Последната книга на Умберто Еко, наречена „Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество”, излиза на български език тази седмица под знака на издателство „Колибри”. Есетата, включени в книгата, са публикувани между 2000 и 2015 г. в рубриката „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“, списвана от италианския белетрист, есеист, философ и културолог от 1985 г. до смъртта му през 2016-а. Според критиците, Еко е създал специфичен жанр, белязан с характерната му интелектуална задълбоченост, но написан на достъпен език.
Неслучайно заглавието е Pape Satàn aleppe. Така започва главата за четвъртия кръг на ада в Дантевата „Божествена комедия”. В този кръг са скъперниците, които под наставничеството на Плутос пренасят от едно място на друго огромни тежести, а когато се сблъскат, започват да се бият. Мнозина тълкуватели са се опитвали да разгадаят мистериозния смисъл на възклицанието на Плутос от Седма песен на Дантевия „Ад“, но никой не е успял докрай. Няма обаче по-подходящ надслов за хрониките на днешното течно общество, менливо, неустойчиво, нерядко необяснимо и объркано, лутащо се в търсене на своята идентичност.
