Сретение Господне е един от 12 те големи християнски празника и един от четирите посветени на божията майка. Сретение от славянски означава "среща" и на него се чества четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнския обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата, пише „Hera.bg".
В българските вярвания деня се нарича също Зимна Богородица, Вълча богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
На някои места в България празнуват този ден като празник на мъжката рожба - наричат го Петльовден. В миналото на този ден майката на мъжко чедо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.
В миналото на този ден нашите баби не докосвали нищо остро - нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец.
Спазвало се сексуално въздържание, раздавали се питки и по това какъв е деня се гадаело каква ще е годината: ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Вярва се, че ако на този ден дадеш пари - цяла година ще даваш, ако вземеш - цяла година ще взимаш.
В някои краища на България са останали езически обичаи и деня се нарича Ихтима, Свети Черна, Петльовден.
