Асен Милушев е роден в София. Има магистратура по "Организация на артистична кариера и музикален бизнес", което му помага много в организацията на участията и пътя по който вървят бизнес нещата на District 13. Барабани учи на частни уроци при Христо Йоцов, но твърди, че най-добрият му учител е Ларс Улрих, има влияние от Нико Макбрейн, Майк Портной, Стийв Смит и Фил Колинс.
Вторият албум на District 13 се казва "Step Into The Fire" и ще излезе през септември.
- Къде са коpените на District 13?
Основахме бандата през 2018 г. с Ричард, първият ни басист, който напусна преди година. Оригиналната идея беше да направим група, която да отговора на нашите музикални вкусове, които тогава бяха алтърнатив, класик рок, метъл... и направихме прослушване, на което се явиха десетина човека китаристи и певци отделно, защото ние тогава не планирахме да сме трио, но се появи Джон, когото харесахме, а той свири на китара и пее, и решихме за трио, защото нещата звучаха добре когато засвирихме заедно. Така се събрахме, чрез обява в музикантски сайтове. Джон имаше готови материали, което беше супер, защото защото много бързо направихме песните по първия албум. Те бяха написани като акустични парчета, а ние ги преработихме малко, за да станат за група. 2018-а беше много продуктивна за нас, защото веднага се хвърлихме да работим по материалите и през 2019-а издадохме "Soma" - първият ни албум с 12 парчета. С Тициано сме заедно от година. Ричард напусна защото беше доста зает с личната си работа и нямаше много време за участия, и прецени, че предпочита музиката да му е хоби, а не сериозно занимание, към каквото сме се насочили ние. Тициано се появи след обяви в същия музикален сайт, в който намерихме Джон. Той започна веднага да разучава песните, да вкарва неговия почерк на свирене и видяхме, че си пасваме и мисловно и като енергия.
- Разкажи малко за новия ви сингъл.
- Новият сингъл се казва "Emotive Addiction" и е посветен на модерните ни пристрастености към мобилните телефони, към технологиите. Често срещано явление е в метрото двама човека, които се познават да си пишат и в един моментда осъзнаят, че са един срещу друг и могат да си говорят. Вместо да живеят нормален живот, те са се вглъбили в технологиите. Сингълът излиза на 28-и април с английския лейбъл "Earache Records", който ще ни разпространява дигитално.
- Имате доста клубни участия в Лондон, имате и участия на два големи фестивала, единият от които "Hills Of Rock" в Пловдив, а другият беше тук в Оксфорд. Каква е разликата между двата вида участия?
- В България на "Hills OF Rock" нещата са по-профилирани, той е предимно насочен към метъл и рок музиката, докато в Оксфорд участваха всякакви банди, включително Boney M. Като че ли тук в Англия хората не идват предубедени на участия, а идват и просто искат да слушат музика, докато в България нещата стоят по малко по-различен начин. Повечето хора идват да чуят само хедлайнера. Много хора останаха навън да пият бира докато стане време за хедлайнера, докато в Оксфорд хората просто се забавляваха и се опитваха да открият нещо ново без предразсъдъци кой е хедлайнер и кой съпорт. Клубните участия в Лондон са много различни. Има дни в които, ти знаеш, защото си бил на доста наши участия, има по десет човека, а на други има по 110. Никога не знаеш какво да очакваш, защото градът е пренаситен от събития и хората понякога са на няколко места за една вечер. В България в това отношение е по-лесно, има глад за събития, няма чак толкова много места за събития и хората, които обичат живата музика са там.
- Къде се чувствате по-комфортно?
- Усещането е много различно. Аз лично се чувствам много добре на голяма сцена, защото самото усещане и преживяване там е различно. Звукът е различен, имаш чувството че става земетресение когато свириш. Малките събития от друга страна дават близостта с хората, която на голямата сцена я няма.
- Къде контактът с публиката е по-силен?
- От гледна точка на контакта и близостта с публиката - на малките места се усеща много по-добре. На големите сцени обаче хората са някак си по-надъхани когато са пред сцената и се кефят доста, но след това пък е доста трудно да достигнеш до тях, ако искаш да обмените няколко думи. Като енергия и двете места имат своя специфика... интересно е.
- Няма да те питам колко силна е конкуренцията, защото знам, че е ужасно силна, но поддържате ли връзка с други групи и как се чувствате в тази среда?
- Поддържаме връзка с няколко групи и обикновено си помагаме за намиране на участия, което също не е лесно, защото в Англия всички места, на които може да се свири работят с промоутъри. Не може просто да идеш и да питаш дали може да свириш там, има си дати, които са запазени със седмици и месеци напред и ако нямаш необходимата мрежа от контакти е по-трудно да намериш участия. С другите групи си помагаме и с оборудване, понякога носим ние, понякога те.
- Как онлайн платформите за музика промениха музиката?
- Казано честно, в момента трябва да отделяме повече време за онлайн платформите отколкото за репетиции или самоусъвършенстване с инструмента, защото все повече се държи на това колко последователи имаш колко интеракции имаш с тези хора, колко те споделят твоите клипове, твоите песни. От това зависи дали ще получиш по-добри участия, къде ще те поканят, с кого ще работиш. Колкото по-добре се представяш в музикалните платформи, толкова повече възможности имаш, в което от една страна има някакъв резон, защото всички места където отиваш до свириш, искат да доведеш публика, от която те да спечелят нещо. От друга страна преди е било по-лесно за групите, защото е имало по-голяма възможности да се концентрират върху музиката си, лейбълите, мениджърите, агентите са вършили другата работа - организация къде и пред кого да бъде представена тази музика. И двете неща имат положителни и отрицателни страни, сега можеш да пуснеш музиката си навсякъде, въпросът е кой ще я чуе и как тя ще достигне до него, защото трябва да инвестираш доста пари за да бъде музиката "видима" и да достигне до правилните слушатели. Радиостанциите също вече работят предимно с известни групи и лейбъли и е много трудно да пуснеш своя в радио, което се слуша от много хора. Обикновено имаш достъп до онлайн радиостанции, в които предимно групите си се слушаме помежду си, защото знаем, че ще пускат наша песен. Да... много инвестиции трябва да направиш, за да достигнеш до повече хора и участия.
