Разговаря Наташа Атанасова, "Граждани на квартала"
Снимка община Варна
По случай 1 ноември говорихме с писателя Коста Радев, който тази година получи престижната награда “Варна” за цялостно творчество. Той е носител и на много други награди за своите произведения. Скромен, ироничен и с чувство за хумор Радев успява да пише стойностна литература без реклами, кампании и обвиване в мистерия. От прозата му, както и от самия него, лъха на съвсем естествена и тъкмо заради това толкова въздействаща откровеност.
- Кои са според Вас съвременните будители и Вие причислявате ли се към тях?
– По начало будители е понятие, което е въведено преди да речем стотина години, когато е имало съвсем друго значение и съвсем друга нужда е имало от тези хора. Сега в днешно време няма кого да будиш. Всичката информация е налице, всеки може да пита и да научи каквото иска. В това отношение всички са много улеснени. Но мисля че новото значение, което трябва да се внася, е свързано със старата дума за свяст, за осъзнаване, за разбиране, за събуждане на този народ, който преди е спал в някаква такава, както казва поета, “робска люлка”, а сега в люлката на своите стремежи за приятно живеене, за охолен живот. Това пак е някаква форма на отчуждаване от всякакви идеали, от всичко чисто, от всичко общонародно. Вижте даже тази хубава дума “патриотизъм”, която е било най-святото нещо, най-голямата похвала да те наричат патриот и тя се опошли и тя се използва наляво и дясно от всеки. Така се обезличава и обезсмисля самото съдържание на тези народни будители. А че ги има, това е съвсем вярно и трябва да ги има, но все повече остават на втори, на трети план и само по празниците се сещаме за тях.
– Казвате в друго интервю, че писателят трябва да е на ръба на оцеляването, това валидно ли е и за будителите?
- На ръба на оцеляването е едно място, където се събират хора с по-различни идеали. То не е някакво физическо оцеляване като корабокрушенци. Това е едно доброволно отказване от тези съблазни съвременни, от самата алчност, вкоренена в човека. Нека си припомним кой е първият смъртен грях от всички останали 7. Първият грях е алчността, оттам тръгва всичко.
– Затова ли Вие решихте от редактор с образование българска филология да станете професионален рибар?
- Смятам, че човек може да си вади хляба по най-различни начини и рибарството в ония години беше доста по-почтено от всякакво редакторство, така че не мисля, че съм загубил нещо. В никой случай. Ако съм се обогатил с нещо, това е от този живот спокоен, далеч от съблазни, от тези ежедневни страсти, ежби и глупости. То не е загуба, то е печалба според мен.
– Този живот помогна ли на писането Ви?
- Разбира се. Това е едно освобождаване, една степен поне на свобода. Който не е свободен, той не може да пише. Никой да не ме убеждава. че в робство или душевен дискомфорт може да пишеш каквото и да е. Щеш – не щеш, се съобразяваш със своите тегоби, желания и всички други такива ежедневни глупости. Обвързват се, без да искаш, ставаш подвластен, без да усетиш, а свободата някъде отлита с хубавия текст, който би написал евентуално.
– Все пак световната класическа литература познава случаи, в които е писано под натиск, стрес. Например Достоевски е писал някои от своите произведения така.
- Аз не съм почитател на Достоевски, в никакъв случай. На мен ми е скучен, дидактичен, измислен, изобщо всичко това, което е съвсем характерно за цялата т.нар руска литература. Доколкото можем да я наречем руска, защото тя 90 на 100 е писана от неруснаци. Аз доста неща не харесвам и не се срамувам да ги кажа. Да се съгласяваш с всичко и особено това, което нас са ни учили, защото ние все пак живяхме половината си живот в една измислена фалшива ценностна система и тя не може да не е оставила следи. Не се учудвайте защо сега съвременните писатели, харесваните, са толкова малко и ако има такива, харесвани, те пишат повечето в минало време, за онова време, а дори не го познават като хората. Нещата не трябва винаги да се харесват и това, което са ти казали, че е хубаво, да го приемаш на доверие.
