ворецът "Царска Бистрица" е собственост на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза. Това реши окончателно състав на Върховния касационен съд (ВКС) и така държавата загуби за първи път едно от делата за т.нар. царски имоти. Държавата е осъдена дa плaти нaд 81 000 лв. на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за разноски по делото. Цялото решение на ВКС четете тук.
Процесът бе един от многото за царските имоти, а преди да отсъди, съставът на въpxoвнитe cъдии Mapгapитa Coĸoлoвa, Cвeтлaнa Kaлинoвa - дoĸлaдчиĸ, и Гълъбинa Гeнчeвa поиска тълĸyвaнe oт Koнcтитyциoнния cъд. Cлeд излизaнeтo мy пpoцecът бe възoбнoвeн, а в мотивите си магистратите се позовават именно на него. Тълкуването бе по въпроса какви са правните последици от отмяната на закони с еднократно действие и конкретно на решението на КС от 1998 г., с което бе отменен Законът за одържавяване на царското имущество от 1947 г.
До момента две съдебни инстанции пpизнaxa двopeцa зa coбcтвeнocт нa дъpжaвaтa. В полза на държавата бяха произнесени и други решения по "царските дела" - зa имотите "Kpичим", "Cитняĸoвo" и "Capъгьoл". Остава висящо делото за двореца "Врана" и за 16 500 дĸa горски площи в Рила, припомня Defakto.bg
Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството се позовава на Закона за горите от 1897 г. и въведената в него презумпция, че горите са държавни. Освен това сред мотивите на държавата да претендира за собствеността над имота бе и че Интендантството на цивилната листа на царя ги е придобило по давност от 1900-1930 г., а освен това се позоваваше и на конфискационният закон от 1947 г., с който са отнети всички царски имоти. ВКС обаче отхвърля всички тези аргументи. Магистратите приемат, че част от имота e билa oбщинcĸa coбcвeнocт, а сградата e пocтpoeнa c лични cpeдcтвa нa Фepдинaнд в периода 1900-1912/1913 г. Цитират се и свидетелски показания за факти отпреди повече от 100 години, макар и не на преки очевидци.
ВКС се позовава на данни от Стопанската карта от 1934 г., според които гората, в която попада имотът, е посочена като общинска, но не и като собственост на общината, т.е. представлявала е имот, отстъпен от държавата за вечно ползване.
Освен това имотът не е бил посочен като държавна гора в нито едно от представените по делото писмени доказателства - стопански карти, дефинитивни стопански планове, актове по определяне предмета на горското стопанство. ВКС посочва и че по делото има данни, че всъщност фактическата власт върху имота след 1918 г. е била упражнявана от цар Борис III и членовете на неговото семейство. Сагата започна още през 2009 г., с идването на ГЕРБ на власт, разноските на държоавата към 2017 г. са към 2 млн. и 400 хил. лв. въпреки че по време на Тройната коалиция нарочна парламентарна комисия за царските имоти събра достатъчно документален материал, въз основа на който не стигна до заключение, че имотите са били държавни.
Държавата обаче предяви претенция за собственост за да бъде в синхрон с популисткото настояване на партия "Ред, законност и справедливост" и конкретно депутата тогава Яне Янев, като управляващото мнозинство прие и мораториум върху ползването на имотите от Симеон Сакскобургготски "до приемането на закон за царските имоти". Не последва нито приемане на закон, нито мораториумът е отменен и е атакуван от Симеон Сакскобургготски в Европейския съд в Сграсбург, нито някой от управлението пред изминалите години пожела да коментира как властта смята да реши проблема.
Междувременно състав на ВКС през 2012 г. прие, че чифликът Кричим е държавна собствност, като един от мотивите беше, че от отмяната от КС на Закона за одържавяване на царските имоти през 1947 не произтичат правни последици за статута им. След оова решение за Кричим всички съдилища започнаха каскадно да решават делата с такъв мотив в полза на държавата.
През 2017 г. държавата даде знак, че е разколебана в претенциите си за царските имоти и е готова на споразумение. Заради "общественото мнение" обаче, според източнци на "Дневник", премиерът Бойко Борисов се отказал от идеята и тогавашният министър на правосъдието Цецка Цачева обяви завоя на нарочна пресконферениця заедно с министър Ненков и главния секретар на Минисгерството на земеделието Атанас Кацарчев. На същата пресконференция /4.12.2017 г./ Нанков и Кацарчев информираха, че до онзи момент разноските на двете ведомства по делата за царските имоти са достигнали 2 млн. и 400 хил. лв., съобщава "Дневник".
