Гладната стачка е една от формите на краен протест в името на кауза. Когато сме свидетели на подобен акт, това показва насилие, което идва от системата и е насочено навътре.
Така обясни гладуването като протестна форма психологът проф. Пламен Димитров. Екстремното действие граничи с готовност да се отречеш от живота и често се предприема при безизходица, например в затворите.
„Това показва, че продължително време са отлагани другите – конструктивни и диалогични форми на взаимодействие. В последно време граничи с абсурда отсъствието на диалог между политическите субекти. Стига се до монолози, протичащи паралелно. От една страна бият журналисти на конференции. От друга тече протест, при който се налага полагането на медицински грижи, за да не пострадат хора. И не се знае кой поема отговорност.“
По думите на психолога става очевидно, че сме изпаднали в криза – не само около коронавируса или политиката, не само институционална, а в начина, по който разгръщаме отношенията помежду си – между личности, групи и организации.
„Проблемите няма да се решат само с ескалация на протестите или с прилагане на институционално насилие.“, допълни Пламен Димитров пред микрофона на БНР.