– В романа Ви “Лабиринтът към Монтевидео” пише, че след другия потоп на Земята ще останат само плъховете, хлебарките и графоманите. Кое прави графоманите толкова устойчиви?
- Хлебарките и плъховете много народ са го писали преди мен. Аз добавих и графоманите, понеже 15-на години съм се движил между тях и имам доста добри впечатления. Знам, че това е абсолютно устойчива човешка порода. Неизтребима е. Сега като няма почти никакви възможности да се печата, няма вестници, няма списания, кои оцеляват в тази среда? Графоманите си имат и сайтове, и списания, и издателства. Плащат си, върви си някаква търговийка там и това е. Те оцеляват. Ние няма как да оцелеем.
- Видях, че в Книжен пазар вашият сборник “Земетръсът” струва 125 лв., което е доста висока цена за книга. Но вие май не гледате комерсиално на писането?
- Въобще не гледам комерсиално. Писал съм последните си неща абсолютно безплатно. Никой не ми е давал хонорар. Има една стара приказка “за мерак парите не се жалят”. Ако някой има толкова мерак да купува хубави книги, да ги купува, да ги чете. Нека не забравяме, че книгите, за да се продадат, трябва да отговарят на разбиранията и схващанията на голяма част от читателите. Не може при почти 80% функционално неграмотни хора, които не са отваряли книга през живота си, не можеш да искаш от тях да създават пазар за една добра литература.
В живота всичко е синусоида – спадане, възходи, и това е положението за будителите засега.
– Защо не се чете в днешно време?
- То навремето се четеше, защото нямаше с какво друго да се занимават хората. Тези, които сега ходят по мачове, четяха вестник “Спорт”, тези, които се интересуват от политика, четяха “Работническо дело”. За литературата имаше много издания, прекалено много, които вършеха чисто партийна пропаганда. В тях не можеше да пробие нищо, от сегашните четива нищо нямаше да бъде отпечатано. Сега малко се издава, но се надявам пък качеството да се повиши. “Bestseller” значи най-добре продаван, не значи най-хубав или най-интересен, или най-полезен.
– В такъв случай може ли добрият писател да е и финансово успешен?
- Не мисля. Имаше от моите връстници няколко, няма да споменавам имена, защото вече всички си заминаха, които твърдяха в един глас, че писателят трябва да бъде богат и се помъчиха да правят каквото могат в тази насока. Пишеха конюнктурни глупости, пишеха такива полу порно съчинения. Нито станаха по-богати, нито станаха по-талантливи, само станаха малко по-скандални и малко по-известни, но и това след няколко години се изгуби, но се загуби и талантът им. Това е лошото. Затова Ви казах, алчността трябва да се отхвърли от човешките недостатъци още преди да си седнал да пишеш. От писане няма да забогатееш, ако забогатееш, значи си се предал по някаква линия, сключил си някакъв компромис и така.
– Гледате ли новините и какво мислите за днешната реалност?
- Новини избягвам да гледам. Днешната реалност е по-хубава в пъти от това, което беше. Но свободата е нещо, което хората го оценяват, само когато го загубят, и затова има толкова много недоволни, толкова много протестиращи. За какво протестират? За пари. Но кой Ви е казал, че държавата или някой друг трябва да Ви дава пари. Парите са нещо, което или ги печелиш, или ги харчиш, ако ги имаш. Никой не е задължен да ти осигурява. Какво трябва да осигури държавата? Отбраната на страната, вътрешния ред, здравеопазването, образованието и толкоз. Не е длъжна да дава пари на актьори, на начинаещи недоучили още специалисти и какво ли не. Пътища много. Едно време какво беше модерно? Преди двайсетина години всички ставаха прависти. И никой не искаше да става писател. Сега във филологията, доколкото знам, приемат с две и половина. Сега пък искат да стават компютърджии, след 5 години кой знае какво ще е. Но това са начини за прехрана, докато писането е съвсем друго нещо.
– Затова ли Вие ги разграничавате и не искате да печелите от писането?
- Не е, че не иска човек да печели, би искал, но би трябвало да знае, че не може. Просто така е устроен животът. Ако искаш да печелиш, избери си някоя друга професия, печели си. Отвори си бакалница, много по-лесно ще ти е.
