Министерството на образованието и науката ще предложи промени в учебните програми. Резултатите от техния анализ, който започна през миналата година, предстои да бъдат оповестени, а промените ще бъдат обнародвани за обществено обсъждане, съобщи БНР.
Това обяви министърът на образованието и науката Сашо Пенов по време на кръгла маса на тема "Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество", организирана от МОН под патронажа на президента Румен Радев.
Министър Пенов отчете, че като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма. Дори по редица предмети, в т.ч. история и цивилизации, не се предлагат никакви промени. "Най честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете и/или атаки защо не се учи всичко или не се учи подробно",
Изследванията показват, че у нас делът на часовете с изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в евросъюза, каза още министърът. "За историята основното предизвикателство, по мое мнение, да се прекрати използването на учебното съдържание за политически, а не за образователните цели", добави той.
Смесват се учебна програма, която задава очакваните резултати, и учебник (авторска реализация и избор на конкретни факти, задачи, казуси за усвояване на учебното съдържание), каза още Сашо Пенов.
Трябва да поставим ясно въпроса дали образованието постига целите, които му бяха поставени с промените на Закона за предучилищното и училищното образование, а именно - „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност - и новото допълнение - българското национално самосъзнание“, обърна се министърът към участниците във форума.
Той посочи, че и досега „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“ като цел и като реализация на образователния процес присъства от детската градина до края на средното образование в стандартите и в учебните програми през редица предмети.
Министър Пенов изрази притеснение от факта, че с навлизането на изкуствения интелект ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците. Това е тема, която вече се обсъжда на различни дискусионни форуми, подчерта той.
Основните дисциплини в училище, които са свързани с целта „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание“, са история и цивилизации, български език и литература и география и икономика.
Проф. Пенов посочи, че едновременно с въвеждането на STEM обучение, трябва да се осигурят средства и за качествено обучение и по предмети, свързани с хуманитарните науки, защото именно те създават спойката в обществото въз основа на която хората живеят заедно и споделят общата си съдба.
Проф. Пенов подчерта, че МОН използва и други механизми за постигане на основните цели на предучилищното и училищното образование. Той съобщи, че през тази година се обсъжда предлагането на нови национални програми, насочени към „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание“. Такива са Национална програма „Неразказаните истории на българите“ и Национална програма „Български образователни маршрути“ (ученици ще посещават музеи, изложби, галерии), продължава и програмата „Роден език и култура зад граница“, както и за изучаване и съхраняване на традициите и историите на българската армия (съвместна между МОН и МО).
Във форума участваха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, университетски преподаватели, учители, представители на синдикалните и работодателските организации.
