но със самочувствие и непоколебимо желание да се възползват от богатите социални програми на тези развити държави. Това е първият компонент, който влияе много сериозно върху политическата, което означава – и върху икономическата, система на Западна Европа.

Вторият компонент, който оказва невероятно силно негативно влияние върху развитието на света, е пандемията от коронавирус, за която различни специалисти, медици все по-смело коментират, че това е добре организиран, създаден вирус, който в един момент се превръща в политически инструмент.

Такъв феномен се наблюдава за пръв път в света – с магическа пръчка по света обявяват, че има коронавирус и по един и същ начин в различен, но кратък, период от време прилагат едни и същи мерки, свързани с едно от сериозните предизвикателства пред човечеството – за пръв път така осезателно, грубо и арогантно се нарушава принципът на естествения подбор на човечеството.

Това е свързано със следното: дошло е времето на болните да си отидат, здравите трябва да продължат – това е житейски принцип, непроменен през вековете.

В случая обаче се оказва, че се полагат невероятно големи усилия – финанси, време и медицинско обслужване, за болните, които – искаме, или не, си отиват. Но по-страшното е друго – че маските и социалната изолация оказват много сериозно влияние върху психическото и физическото състояние на здравите хора.

Вторият много по-опасен момент е обезличаването, свързано с маските.

Много често вече коментираме фразата на Аристотел, че хората са социални животни. Пандемията, освен че води до промяна в чисто човешки план, е съпроводена и с нещо друго, което иска финансовият капитал – всички да влязат във виртуалното пространство, където човек е сам, изплашен и където много лесно бива лъган и консолидиран с други изплашени, но в контекста на страха и послушанието.

Така че Студената война продължава, но не като константна величина. Натискът срещу човечеството посредством коронавируса е огромен, но моята надежда е, че след като се разбере кой ще бъде президент на САЩ – надявам се да е Тръмп, битката между индустриалния и финансовия капитал да влезе в нова фаза и коронавирусът да бъде забравен.

Основната характеристика на днешния свят е многовекторната битка на транснационалните корпорации срещу държавата. Държавата трябва да съществува, защото тя е гаранция за бъдещето на човечеството.

Бихте ли прогнозирали влиянието на победителя в американските избори върху света и България?

За мен, Тръмп ще има втори президентски мандат, което е по-добре. Защо? – защото той е представител на държавността и икономическия капитал. Политическият неолиберализъм ще бъде поставен на изпитание, бих казала, това ще бъде последният рунд, в който той ще загуби.

Идва политическата система на автокрацията. Индустриалният капитал ще работи в контекста на засилване на държавността, което наблюдаваме от появата на коронавируса. Всичко говори в смисъла на обратното, но ако Байдън все пак дойде на власт, конфликтите по света и разрушаването на държавността ще се засилят и трето, най-неприятното – всички ще бъдем вкарани в компютъра. Това е перспективата, която чертае Демократическата партия.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.