ългарската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него - от утре, започва Великият или Великденският пост, информира БТА.
На Сирни заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
На този ден се припомнят Христовите думи:
"Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
На Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират
семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т.нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Взаимното опрощаване е сваляне на един товар,
който би ни притискал и възпрепятствал от нашето издигане, от издигането на нашата молитва към Бога и е важно условие, за да бъде постът ни смирен, посочи Неврокопският митрополит Серафим, цитиран от БТА.
Всичко това насочва нашата мисъл и внимание към Бог и към нашето покаяние, допълни той. Покаянието всъщност означава промяната, която желаем да извършим в себе си и тази промяна е в посока превъзмогване на нашите грехове и нашите страсти и обогатяване на нашите добродетели. Това е истинското съдържание на поста - борбата с греха, със злото в нас и в същото време в обогатяване, в придобиване на повече християнски добродетели, изтъкна духовният водач на Неврокопска епархия.
Постите преди всеки голям християнски празник насочват човек към Христос, който се усамотява в пустинята след своето кръщение във водите на река Йордан, преди да започне своите проповеди, преди да извърши чудеса и всичко онова, което предхожда неговите кръстни страдания и смърт, каза още митрополит Серафим. По думите му, самият Христос ни дава пример, че особено важните неща в нашия живот трябва да бъдат предшествани от духовна подготовка.
Когато говорим за пост, трябва да обърнем внимание на думите на Спасителя да не сме като фарисеите с мрачни лица и да целим да покажем пред целия свят, че се лишаваме и измъчваме. Това нанася по-голяма вреда, защото се изпълваме с гордост и надменност, че полагаме някакъв труд, който си мислим, че е по-достоен и велик от труда на другите хора, посочи митрополит Серафим. Това е време, в което да сме по-отворени към другите, по-ведри и да изпълним повече дела на милосърдие, допълни той.
Митрополит Серафим обърна внимание, че в днешно време човек е привикнал с присъствието на много материални неща, но именно с пост може да се надмогне привързаността към тях. "Никой не може да промени естеството си и да живее като ангел, като безплътен, всички сме хора със своите телесни потребности, но все пак те трябва да бъдат подчинени на нашите духовни стремежи. Не е невъзможно, дори и в днешния свят, който е изпълнен с всякакви материални богатства. Има много примери в нашия живот, които можем да последваме и да насочим своите усилия към онова, което е по-важното, а именно общуването с Бога", поясни духовникът.
