Още преди да е започнала поредицата срещи на Русия със САЩ, НАТО и в рамките на ОССЕ, от Москва заявиха, че са разочаровани от сигналите, идващи от Вашингтон и Брюксел, съобщава „Дневник". Русия не е готова на никакви отстъпки и преговорите може бързо да приключат, добавят от външно министерство.
Сергей Рябков, зам.-министър на външните работи, заяви, цитиран от РИА „Новости", че Москва допуска диалогът в Женева по поисканите гаранции за сигурност да бъде ограничен само до една единствена среща. По думите му Вашингтон и съюзниците в НАТО "не бива да имат никакви илюзии за това".
Рябков поясни, че "ако ще обикаляме в кръг и ще повтаряме едно и също, ако не видим и най-малки признаци за готовност на другата страна да отчете нашите приоритети, да реагира на тях конструктивно, тогава диалогът ще бъде безпредметен". "И какъв е смисълът да бъде продължаван? Нещо не разбирам съвсем", добави той.
Зам.-министърът заяви още, че основната задача на руско-американската среща се свежда до две точки:
- обсъждане спиране разширяването на НАТО на изток;
- получаване на гаранции, че по граничните на Русия държави няма да се разполагат нападателни оръжия.
"Всичко това - формулирано в правна форма. За съжаление, слушаме, че Русия трябвало да направи това или онова, да направи такава крачка, всякакви крачки. Неведнъж сме реагирали на такова поставяне на въпроса, и то на всички нива, тук няма основа нито за някаква договореност, нито за продуктивна дискусия. Разбира се, под натиск и в режим на заплахи, които постоянно се формулират по наш адрес от западните участници в предстоящите преговори, няма да направим никакви отстъпки."
Той говори в интервюто още за това, че Москва категорично иска "ликвидиране на всичко онова, което алиансът изпосъздаде, движен от антируски фобии и най-различни лъжливи представи за това в какво се състои същността на руската политика след 1997 г."
През юли 1997 г. на срещата на върха в Мадрид страните от НАТО отправят покана за членство към Полша, Унгария и Чехия. Това става по-малко от 3 години след окончателното оттегляне на руските войски от Германия след повече от половин век престой в бившата ГДР. Преговорите започват през септември и в края на годината са подписани протоколи за допускането в алианса.
Формално поканата като член е отправена от генералния секретар Хавиер Солана през януари 1999 г. Трите страни стават участници във Вашингтонския договор на 12 март 1999 г. в Индипендънс, щата Мисури. Останалите 7 бивши съветски сателити, включително България, влизат в НАТО през март 2004 г.
Руското външно министерство продължи с острите нападки лично срещу държавния секретар Антъни Блинкен - този път заради думите му по повод кризата в Казахстан и влизането на военни, предимно руски, части по покана на президента Касим-Жомарт Токаев сред множащи се подозрения, че е в ход не възстановяване на реда, а своеобразен дворцов преврат срещу хората на бившия държавен глава Нурсултан Назарбаев, все още заемащи ключови постове.
„Що се отнася до Организацията на Договора за колективна сигурност. Имаме въпроси за същността на молбата (от Токаев), защо беше отправена, опитваме се да съберем повече информация по този въпрос", каза Блинкен по време на петъчния брифинг във Вашингтон. "Струва ми се, че властите и правителството на Казахстан безусловно притежават потенциал да се справят със ситуацията с протестите по подходящия начин, като спазват правата на протестиращите и запазват законността и реда. И един урок от историята: когато в дома ти са се оказали руснаци, сложно е да ги накараш да си тръгнат, пояснява Антъни Блинкен, държавен секретар на САЩ.
В разпространена скоро след това позиция на руското министерство - публикувана и на "Фейсбук" страницата на посолството в София - се казва, че Блинкен „по типичния за него просташки начин се пошегува относно трагичните събития в Казахстан".
Следват познати от години тези на руската антиамериканска и антинатовска пропаганда, която фактически защитава диктаторски режими:
„Ако Антъни Блинкен толкова обича уроци по история, нека вземе под внимание следния: Когато в дома ви влязат американците, понякога е много трудно да останете живи, без да бъдете ограбени или изнасилени. Само че за това ни учи не само най-новата история, а всички 300 години на американската държавност. Много за това ще разкажат индианците на северноамериканския континент, корейците, виетнамците, иракчаните, панамците, югославяните, либийците, сирийците и мнозина други нещастници, на които не им провърви да видят у "дома" си тези неканени гости."
Говорителката на министерството Мария Захарова отиде още по-далеч, като в едно от най-ярките пропагандни телевизионни предавания по държавната телевизия каза, че американците "не знаят какво да говорят, вижте цялото им детско дърдорене и глупости".
