Точно преди 100 години, на 23 октомври 1920 г. в малкото градче Оменя в Пиемонт, на хлебаря Джузепе Франческо Родари му се роди син Джовани Франческо. Но той не знаеше, че детето, което държи в ръцете си, един ден ще придобие световна литературна слава…

Така започва приказката за един от най-добрите детски разказвачи – Джани Родари. И като всяка приказка, започва с трагично събитие. Таткото Джузепе Родари бил толкова добър човек, че не можел да остави никой да страда. Затова в една бурна вечер, когато над градчето се изливал проливен студен дъжд, хлебарят забелязал едно котенце, което щяло да се удави в локвите, и се втурнал да го спасява.

Простудил се силно, разболял се от пневмония и скоро починал. Лекарите не му помогнали, свещеникът регистрирал смъртта му. Малкият Джовани, който по-късно ще съкрати името си до звучното Джани, бил на 10 години.

И преди смъртта на бащата семейството било бедно, но след това изпаднало в истинска нищета. Майката Мадалена Ариоки се опитвала да даде на тримата си сина всичко, което им е нужно, работела като прислужница в домовете на богаташите. Заедно със синовете си Чезаре, Марио и Джовани тя се преселила в родното си село Варесото.

Джовани/Джани бил много слабичък и болнав. Затова повече свирел на цигулката си, отколкото да помага на майка си. Обожавал да рисува. Мечтаел да стане велик художник. Но най-вече четял. При това не приказки, каквито по-късно щял да пише, а сериозни научни трудове. Тийнейджърът поглъщал томовете на Шопенхауер, Ницше, Троцки и Ленин.

Но на 14 години отишъл да учи в специална семинария за бедни, защото там освен уроци, децата получавали храна и дрехи. Три години по-късно Джани се дипломирал като учител и започнал да преподава в местното селско училище. Бил само на 17.

Две години по-късно младият преподавател заминал за Милано и се записал във филологическия факултет в Католическия университет. В Италия вече се вихрел Мусолини и, увлечен от идеята за равенство, Джани Родари влязъл във фашистката организация „Италианска ликторска младеж”.

Когато започва Втората световна война, Джани е признат за неспособен за бойни действия по здравословни причини. Затова той остава в тила и продължава да преподава в Милано. Но след като Германия окупира Италия, брат му Чезаре е изпратен в концлагер, а двама негови приятели са убити от германците, Джовани влиза в Съпротивата, а през 1944 г. става член на Италианската комунистическа партия.

През 1948 г. започва журналистическата кариера на Джани. Той става кореспондент на комунистическия вестник и издателство „Унита”. Започва да води детската рубрика във вестника, а междувременно пише произведения за деца, които публикува. Те стават толкова любими на читателите, че само след две години издателският концерн започва да издава специален седмичник за деца – „Пионер”, а Джани Родари става негов главен редактор. През 1953 г. се жени за Мария Тереза Ферети, а 4 години по-късно – през 1957 г. – се ражда дъщеря им Паола.

Именно в детското издание, ръководено от Родари, за пръв път се появяват стихотворенията от първата му детска стихосбирка „Книжка със смешни стихотворения“, която излиза през 1951 г. в издателство „Унита” заедно с първата му книга за деца „Приключенията на Лукчо”.

Но Лукчо разгневява консервативна католическа Италия. След като романът излиза, той е забранен в италианските училища. Католическата църква периодично устройва публични аутодафета на книгата пред вратите на провинциалните храмове. Държавата официално не подкрепя тези издевателства, но и не им пречи. Католиците започват да наричат Джани Родари „самия дявол”.

Но в това време излиза руският превод на „Приключенията на Лукчо”. Съветската власт толкова го харесва, че постепенно за целия социалистически лагер Джани Родари става нещо като „най-важният италиански писател”. Разказват, че това дълго било повод за заяждане с пристигащите в СССР италиански длъжностни лица. Питали ги как е най-знаменитият италиански писател, а италианците с каменни лица отговаряли:

„Ние изобщо не сме чували за него. Кой е този Родари?”.

В Съветския съюз се случва и нещо, което днес бихме нарекли успешен мърчандайз, но тогава за Джани Родари това е просто силен емоционален момент. Когато пътува из СССР, при едно от посещенията си заедно с дъщеря си Паола, на витрината на московския магазин „Детски свят” писателят вижда подредени неговите герои от „Лукчо”, превърнати в играчки. Това го довежда до сълзи и той емоционално заявява, че подарява правата върху знаменитата си книга „на всички съветски деца”.

През 1972 г. в СССР екранизират „Приключенията на Лукчо”. Във филма „Чиполино“, режисиран от Тамара Лисициян, Джани Родари играе самия себе си. През 2012 г. в днешна Русия обаче този филм влезе в списъка на забранените филми за деца до 12 години. Причината е, че в историята се отделя твърде много внимание върху неправилното поведение на властта.

Днес, разбира се, в Италия никой не пита „Кой е този Джани Родари?”. Той е един от любимците и на италианските деца, на него кръщават училища, книгите му се издават в обилни тиражи, той е повод за национална гордост.

През 1967 г. Джани Родари е признат за най-добрия италиански писател, а през 1970 г. получава престижната награда за детска литература, наричана „малкия Нобел” – наградата „Ханс Кристиян Андерсен”. Тогава става и световноизвестен.

В края на 70-те години здравето на писателя, което цял живот е било крехко, се влошава сериозно. Повяват се проблеми с кръвоносната система и се налага операция. За съжаление, любимият на всички „продавач на надежда” умира на операционната маса на 14 април 1980 г. Великият разказвач на приказки е погребан в Рим.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.