Той е лицето и хрипкавият глас на джаза. Роден е на днешния ден – 4 август през 1901 г. Луис Армстронг, великият Сачмо, е символ на музиката, на трудно извоювания успех, на невъзможното равенство… Неговият живот – животът на чернокож – наистина има значение, при това за целия свят.
Парадоксалното е, че до края на живота си Луис Армстронг не научава истинската си рождена дата. Сам решава кога да бъде – 4 юли 1900 г. Харесвало му да мисли, че е роден в Деня на независимостта на САЩ в първата година от новия век. След смъртта му в средата на 80-те изследователи откриват акта му за раждане, който сочи 4 август 1901 година.
Прозвището Сачмо той получава в самото начало на музикалната си кариера. По всяка вероятност идва от Satchel Mouth (уста кесия). Така му викали хлапетата, за да го дразнят за увисналата му долна устна. Имал и други прякори – Гейтмаут (уста врата), Попс…
Всичко започва от един револверен изстрел.
Първите си концерти Сачмо изнася на 6-годишна възраст в черните квартали на Ню Орлиънс. Парите за първия инструмент – 5 долара – осигурява еврейското семейство Карнофски, което наема малкия Луис за свой помощник. Учи се да свири сам. Но тогава – за късмет! – попада в поправителния дом „Цветен дом за безпризорни момчета“.
В първата нощ на 1913 г. 12-годишният Луис открадва револвера от един от любовниците на майка си. Стреля и го арестуват. И в поправителния дом попада на истински учител по музика, който започва да го обучава – диригентът на оркестъра в дома Питър Дейвис. Година и половина изкарва там малкият Сачмо, година и половина ежедневно се упражнява. Излиза „поправен“ завинаги. Никога след това не взима уроци по музика.
Самообучението преди това обаче било и проклятие, и благословия. Армстронг привиква погрешно да поставя устни и да присвива език, когато свири. Но специалистите по-късно твърдят, че точно тази „грешка“ довежда до изключително чистия и мощен звук, характерен за Сачмо. За съжаление през 50-те години музикантът вече изпитва трудности заради този свой навик – горната му устна силно се деформира и при свирене Армстронг изпитва сериозни болки. Свири с такава сила, че меката част на устната му се разцепва и не успява да зарасне до следващия концерт. Музикантите, които виждат устните му, твърдели, че приличат на необработено парче дървесина – загрубели от постоянните рани. Сачмо използва специален балсам за поддръжката им, а мъртвата тъкан отстранява с бръснач.
През 30-те години Армстронг се опитва да се избави от характерната дрезгавина в гласа си. Подлага се на операция на гласните струни, която, за щастие на всички почитатели на музиката, е „неуспешна“ – не успява да отстрани нежелания гласов ефект. По-късно музикантът сам оценява своя удивителен тембър и пее така, че да наподобява звука на тромпет.
Концертът, с който пробива, се случва през 1919 г. През 1922 г. Сачмо напуска Ню Орлиънс и започнал да свири в оркестри в Чикаго и Харлем. Бил свикнал с мисълта, че е чирак. Но когато се жени за втори път – за пианистката Лил Хардин, тя му обяснява, че талантът му е огромен и заслужава свой оркестър.
Когато през 1925 г. Армстронг свири в Ню Йорк, Лил зад гърба му сключва сделка с лейбъла „Дриймленд“ в Чикаго. Договаря дори да го обявяват като „най-добрия изпълнител на тромпет в света“. Първоначалната предпазлива реакция на Сачмо скоро преминава в ентусиазъм и той прави първия си самостоятелен запис дни, след като се връща в Чикаго. Въпреки изключителната роля, която Лил Хардин изиграва в живота му, двамата се разделят през 1938 г.
Армстронг не крие огромната си слабост към марихуаната, за която твърди, че е хиляди пъти по-добра от уискито, което се лее като река в клубовете, където свири. През 1930 г. го арестуват за притежание на голямо количество трева. Девет дни музикантът лежи в ареста, но това не го спира и продължава да пуши марихуана до края на живота си.
Дълги години Луис Армстронг не произнася и дума против расизма. Колегите му често го упрекват за това. Дори някои чернокожи конферансиета го представяли като „Чичо Том“ (намек за романа „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичер Стоу). Но през 1957 г. Армстронг избухва и критикува президента Дуайт Айзенхауер и водената от него политика на сегрегация. Причината е, че по това време в Арканзас забраняват на група чернокожи ученици, наречена „Little Rock Nin“, да посещава училище за бели. Тогава Сачмо заявява в интервю, че правителството трябва да отиде в ада, а Айзенхауер е „двуличен политик без топки“. Изказването му е сензационно, всички медии го цитират. А някои бели призовават да не се посещават концертите на чернокожия тромпетист.
В разгара на Студената война, в края на 50-те, САЩ започват да изпращат на правителствени разноски джазови музиканти в турнета на добра воля по света. През 1960-а Сачмо става „Посланикът Сач“ след тримесечния си тур из цяла Африка.
„100 хиляди души в Акра, Гана, започнаха безумна демонстрация, когато той наду тромпета си – пише в репортажа си „Ню Йорк Таймс“. – В Леополдвил хората изрисуваха телата си с охра и виолетово, а после понесоха на раменете си Сачмо на брезентов трон.“
По време на посещението му в Конго за ден спира гражданската война в страната, за да могат всички да се насладят на музиката му.
През 60-те Армстронг успява да измести „Бийтълс“ от класациите с песните от мюзикъла „Хелоу, Доли!“. Тогава Армстронг става най-възрастният музикант в Америка, който заема първото място във всички музикални чартове.
Една от знаковите му песни: „What a Wonderful World“, записана през 1967 г., четири години преди смъртта му никак не била популярна в САЩ. Изплъзвала се от вниманието на американците чак до 1987 г., когато е включена в саундтрака на филма „Добро утро, Виетнам“ с Робин Уилямс. След това е преиздадена и оттогава се счита за едно от най-великите изпълнения на Луис Армстронг, разказва "Площад СЛАВЕЙКОВ".
