На 96 години почина певецът, актьор и борец за граждански права Хари Белафонте,предадоха световните агенции, цитирани от БТА. Той се е разделил с този свят в дома си в Ню Йорк, съпругата му Памела е била до него. Пръв за това съобщи в. „Ню Йорк таймс“, позовавайки се на дългогодишният му говорител Кен Съншайн. Причината за смъртта на Белафонте е застойна сърдечна недостатъчност.

Със своето сияйно, красиво лице и копринено хрипкав глас Белафонте е един от първите чернокожи изпълнители, които печелят широка популярност в киното и продават милион плочи като певец. Мнозина го помнят с характерния му хит „Banana Boat Song“ и рефрена „Day-O! Daaaaay-O“. Но той създава по-голямо наследство, след като през 60-те години на миналия век ограничава изпълнителската си кариера и изпълнява заканата на своя герой Пол Робсън, че артистите са „пазачи на истината“.

Като чернокож водач, той се отдава на расовата проблематика през 50-те години на ХХ в., а по-късно започва да работи със своя приятел Мартин Лутър Кинг-младши по време на движението за граждански права в САЩ в началото на 60-те години. Белафонте е инициатор и движеща сила зад изпълнения от екип от знаменитости хит за борба с глада "We are the World" („Ние сме светът“) през 80-те години.

През годините Белафонте се превърна в ненадминат образец и олицетворение на обществен активист, който успя да събере заедно в името на благородни каузи Холивуд, Вашингтон и движенията за граждански права.

Белафонте е роден в нюйоркския квартал Манхатън, но прекарва ранното си детство в страната на своите корени - Ямайка. Красив и изискан, той става известен като „Краля на калипсо“ в началото на кариерата си. Той е първият чернокож, на когото е позволено да свири в много луксозни нощни заведения и също така има „расови пробиви“ във филмите по времето, когато сегрегацията е преобладаваща в голяма част от Съединените щати.

В „Остров под слънцето“ през 1954 г. героят му има връзка с бяла жена, изиграна от Джоан Фонтейн. Това предизвиква расов скандал, придружен от заплахи за опожаряване на киносалони в американския Юг. През 1959 г. във филма „Шансове за утрешния ден“ Белафонте играе банков обирджия с партньор расист. През 60-те години на миналия век той води кампания заедно с Мартин Лутър Кинг-младши, а през 80-те години работи за прекратяване на апартейда в Южна Африка и става сътрудник на Нелсън Мандела за Съединените щати.

Белафонте пътува по света като посланик на добра воля на УНИЦЕФ, Детския фонд на ООН, през 1987 г., а по-късно основава фондация за борба със СПИН. През 2014 г. получава награда „Оскар“ за хуманитарната си дейност. Белафонте дава тласък за създаването на хита „Ние сме светът“ 1985 г., в която екип от звезди събират средства за борба с глада и подпомагане на страдащите от него в Етиопия. В проекта „Ние сме светът“ участваха суперзвезди като Майкъл Джаксън, Стиви Уондър, Брус Спрингстийн, Боб Дилън, Рей Чарлз и Даяна Рос, които успяха да съберат милиони долари за благородната кауза.

Дори след като навършва 80, Белафонте продължава да говори за равенство на доходите и призовава президента Барак Обама да помага повече на бедните. Той беше съпредседател на Женския марш във Вашингтон, който се проведе ден след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп през януари 2017 г. Политическите възгледи на Белафонте влязоха в заглавията на вестниците през януари 2006 г. по време на пътуване до Венецуела, когато той нарече президента Джордж Буш-младши „най-големия терорист в света“.

На 1 март 2017 г. на 90-ата годишнина на Белафонте беше издадена антология с негова музика. Няколко седмици преди пускането й на пазара, Белафонте каза пред списание „Ролинг стоун“, че пеенето е начин да изрази несправедливостта в света. „Музиката ми даде възможност да правя политически коментари, да правя социални изявления, да говоря за неща, които смятам, че са неприятни - и неща, които намирам за вдъхновяващи“, сподели той.

Роден е като Харолд Джордж Беланфанти в нюйоркския квартал Харлем. Той се премества в Ямайка, преди да се върне в Ню Йорк, за да учи в гимназия. Описва баща си като злоупотребяващ пияница, който е изоставил него и майка му, поради което той винаги копнее за стабилно семейство. Хари черпи сили от майка си, която е необразована домакиня, но успява да му вдъхне борбен дух и надежда. „Бяхме научени никога да не капитулираме, да не отстъпваме, да се съпротивляваме на потисничеството", спомня си по-късно Белафонте.

По време на Втората световна война тези принципи го карат да се присъедини към флота, което му осигурява стабилност след отпадането му от гимназията. „Военноморските сили бяха облекчение за мен“, разказва Белафонте и добавя: „Бях воден и от убеждението, че Хитлер трябва да бъде победен... Ангажиментът ми се запази и след войната. Където и да срещнех съпротива срещу потисничеството, било то в Африка, в Латинска Америка, аз се присъединявах към към тази съпротива“.

След военноморската служба Белафонте работи като чистач в негърско кино, преди да получи роли и да се учи с Марлон Брандо и Сидни Поатие, друг новаторски чернокож актьор, който ще стане негов близък приятел.

Участва на Бродуей в „Алманах“, където печели награда „Тони“ и във филма „Кармен Джоунс“ през 1954 г. Третата плоча на Белафонте „Calypso“ става първият албум на солов изпълнител, който се продава в повече от 1 милион копия. „Banana Boat“, песен за карибските пристанищни работници с гръмкия си припев „Дей-о“ го превръща в звезда. Операция за отстраняване на възел на гласните му струни през 60-те години обаче намалява гласа му до хриптящ шепот.

През 1959 г. той започва да продуцира филми и си партнира с Поатие в „Бък и проповедникът“ и „В събота вечер“. През1984 г. продуцира „Бийт стрийт“, един от първите филми за брейкденс и хип-хоп култура. Белафонте е първият чернокож изпълнител, който печели голямата награда „Еми“ през 1960 г. за участието си в телевизионна вариететна програма. Той също така печели награди „Грами“ през 1960 г. и 1965 г. и получава същата награда за цялостно творчество и постижения през 2000 г., но изразява разочарование от ограниченията на чернокожите артисти в шоубизнеса. През 1994 г. Белафонте е награден с Националния медал за изкуство.

Белафонте е бил женен три пъти. Той и първата му съпруга Маргарита Бърд имат две деца, сред които актрисата и модел Шари Белафонте. Той има две деца и от втората си съпруга Джулия Робинсън, бивша танцьорка.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.