Десетилетия сателитни данни от Гренландия показват, че ледниците на острова са се свили толкова много, че дори глобалното затопляне да спре днес, ледената покривка ще продължи да се свива.
Изследване, публикувано в списание Nature Communications Earth and Environment, показва, че ледниците на Гренландия са преминали точката, където снеговалежът, който всяка година попълва ледената покривка, вече не може да замести леда, който всяка година се разтапя в океаните през лятото.
Учените са проучили данни за 234 ледника на територията на Арктика, обхващащи 34 години до 2018 г.
Това топене вече кара нивото на океаните да се издига средно около милиметър годишно. Ако целият лед на Гренландия се разтопи, отделената вода ще покачи нивата на моретата и океаните средно с 6 метра - достатъчно, за да залее много крайбрежни градове по света. Този процес обаче ще отнеме десетилетия.
"Гренландия е "канарчето във въглищната мина" и в този момент канарчето вече е доста мъртво", заяви пред "Ройтерс" климатологът Иън Хауат от Университета в Охайо, който е един от авторите на изследването.
Арктика се затопля поне два пъти по-бързо от останалия свят през последните 30 години, а през юли ледената покривка в региона достигна най-ниската си точка за последните 40 години.
Топенето на ледовете отвори нови пътища за корабоплаването и породи засилен интерес към извличането на изкопаеми горива и други природни ресурси, коментира "Ройтерс".
Гренландия е стратегически важна за американските военни и нейната система за ранно предупреждение за балистични ракети, тъй като най-краткият път от Европа до Северна Америка минава през арктическия остров.
Миналата година президентът Доналд Тръмп предложи да купи Гренландия, която е автономна датска територия, но Дания отхвърли офертата. През юли тази година САЩ отвориха отново консулство в столицата на територията Нуук, а Дания съобщи миналата седмица, че назначава нов посредник между Нуук и Копенхаген.
Учените от дълги години се притесняват за съдбата на Гренландия, като се има предвид количеството вода, заключено в леда.
Новото проучване предполага, че ледената покривка на територията вече ще набира маса само веднъж на всеки 100 години - показател за това колко е трудно да се опазват ледници, след като веднъж започнат да губят лед.
Учените отбелязват, че ледниците са имали 50% шанс да си възвърнат масата преди 2000 г., но шансовете намаляват оттогава.
"Все още се губи повече лед, отколкото се натрупва през "добри" години", казва водещият автор Михалеа Кинг от Университета в Охайо.
Ежемесечните спътникови снимки, използвани от учените, показват не само колко лед се губи чрез топене и отчупване на айсберги, но и количеството снеговалеж през всеки период. През 80-те и 90-те години на миналия век е бил постигнат баланс между загубите и попълненията - ледените покривки обикновено са губели около 450 гигатона (около 450 милиарда тона) лед всяка година, които са били заменяни от снеговалеж.
"Ние измерваме пулса на ледената покривка - колко лед се губи по краищата на ледената покривка в океана - което се увеличава през лятото. И това, което виждаме, е сравнително стабилна ситуация до един кратък момент от пет-шест години, когато има голямо увеличение на загубите", казва Кинг.
Количеството лед, който се губи всяка година, започва непрекъснато да се увеличава около 2000 г., така че ледниците губят около 500 гигатона всяка година. В същото време снеговалежът не се увеличава и през последното десетилетие скоростта на загубата на лед остава приблизително същата - което означава, че ледената покривка губи лед по-бързо, отколкото се попълва.
Кинг казва, че големите ледници на Гренландия са се свили средно с около 3 километра след 1985 г. Заради свиването много от тях сега седят в по-дълбоки води, което означава, че повече лед е в контакт с водата. Топлата океанска вода стопява леда, а също така затруднява ледниците да си възвърнат предишните позиции.
На практика дори човечеството да успее внезапно да спре климатичните промени, ледът, изгубван от ледниците всяка година, вероятно все още ще надвишава леда, получен от снеговалеж, и свиването на ледената покривка ще продължи за известно време след това, смятат учените.
"Отстъплението на ледниците променя динамиката на целия леден шелф в постоянно състояние на загуба", казва Хауат. "Дори климатът да остане същият или дори да стане малко по-студено, ледената покривка все още ще губи маса."Свиващите се ледници в Гренландия са проблем за цялата планета. Ледът, който се стопява или откъсва от ледените покривки на Гренландия, се озовава в Атлантическия океан и в крайна сметка във всички световни океани. Ледът от Гренландия има водещ принос за повишаването на морското равнище - миналата година достатъчно количество лед се стопи или отцепи от ледената покривка на Гренландия, за да доведе до увеличаване на нивото на океаните с 2.2 милиметра само за два месеца, съобщава "Дневник".
Все пак светът все още може да намали емисиите от вредни газове, за да забави климатичните промени, смятат учените. Дори Гренландия да не успее да си възвърне леда, покривал по-голямата част от нейните 2 милиона кв. км, забавянето на глобалното повишаване на температурата може да намали скоростта на загубата на лед."Когато мислим за климатични действия, не говорим за изграждането обратно на ледената покривка на Гренландия", каза пред "Ройтерс" Туила Муун, климатолог от Националния център за данни за снеговете и ледовете на САЩ. "Говорим за това колко бързо повишаването на морското равнище ще засегне нашата инфраструктура, домовете ни, нашите военни бази."
Снимка: Reuters
