Изложбата „В света на българските откриватели и изобретатели“ ще бъде отворена за посетители в КЦ „Морско казино“ от 17 август в Бургас. Експозицията популяризира 11 от големите имена в българската наука, допринесли за световния научено-технически прогрес.
Част от представените български учени са се обучавали, специализирали и работили в едни от най-големите европейски университети и в САЩ, но никога не са пропускали да заявят своите български корени и българския си творчески дух.
Изложбата „В света на българските откриватели и изобретатели“ се осъществява с помощта на Националния политехнически музей – София, в партньорство с община Бургас.
В изложбата се представят постиженията на:
1. Акад. Ангел Балевски – основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Заедно с чл. кор. Иван Димов създава метод за леене с противоналягане. Този метод е изключително откритие в световната леярска техника, защитено с над 100 патентни документа за изобретения у нас и в чужбина.
2. Асен Йорданов конструира първия български моторен самолет Диплан „Йорданов -1“. Името му е записано в Златната книга на американските изобретатели. Сред неговите изобретения попадат снегоринът, „въздушната възглавница“, безжичният телефонен апарат със секретар „Джорданов“ с възможности за конферентна връзка. Барелеф на А. Йорданов краси „Залата на славата“ на летище „Ла Гуардия“, а на табелката на дома му е написано: „Български летец и пилот“.
3. Георги Наджаков е първото име, записано в „Златната книга на откривателите и изобретателите в България“. Г. Наджаков е българският физик, който открива новото явление – фотоелектретно състояние на веществата. Откритието е в основата на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирна техника, но може да се приложи и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път до Земята;
4. Проф. Иван Странски е един от най-известните български учени в чужбина. Неговият значителен научен принос е в областта на физикохимията. Разбирането/разгадаването на механизмите на кристалния растеж му носи световна известност още през 30-те години на XX век. Днес името „Иван Странски“ носят Институтът по физикохимия на Техническия университет в Берлин и Научноизследователският институт в Оберхаузен (област Рур). За принадлежността на големия учен към световната научна общност говори присъствието му в редица чуждестранни академии;
5. Джон Атанасов – На 19 октомври 1983 г. по инициатива на Щатския университет на Айова, д-р Джон Винсент Атанасов е публично провъзгласен за бащата на световната компютърна революция. Притежава 32 патента за изобретения: миночистачен уред за взривяване на химически мини, апаратура за откриване и записване на сеизмични и звукови вълни, устройство за изчисляване и записване на грешките в траекториите при стрелба, пощенски сортировъчни системи, система за намиране на класифицирани документи и др.;
6. Карл Джераси (Carl Djerassi) е известен със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче. Той е наречен „Бащата на хапчето“. Между откритията му е и кортизонът;
7. Методи Попов разработва едно от най-значителните постижения на българската биология – учението за стимулацията на жизнените процеси. През 1924-1931 година, като български пълномощен министър в Берлин, М. Попов общува с имена от световна величина – А. Айнщайн, М. Планк, Е. Хайзенберг, В. Оствалд и др;
8. Петър Петров е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на ХХ век. Сред неговите изобретения са: първият безжичен сърдечен монитор в света; първият дигитален ръчен часовник; първата компютъризирана система за измерване на замърсяването; телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни спътни и др. Той е носител на многобройни признания и награди.
9. Румен Антонов е български изобретател в областта на автомобилостроенето. Изобретява уникална автоматична скоростна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво.
10. Д-р Стамен Григоров е известен като откривател на Lacto bacterium bulgaricum. Темата за българското кисело мляко като източник на дълголетие е особено актуална в европейските научни среди в периода до 1908 година, когато учените Льорсен и Кюн и нобелистът проф. Мечников дават на откритата бактерия името „Бактериум булгарикум – Григоров.“;
11. Проф. Виден Табаков е един от най-крупните изследователи по аеронавтика, почетен професор на НАСА, участвал в екипа, изпратил първия човек на Луната.
