Снимка: iStock

Разгорещените дебати в Народното събрание да внася или да не внася служебното правителство нов бюджет за 2023-а не са нищо друго освен активно партийно маневриране с цел осигуряване на по-благоприятни изходни позиции за предстоящите поредни парламентарни избори. И разбира се, съответно опит за влошаване на позициите на политическите противници. В целия този дебат няма никаква мисъл за подобряване на положението на гражданите и на бизнеса. Независимо какви декларации се правят от парламентарната трибуна, съобщава „news.bg".

Ако служебното правителство бъде принудено или не дай боже се поддаде на натиска да внесе напълно нов бюджет за 2023-а, това ще взриви партийния популизъм и разходната част ще обрасне с такива допълнителни разходи за социални и какви ли не още други политики, че много бързо ще попаднем във финансов Армагедон. К

акто посочи бившият финансов министър от ГЕРБ Кирил Ананиев, само направените до тук заявки от различни партии един нов бюджет ще натоварят разходната част с още 5 млрд. лева, което ще налее бензин в пламъка на инфлацията и ще влоши условията, при които фиска може да финансира дефицитите си. Тогава хазната може да бъде изправена пред незавидната перспектива да не може да осигури пари, за да плати законово вменени й разходи, които нито може да отложи, нито може да спести.

Аргументите на бившият финансов министър от "Продължаваме промяната" Асен Василев, че планираният за 2023-а ръст на БВП бил подценен и щял да бъде с 30 млрд. лева повече от прогнозите на Министерството на финансите, което ще доведе до повече приходи в хазната от очакваното, са доста съмнителни. На първо място сегашният ръст на приходите спрямо 2021-а се дължи изцяло на инфлацията. Това се потвърждава от факта, че от около 3.4 млрд. увеличение на постъпленията в държавния бюджет близо 2.3 млрд. лева (ръст от над 60%) са от ДДС от внос.

С други думи това са чисто инфлационни постъпления. А според всички прогнози ръстът на инфлацията през 2023-а ще е доста по-нисък от това, което наблюдаваме през 2022-а. С други думи съществува реален риск приходите от ДДС от внос, а в следствие на това и общите постъпления на хазната през 2022-а не само да не растат със сегашните темпове, но дори и да отбележат спад.

Впрочем рискът от фиктивен растеж и от спад вече са налице в сегашния бюджет. Става дума за два структуроопределящи по своя размер за хазната приходни източника - акцизите и ДДС от сделки в страната. По обема си 4.83 млрд. лева акцизите се нареждат на трето място по приходи в държавния бюджет. Но през октомври годишният им ръст е едва 1.2% независимо от инфлацията. Това е така, защото акциза се събира на брой/килограм/тон/литър продадена стока и не се влияе от повишението на цените.

С други думи обемът на купуваните акцизни стоки не е нараснал, което говори за икономическата активно в страната. За незадоволителното ниво и слабите перспективи на тази активност е показателен фактът, че независимо от инфлацията приходите от ДДС от сделки в страната през октомври на годишна база са отбелязали спад от 1.9 процента. Забележете, спад и то в онова приходно перо, което винаги и сега - със своите 6.8 млрд. лева, е на първо място по обема на средствата, които осигурява на държавния бюджет. Тези два показателя - за акцизите и за ДДС от сделки в страната са аргумент, политиците и държавниците да се замислят дали България не е в преддверието на икономическата рецесия. Впрочем, в повечето страни от ЕС и най-вече в онези, които са наши основни търговски партньори, вече говорят, че рецесията е неизбежна.

Е, ако основните катализатори на бюджетните приходи - инфлацията и икономическия ръст - се свият силно през 2023-а, откъде ще дойдат прокламираните от някои депутати по-високи, от заложените от служебното правителство, постъпления в хазната? И ако опасенията за завишени рискове за приходната част на бюджета са повече от основателни, не е ли благоразумно да се затворят навреме всички възможности парламентарните партии да изпаднат в поредната финансова вакханалия? В този смисъл позицията на служебното правителство да не внася нов бюджет за 2023-а, а да настоява за удължаване на стария, изглежда като единствено разумната на фона на сегашната политическа и икономическа конюнктура.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.