От космодрума "Восточний" стартира ракетата носител "Союз-2.1б" с автоматичната станция "Луна-25", която ще бъде първата мисия до естествения спътник на Земята в историята на съвременна Русия, съобщи ТАСС, цитирана от БТА.

Полетът на автоматичната станция до естествения спътник на Земята ще бъде около 5 дни.

Целта на проекта е да се изпрати автоматична сонда за изследвания в района на южния полюс на Луната. Предвижда се модулът да се приземи в близост до кратера Богуславски (резервни зони са в кратерите Манзини и Пентланд-А).

Основната задача на "Луна-25" ще бъде да отработи технологията за меко кацане. При тази мисия за първи път космически аппарат ще кацне на Южния полюс на естествения спътник на Земята. Апаратът ще изследва вътрешната структура и проучи природните ресурси, включително водата, както и въздействието върху повърхността на Луната на космическите лъчи и електромагнитната радиация.

На автоматичната станция са инсталирани няколко камери. Те ще заснемат в детайли кацането и панорама на Луната.

Роман Бесонов, ръководител на отдела за оптични и физически изследвания на Института за космически изследвания (ИКИ) на Руската академия на науките, заяви по-рано пред ТАСС, че "Луна-25" ще извърши предварително програмирано изследване и ще направи снимки на Луната по команда от Земята.

Изстрелването на сондата "Луна-25" е първата лунна мисия на Москва от 1976 г., когато СССР беше пионер в покоряването на космоса.

Сондата с приблизително тегло 800 килограма потегли към Луната от космодрума "Восточний" в руския Далечен изток. Стартът беше даден в 02:10:57 ч. московско време (23:10:57 ч. по Гринуич в четвъртък).

От Роскосмос очакват "Луна-25" да осъществи кацане на повърхността на естествения спътник на Земята около 21 август, каза служител на космическата агенция, цитиран от Франс прес.

"За първи път в историята кацането на Луната ще бъде извършено на южния й полюс. Досега всички кацаха в екваториалната зона", каза високопоставеният служител на Роскосмос Александър Блохин в скорошно интервю за в. "Российская газета".
Космическият апарат ще остане на Луната една година.

Изстрелването на "Луна-25" е първата мисия от новата руска лунна програма, която стартира в момент, когато Роскосмос е лишен от партньорството си със Запада. Подобно на дипломатическата си ориентация, Москва се стреми да развива космическо сътрудничество с Китай.

Амбициите са големи - според руския космически експерт Виталий Егоров това е първият опит на постсъветска Русия да осъществи кацане на апарат на небесно тяло.

Най-големият въпрос според Егоров е дали сондата ще може да кацне. Експертът допълва, че тази мисия е "от голямо значение" за Русия.

Президентът Владимир Путин обеща да продължи руската космическа програма въпреки санкциите, като даде за пример изпращането на първия човек от СССР в космоса през 1961 г., в разгара на ескалиращото напрежение между Изтока и Запада.

Ръководителят на Роскосмос Юрий Борисов признава, че мисията "Луна-25" е "рискова". "Вероятността за успех на подобни мисии е около 70 на сто", каза той на среща с руския президент през юни.

Първата степен на ракетата-носител "Союз" трябва да падне край селището Шахтински в Хабаровска област в Далечния изток. Властите по-рано обявиха, че ще евакуират жителите му.

Последната съветска мисия до Луната през 1976 г., "Луна-24" върна на Земята проби от лунната почва.

Космическият сектор е източник на голяма гордост в Русия, след като СССР изстреляха първия спътник - "Спутник", и изпратиха в околоземна орбита първото животно - кучето Лайка, първия космонавт - Юрий Гагарин, а след това и първата жена - Валентина Терешкова.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.