Разговаряме с Даниела Белчева /Danny Bell/ за дебютния ѝ албум Acoustic Me в клуба, в който той беше представен за първи път пред публика. Песните, написани и композирани от нея, са продукт на последните пет години от живота ѝ на музикант, но решението да бъдат записани и издадени, идва по време на изолация.
Какво те накара най-после да издадеш част от своите песни?
Реших да бъда по-смела, отколкото обичайно съм. Аз съм твърде интровертна и дълго време не се решавах да изразя себе си пред други хора. Обикновено изпълнявам чужди песни, но принудителната изолация и дните на равносметка ме подтикнаха да превъзмогна своята собствена нерешителност.
В песните ти долавям нотка на северна меланхолия и безбрежност. Това свързано ли е с дългите месеци на работа в Норвегия?
Работата извън страната е част от музикалното ми съзряване. В дългите месеци на пребиваване в една различна среда минах през огромен брой часове на съзерцание на природата, на преоткриване. Това бе първият етап на самоизолация. Вторият, вече наложен принудително, беше карантинният, когато най-после се осмелих да издам албум.
Кои са музикантите, които застават зад теб в този албум?
Безкрайно съм благодарна за професионализма и за това, че тези изключителни музиканти се съгласиха да работят с мен. Аз мога да напиша песен, но аранжиментите са изцяло тяхно дело. Това са пианистът Данчо Йорданов – Kutukata, който има сериозно и професионално отношение към естетиката на джаз и поп музиката; барабанистът Димитър Семов, който твори с едни от най-добрите музиканти в страната; Детелин Йосифов, който не само изсвири китарите, но записа и мастерира целия албум; басистът Диян Димов, който със сигурност ме познава най-добре и може да извлече най-доброто от моите песни. Не на последно място Веско Солаков (флейта) и Нейко Бодуров (тромпет), които се включиха в две от песните. За мен всеки от тях има опита и деликатността, от които се нуждаех, за да получа този краен продукт.
Имаш ли любима песен от албума, която те изразява най-добре?
Като текст може би Butterflies /Пеперуди/. Текстът на песента написах за няколко минути съвсем спонтанно преди около пет години. В него има и копнеж, и загатване за краткостта на живота. Всичко минава като един миг и не бива да го погубваме.
Did we say enough „I love you“?
Did we hug someone in need?
Did we sit around a burning fire listening to our dreams?
Did we climb up a mountain?…
Butterflies come, butterflies go…
Into infinity they will return with all lessons they have learned.
Като аранжимент и завършеност, определено харесвам Under Lights And Shadows /В светлини и сенки/. Неслучайно тази песен присъства два пъти в албума – начало и край, в два различни варианта. Момчетата свършиха страхотна работа!
Можем ли да очакваме продължение?
О, да! Имам още още песни и идеи, които се надявам да представя пред публика. Добрата работа и творческата подкрепа на всички, които ми повярваха, ме карат да продължа и да не спирам дотук.
