Юлиян Атанасов и Десимира Тончева, Специално за parallel43.bg
… Много интересен надпис те посреща в центъра на родопското село Шумнатица. На масивна плоскост от дърво са изписани красиво с длето три слова: „Тук започна всичко“. Какво ли са имали предвид жителите, когато са поръчвали майсторски изработената дърворезба?...
Опитваме се да намерим отговора в думите на кмета Ваньо Трендафилов. Всъщност се озоваваме в малкото, сгушено в полите на т.нар. Гюмюрджински снежник родопско селце, по покана именно на кмета, защото два дни по-рано в с. Кирково сме питали местните дали някой не продава домати. Там сме отседнали за кратък отдих във ваканционно селище „Романтика“. Любезна продавачка в единия от хранителните магазини на Кирково ни казва, че можем да потърсим кмета на Шумнатица. Той отнякъде разбрал, че наблизо има гости от Варна и ни канел да видим неговото село. И да пробваме стоката му…
Е, пропуска ли се такава покана? Мятаме се на колите и след няколко минути зърваме табелата Шумнатица в началото на селото. Там ни посреща споменатият вече надпис „Тук започна всичко“ и докато се оглеждаме кое къде е, съзираме табела на едно дърво: „Воденицата“. Оказва се, че това е една от забележителностите на родопското селце, която непременно трябва да се зърне (местните са запазили още две стари воденици). Слизаме по няколко каменни стъпала надолу, за да видим работното помещение. И в момента, в който се зачитаме в надписа на стената, на стълбите се появява младо момче, което учтиво поздравява. Вие ли сте гостите от Варна, пита, след което се представя: Аз съм кметът!
Изненадата е пълна. Очаквахме да видим побелял, улегнал мъж на години, вероятно изкарал 5 – 6, че и повече кметски мандата, щото хората по селата не обичат много да си менят кметовете. Свикват с тях и така си я карат. Това симпатично, вежливо и възпитано момче, спортно облечено, никак не се връзваше с нашите представи…
„Влезте вътре, огледайте. Тя сега воденицата ни не работи, защото реката е пресъхнала. Наесен, когато тръгне водата, заработва и воденицата. Тя не е паметник, работеща е. Мелим царевица…“, разказва кметът. Ние пък се зачитаме отново в табелата, която разказва, че воденицата е строена преди повече от 200 години и е запазила тогавашната си архитектура и съоръженията си за смилане. Воденицата е от типа караджейка, пише още на табелата, и е една от малкото запазени у нас. Наричат я Пехливанска, защото се намира в махала Пехливанска в с. Шумнатица.
„Жалко, че не може да видите как работи. Завъртя се колелото през юни това лято, когато направихме Празника на качамака. Правим го за втори път в нашето село, много е интересно. Догодина ще ви поканя“, усмихва се кметът, докато ни показва на телефона си във фейсбук видео от празника, на който се е извило голямо хоро на селския мегдан.
А старата воденица се е сгушила под един огромен кичест орех, в ниското, току до реката, която обаче сега е суха. Пълни се вода, като почнат дъждовете, а по-късно и през зимата, когато падне сняг. Кметът казва, че се е свързал вече с няколко училища и идеята му е учителите да водят в Шумнатица деца, на които да се разказва и показва как са работели навремето водениците. Това е част от нашата история, от нашите традиции и бит, които съхраняваме и трябва да помним, да предаваме на поколенията, убеден е Ваньо Трендафилов.
После сменя веднага темата и показва интересния старинен каменен мост буквално на метри от воденицата, който е извил причудливо гърбица над пресъхналото корито на реката. И за воденицата, и за мота обаче никой от най-възрастните жители на Шумнатица няма никакви спомени. От кметството са опитали да съберат данни за историята, но са ударили на камък.
И докато щракаме с джиесемите моста, който много напомня на стар римски мост, а може и такъв да е (в селото има още 3 такива), не пропускаме да питаме кмета Трендафилов защо е този надпис „Тук започна всичко“. Той се усмихва и казва, че вероятно защото Шумнатица е едно от най-старите селища по тези места. Местните твърдят, че именно от Шумнатица са произлезли още няколко околни села…
На хвърлей място от моста пък е една от красивите селски чешми, градена от дялан камък и с паметна плоча. От надписа научаваме, че тя е в памет на жителите, загинали в Първата световна война и е съградена от учители с помощта на населението, а годината 1935-а…
И след краткия разговор младият кмет ни предлага да видим един вековен чинар, също обект на интерес на гостите на селото. С автомобилите поемаме по един тесен път, който отляво граничи със сухото корито на селската река, а отдясно с дворовете на къщите. Част от тях са също старинни, градени от камък, някъде и покривите им не са с керемиди, а с каменни плочи. В селските градини кипи живот, видно е от подредените дворове, обработени, натежали от зеленчуци. Така е и с плодните дръвчета…
След малко спираме до огромно дърво, чинар, на който никой не знае годините. Че е столетник, е ясно, но може и 200 лета да е преживяло това дърво. Кметът казва, че обмисля вариант да поиска вземане на проба, защото учените имали вариант за установяване възрастта на дървета…
И докато се суетим около колите за тръгване към Кирково, кметът ни вика в селския магазин, където ни връчва кашонче с пресни родопски домати, които, естествено, отказва категорично да заплатим. В същото това време няколко жители на Шумнатица са насядали на столчета пред смесения магазин и бистрят политиката. Един от тях заговорва приятелски кмета. Хората явно си го обичат и уважават…
Междувременно питаме кмета Трендафилов как е животът в това отдалечено село, на което землището граничи с Гърция. Как се чувстват младите хора, харесва ли им начинът на живот, има ли млади семейства с деца. Той казва, че хората от Шумнатица си обичат родния край, пазят природата и традициите, има и деца, които ходят в най-близкото училище „Отец Паисий“ в Кирково, тъй като в тяхното село вече няма училище. Има автобус до Кирково, но обикновено родителите се комбинират и возят с автомобили децата до школото. Самият Ваньо Трендафилов се радва на съпруга и две дечица, момиченца, едното се е родило през май т. г…
Тръгваме си от Шумнатица с настроение и с вярата, че България е жива. Че я има нашата китна Родина, че е съхранила бита и традициите си народни, че душата на българина все още не е оскотяла и е богата. Много богата. Така го споменах и в предния си текст за Родопите – душата на родопчанина е широка и богата като небето над планината!
Така си е!...