- Това е някакъв парадокс. Преди 50 години е трябвало да свириш много на живо за да пробиеш по радиостанциите, а сега е обратното.
- Сега трябва да си някакво чудо, да направиш страшен пробив в социалните медии, за да те забележат и радиостанциите, и лейбълите. Трябва да си готов продукт и те просто да те вземат и да започнат да...
- Значи говорим за "X Factor" или "Britain's Got Talent"?
- Да. Måneskin са един много добър пример. Те направиха пробив в "Евровизия" от там ги поеха и сега свирят с най-големите банди в света, в най-големите зали, и всичко това се случа за около година. Без тази мрежа от хора и инвестиции просто няма как да се случат нещата.
- Тоест в момента може да не си кой знае какъв музикант, няма нужда да си свирил пет години по шест часа на живо шест дни в седмицата по клубове, за да пробиеш?
- Да, няма абсолютно никакво значение. Важен е маркетинга и да яхнеш вълната на днешното време, да си модерен и мейнстрийм. Предполагам, че и преди е било така, но достъпът до участия е бил по-лесен, а и феновете са търсили повече живата музика, сега това го няма.
- Това не е ли още един парадокс?
- Явно е породен от времената, в които живеем и от социалните медии, които засягаме в новата ни песен. Ние вече живеем в социалните медии...
- Имате ли достатъчно такива участия за да поддържате формата си?
- Ние се стараем да имаме поне две-три участия на месец, което за нас е важно не само от гледна точка на поддържане на форма, но и да срещаме нашите приятели, да трупаме опит, защото всяко участие на сцена е ново предизвикателство, винаги има някакви неща, които се случват.
- Можеш да прекараш дни в студиото и да докараш записа до абсолютно перфектно ниво, но на живо е доста различно, нали?
- Така е, винаги има непредвидени оствоятелства, технически проблеми, понякога оборудването е доста старо, тук не се инвестира много в музикално оборудване в клубовете. Можа да кажа, че в България оборудването в клубовете е доста по-добро. Тук понеже постоянно има публика и не им пука дали ще си разочарован от звука и няма да дойдеш повече, защото винаги има други зрители.
- Значи пак стигаме до извода, че ако свириш на живо ставаш по-добър?
- Определено ставаш по-добър. Ние много обичаме да свирим на живо и приемаме всяка възможност, която ни се предостави, защото за нас това е една добра репетиция, която винаги допринася с нещо за развитието ни.
- На коя сцена искате да свирите?
- Както всеки музикант - на "Уембли". Мечтата на всеки музикант е да каже: "Здравей, Уембли"! Но и метростанцията на "Уембли" не е лошо място за изява, така че винаги има възможност човек да свири на "Уембли", дали ще е на стадиона или пред него...
- "Soma" беше доста успешен дебютен албум, какво ще бъде новото в следващия - "Step Into The Fire", какво ще промените?
- В него има малко повече по-тежки парчета, като че ли моето влияние се е намесило повече, защото аз съм човекът в бандата, който слуша най-тежка музика и отново парчетата са доста разнообразни. Имаме акустична песен, имаме балада, имаме някакви експериментални неща с повече ефекти. Всеки път се опитваме да развиваме нещата, не сме група, на която всяка следваща песен звучи като предходната. Не следваме конкретна линия, а се вдъхновяваме след всяка една година, искаме да експериментираме с това, което предлагат три инструмента. Има доста разноообразни неща и се надяваме хората, които са харесали първия албум да харесат и втория, защото има някакви препратки към първия. Този път включихме 14 песни, с две повече отколкото в предния. Решили сме да издадем три видео сингъла и след това албума през септември. За първия сингъл вече стана дума, вторият излиза на 1 юни, за третия още нямаме избрана дата. Вторият сингъл ще бъде кратко парче в пънк-рок стил, досега не сме го свирили никога на живо. Видеото към него ще бъде от процеса на звукозаписа на албума, забавни и сериозни моменти от студиото. Гледаме нещата да са простички, изчистени и едновременно с това да се забавляваме.
- Лесно ли пишете песните или спорите много, докато стигнете до крайния вариант?
- Вторият албум го записахме по време на пандемията, за първи път правим албум онлайн, имахме много идеи, които споделяхме и така лека полека изградихме песните, променяхме някои неща от първоначалните варианти. Спорим е силно казано, по-скоро гледаме да изпипваме нещата докато ни харесат и на тримата. Текстовете ги пише основно Джон, той е поетът в бандата, ние с Тициано сме повече по аранжиментите и писането на музиката. Записахме "Step Into The Fire"отново в България с Георги Станев, той беше звукоинженер и на първия албум. С него работим много добре и се разбираме отлично, той е страхотен професионалист и ако имам възможност ще работя постоянно с него.
- Кои са темите, които няма да чуем в текстовете на песните ви?
- Това е интересен въпрос, защото в нашите текстове засягаме много теми - любов, политически неща, бунтарски истории... да ти кажа честно - не знам, не сме поставяли граници. Избягване по-депресивните неща...
