Два стенописа на мъже с две лица, държащи необичайни съкровища – включително чаша, от която пият колибри, детайл, който може да намеква за жертвоприношения – са открити в 1400-годишния археологически обект Панямарка в крайбрежно Перу, съобщи изданието Live Sciencе, цитирано от actualno.com.
И двата стенописа, които украсяват един и същи стълб в церемониална зала, са богати на детайли. В единия стенопис, която се намира близо до върха на стълба, мъж с две лица – едното гледа наляво, а другото гледа надясно – държи ветрило от пера в едната си ръка, а в другата държи чаша, от която пият четири колибри. Вторият двулик мъж, нарисуван по-долу на стълба, има движещо се перце в едната си ръка и подобен на пръчка предмет в другата, който се е запазил само частично. И двамата мъже носят нещо, което прилича на прическа или корона на главите си и цветни дрехи със сложни шарки и нещо, което изглежда като големи колани.
Стенописите са открити от археолози през август 2022 г. Защо представители на културата Моче са изобразили двамата мъже по такъв начин, е мистерия. „Няма нищо подобно в южноамериканската археология“, казва Лиза Тревър, доцент по предколумбова история на изкуството и археология в Колумбийския университет. – Художниците може да са експериментирали с това как да покажат движение и два повествователни момента едновременно.“ Стенописите са нарисувани между 550 и 800 г., по времето, когато цивилизация, известна като Моче, процъфтява в крайбрежните райони на Перу. Моче построяват огромни храмове, извършват човешки жертвоприношения и създават изящни произведения на изкуството – като керамични чаши във формата на човешки глави. Двамата мъже може да са божества, но това е съмнително. „Обикновено изображенията на божествата в изкуството на Моче имат нечовешки аспекти като зъби или лица, опашки или крила на различни същества. Това, с изключение на двете лица, изглежда изцяло човешко“, отбелязва Тревър.
Панямарка е архитектурен комплекс, разположен в долната част на долината Непеня в Перу. В залата с двуликите мъже има множество други стенописи, включително жрица, змия и прилеп. Археолозите я изучават повече от 60 години, след като открили първия стенопис през 1958 г. Но въпреки десетилетията на изследвания голяма част от залата все още не е изучена и много стенописи вероятно още чакат да бъдат открити, казват изследователите. Все още не е известно как Моче са използвали тази зала. „Едно от нещата, които са толкова интересни и предизвикателни за тази сграда, е, че необичайната плътност на картините в нея означава, че можем да разкопаваме и консервираме само скромна част от сградата всеки полеви сезон“, казва Тревър. Едва ли много хора са имали достъп до тази зала. „Със сигурност не е била за обществен достъп, като се има предвид колко тесни са проходите и вътрешното пространство – посочва Тревър. – Трябва да е било много специално място, може би отворено само за лидерите или старейшините на общността в Панямарка.“
