Бихме искали да посветим дейността си на актьори на това да лекуваме децата от стрес и от лоши преживявания. Това заяви в интервю за БТА Вера Стойкова, директор на Държавен куклен театър – Варна.
Вера Стойкова гостува в пресклуба на БТА в Анкара заедно с директорката на анкарския театър "Темпо" Марина Юдже и с Диана Цолевска, актриса от Държавен куклен театър - Варна, след като на 18 октомври в турската столица бе открит Международният куклен фестивал. Събитието бе открито с представлението „Косачи“ на Държавен куклен театър – Варна в Театър „Темпо". На следващия ден в турската столица бе представена и детската постановка „Малки вълшебници“.
Пред БТА директорът на Държавен куклен театър-Варна посочи, че в световен мащаб се заформя една вълна на всеобщо уважение към кукления театър, защото това е изкуството за деца. Тя каза още, че турските граждани имат прекрасно отношение към театъра като към изкуство и в Турция има много добри театри. Вера Стойкова разказа за трудностите на актьорската професия и за удоволствието от работата на артистите.
Следва пълният текст на интервюто с директора на Държавен куклен театър-Варна.
- Kакво може да ни споделите за участието си в Mеждународния куклен фестивал в Анкара? Фестивалът бе открит с постановката „Косачи“, а на следващия ден бе представена и детската постановка „Малки вълшебници“?
- Първата дума, която идва в съзнанието ми е възторг. Аз наистина съм във възторг от това, което се случва, от начина, по който ни посрещат нашите прекрасни колеги, от цялото домакинство на фестивала, от начина, по който е замислен фестивалът, от атмосферата, от цялата техническа подкрепа, т.е. от всичко, което ни е необходимо за представянето на един толкова труден спектакъл, какъвто е „Косачи“, да не говорим за „Малки вълшебници“, който е предназначен за деца, но е спектакъл достатъчно труден, просто за да бъде представен някъде. В това отношение искам да изтъкна високия професионализъм на Театър „Темпо“, който ние познаваме отдавна. Другото, което мога да кажа, е доверие, взаимно доверие. Изпитваме доверие към тях, към техния вкус, към техния професионализъм. Те изпитват доверие към това, което ние показваме като продукция, към нашите взаимоотношения и към всичко онова, което ни свързва вече в годините заедно.
- Знаем, че не излизате на турска сцена за първи път. Какво ще ни споделите за другите си участия в Турция?
- Винаги е било прекрасно. Много топло приемане, много възторжена публика. Децата особено са просто невероятни. Те много бързо казват кое им харесва и кое не. Ние сме щастливи заради факта, че знаем само кое им харесва, защото никога не сме представяли нещо, което не им е допаднало. А турците са много усмихнати хора и имат прекрасно отношение към театъра като към изкуство. Те много добре го разбират, те го обичат, те го искат и затова в Турция има толкова много добри театри, един от които е определено Театър „Темпо“, който ние сме оценили високо. Те бяха гости на миналогодишното издание на нашия фестивал „Златният делфин“ и взеха страхотни награди.
- Откога имате сътрудничество с Театър „Темпо“?
- Имаме сътрудничество от около седем години. Ние дойдохме за пръв път по тяхна покана и бяхме очаровани от тях, от театъра, от атмосферата в театъра. Този театър е едно голямо сърце, много е хубав, мирише на театър (ние така казваме). Навсякъде се усеща един добър стопанин, който е пипнал всичко както трябва. Чувствали сме се много добре приети, много обгрижени, обичаме да идваме тук.
- Имате ли нови общи съвместни планове с Театър „Темпо“?
- Да, имаме, цяло бъдеще стои пред нас. Имаме много съвместни планове, дори сега говорим за идея, споделена и от директора на Театър „Темпо“ г-жа Марина Юдже, че има желание да се направи едно събитие - цяла седмица, посветена на българския куклен театър. След нашия фестивал („Златен делфин“ – бел. ред.) те – Театър „Темпо“, установиха много добри контакти с другите добри български куклени театри и са възхитени от школата на българския куклен театър, която наистина е на световно ниво. Те биха искали да покажат тук (в Турция – бел. ред.) и на децата, и на професионалистите постиженията на българския куклен театър и още предстоящата пролет биха искали да се направи една седмица, посветена на това. Сега вече ще работим, ще плануваме майсторски класове. Планираме те да идват при нас и като цяло имаме много планове.
- Какво може да ни споделите за турската публика, в частност за най-малките почитатели на кукления театър? Има ли сериозен интерес към изкуството на кукления театър не само в Турция, но и в България и в световен мащаб като цяло?
- Има голям интерес и мога да кажа, че в световен мащаб наистина се заформя една вълна на всеобщо уважение и респект към кукления театър, защото това е изкуството за деца. Ако не научим децата да познават изкуството, да го виждат в неговия хубав, красив вид още като малки, как ще очакваме от тях да разбират изкуството, когато пораснат. Това са първите стъпки на децата, които навлизат в този приказен, вълшебен свят, в който всичко е фантазия. Точно на децата им е най-близко до съзнанието да фантазират, да измислят, да вярват, защото в кукления театър трябва да повярваш, че това е живо, че това наистина се движи, че това се случва, че вълшебникът е вълшебник, че чудото е чудо и лошото е лошо. Но приказките винаги завършват с щастлив край и това е много добре, защото ние щадим психиката на децата, която е много повредена напоследък от всички събития, които ни заобикалят. Виждаме, че децата са тези, които страдат най-много. Затова ние бихме искали да посветим дейността си като актьори, като творци на това да лекуваме децата от стрес, от лошите преживявания и да ги учим да вярват в бъдещето и в доброто, защото те са бъдещето.
- Кое е най ценното за артистите? Изпитват ли тръпка актьорите при всяко излизане на сцената? Какво Ви вдъхновява най-много?
- Не може да не изпитваш тръпка, ако си актьор. Ние сме актьори с толкова дългогодишна практика и винаги преди спектакъл всички са много нервни, в една особена треска. Не можеш да не си притеснен преди това, защото ти трябва да си готов да поемеш много енергия от залата, да я преобразуваш в положителна и да я хвърлиш обратно. Това коства много на всеки един актьор. Затова актьорите са много изморени в края на спектакъла. Не заради физическите действия, заради физическите усилия, а защото излизаш на сцената, усещаш една разнопосочна енергия, защото хората са различни. Трябва да я вземеш, да я преобразуваш и да я направиш една. Това е да водиш залата в някакво действие, да водиш залата в някаква история, да им разкажеш нещо и те да чувстват това, което чувстваш ти, и да излязат със същата емоция, с която си ти. Така че това е чудото на театъра и на актьорската професия.
- Какви са плановете на Държавен куклен театър - Варна за следващи турнета в чужбина?
- След дългите години на COVID-19 и на непредсказуеми ситуации вече имаме планове. Започна да се раздвижва и фестивалната дейност в световен мащаб, макар че все още е много крехка. Имаме съвместни планове с Азия, в частност с Китай, с Хонконг, с Тайван, с Турция също, както вече споменах, което е много немаловажно, защото ние много държим на нашите връзки. От Европа също имаме покани, но все още нямаме за следващата година нещо напълно финализирано, защото всички се боят до последно и има предпазни клаузи в договорите, съответно, ако се случи нещо, се прекратява проектът. Също така много се работи за финансиране на тези проекти и затова искам да изкажа благодарност на Национален фонд "Култура", който финансира нашето пътуване.
