От появяването си на този свят, всеки от нас започва да трупа социален опит. Постепенно в съзнанието ни устойчиво се задържат съчетания от емоции. Някои започват да доминират в ориентацията на мисли, чувства и действия. Когато те са преобладаващо негативни, разрушават тялото и душата.
Присъщо е да сме в състояние на противоречиви чувства и настроения. Но когато сме притиснати в „ъгъла“, можем да изпаднем в неконтролируема ярост и агресия към създалата се ситуация.
В тази постановка се съдържа един от основните въпроси – до каква степен контролът върху последиците от външните въздействия е в ръцете на отделния индивид и доколко неговото самосъзнание е плод на внушения на социалната среда.
Всеки човек е уникален „психосоматичен социален свят“, който реагира специфично на значими за него събития, в зависимост от формирания в съзнанието му опит от минали събития, на които той придава субективно значение.
Оттук в продължение – от раждането си до кончината си, ние сме изпълнители на социални директиви, които ограничават и направляват. Повечето от тях се възприемат доброволно и така те формират нормативната част на ценностната система на личността. Основоположникът на позитивната психология – Мартин Селигман (САЩ), в своята теория, я нарича: „заучената безпомощност“. Нейните проявления са:
- липса на мотивация и активност да променим себе си при възникналите бариери за постигане на желани цели;
- неумение да намерим отговор, който да ни помогне в ситуацията;
- емоционална нестабилност, която ще доведе до неопределена депресия.
Силната тревожност отключва примитивното инстинктивно поведение. Тук освен всичко споменато, е налице вътрешноличностен проблем, който невинаги е осъзнат. Човек се съпротивлява търсейки изход. Блокираната мисъл парализира контрола върху потока от емоции. Тя включва защитните механизми, необходими да съхранят целостта на индивида. Един от основните е страхът. Той е сигнал и предупреждение за опасност и импулс, подсказващ преодоляването му. Приемането и овладяването му е показател за нашата зрялост.
Страхът е заложен генетично. Той е психологичен механизъм за функционирането на организма, т.нар. вроден инстинкт самосъхранение на личностния статус.
Към днешен ден, в един глобализиращ се свят, свят на Covid-19, съвременният човек се страхува от неизвестността, невъзможността в индивидуален план да прогнозира бъдещето си. Тук ще добавим и ограничения от знания (на социално и индивидуално ниво), които са в състояние да превърнат живота му в поредица от въображаеми очаквания за най-различни житейски беди (болести; неизбежното, не като непознато, а за времето и начина на настъпването; загуба на работа; катастрофи; банкрут).
По този повод е уместно да споменем какво казват: Анри Барбюс (Франция) – „Плашиш се, но не защото си страхлив, а защото си сляп“ и Арнълд Хенри Гласоу (САЩ) – „Страхът е удължената сянка на невежеството“.
И да се опитаме да изпълним препоръките на Фриц Риман – да гледаме на страха „без страх“. Със своя труд „Основни форми на страх“ посочва, че „ако поне веднъж разгледаме страха „без страх“, ще придобием представа за неговия двойствен аспект: от една страна, може да ни активира, от друга – парализира.
Избягването на страха и на сблъсъка с него ни стагнира; препятства нашето по-нататъшно развитие и ни кара да оставаме деца там, където не сме преодолели страховите бариери.
„Страхът е по-прилепчив от чумата“ казва руският класик Н.В. Гогол, който в произведенията си изключително точно описва видовото разнообразие на социалните страхове.
За да бъде сплашен човек е достатъчно в неговата позната картина за света да се добави една „краска/сянка“, коренно различаваща се от това, което вижда/предполага, че вижда в момента. Желателно е тя да не може да се обясни с помощта на логиката и разума.
Източникът на страха е винаги конкретен.
Темата е неизчерпаема като теория.
Акцентът е върху внушението и убедеността в простите неща:
- страхът е естествено състояние за всеки човек;
- страхуват се и най-големите герои, защото и те са подчинени на инстинкта за самосъхранение;
- разликата между героите и „страхливците“ е в степента на контрол върху емоционалното състояние, предизвикано от страха;
- не бива да се срамуваме от своите страхове;
- няма по-лошо от това да се страхуваш от самия страх.
В консултациите си с моите пациенти, ги съветвам: Търсете начини да се сприятелите със страховете си. Бъдете винаги искрени и честни пред себе си.
