Скулпторът Никола Станчев е творец със завършена творческа физиономия, която се налага с преобразяването на реалността; с пластически находки; с визуална фантазия, които ни въздействат естетически. Той одухотворява обектите, които претворява с усет за хармония като отхвърля грозното и анекдотичното. Неговият творчески почерк ни респектира с интелигентната си строгост и емоционалната си сдържаност. Отказвайки се от подражанието на натурата и от разказвателността в своите пластически творения, той сякаш тълкува „невидимото” и предава чрез обемите тайния живот на формата. Пластическата изразителност у тях е жива и преди всичко смислена. Тя се стреми да изразява поетичното и пластично чувство, внушено ни с артистичния избор на линии, планове, маси, обеми, ритми, светлосенки. Най-често скулптурната творба не представлява модела, а е изчистена до идеята, която авторът има за него. Видимо е, че синтезът е неговата „стихия”. С и н т е з ът като обобщение, което се родее с божествения акт на създаването. И ние сме свидетели на хармонично изградени цялости – не само във външната им завършеност, а преди всичко в тяхната вътрешна сърцевина. Това обединява като органическа същност всички негови пластически произведения. „Невидимото” – духът на обектите, той успява да изяви като овладява до голяма степен своя субективизъм. Но неговото присъствие е доловимо в концентрираната смислова енергия, която успяваме да разчетем. Външният покой е ръка за ръка с вътрешната сила. Искреността му е доведена до предел. Фалшът не му е подвластен. Неговите произведения не са сюжети, а са мотиви. От познатото, баналното Станчев прави визуална поезия.
Още Бодлер е казвал, че скулптурата е духовност. Тези великолепни творения от материя – мед, алуминий, камък, дърво – заредени от творческата енергия на скулптора Станчев действително ни внушават, че М а т е р и я т а с ъ щ о е Д у х.
Симеон ДИМИТРОВ
29 април 2026, 17:02 Екип на Паралел 43
