„Тук има не толкова алтруистични подбуди, колкото инстинкт за самосъхранение" – така икономистът Константин Проданов коментира в предаването „Преди всички“ на БНР изявлението на 83 милионери, обединени в групата „Милионери за хуманност“, които призоваха най-богатите хора на планетата незабавно и завинаги да бъдат облагани с по-големи данъци, за да допринесат за съживяване след кризата, породена от пандемията от новия коронавирус.
„Защото това са тенденции, може би в последните три десетилетия, на състезание към дъното по отношение на данъчни ставки. Все по-ниски и по–ниски ставки, особено за капитала, за големите кооперации, които водят до нарастващо неравенство и у нас, и по света. Оттам вече и до доста социално напрежение, които в един момент ще избухнат. Всъщност виждате, че сегашната криза просто беше повод, който показа големите пукнатини във фасада на глобалната икономика.“
По думите на Константин Проданов вследствие на кризата става ясно, че все по-голяма част от новосъздадения продукт отива в една много малка прослойка. „83 на сто от новосъздадения продукт в глобален план е отишъл в 1% от хората. Голяма част от тази икономическа власт, която чрез по-ниските данъци, укриване в данъчни убежища на огромни суми пари, голяма част от тази икономическа власт се трансформира и в политическа.“
Константин Проданов допълни, че така биват купувани медии, политици, политически партии и това го виждаме и у нас. „Оттам нататък се пренаписват правилата - в услуга именно на този 1% и той се бетонира вовеки-веков. Затова идеята е, че за да контролират процесите за богатите, е по-добре сега да дадат нещо, вместо в един момент натрупаното напрежение да избухне и да ги помете.“
Проданов вижда в това здрава икономическа логика. „Голяма част от тези бизнеси зависят от платежоспособно търсене. Ако такова няма, няма кой да купува продуктите. А като цяло голяма част от света обеднява от гледна точка на реални доходи.“
Според Константин Проданов умерена прогресия в данъчните ставки, която се прехвърля върху наистина тези, които могат си позволят по-голямата част от бремето, е нещо икономически издържано.
"Което и у нас може да стане. Промяната на данъчната система у нас е наложителна, защото има недофинансиране на публични системи като образованието и здравеопазването и това се отразява изключително зле и на демографската политика и на икономиката като цяло. Това няма как да стане с ниски данъци, а България е единствената страна с плосък данък без необлагаем минимум и имаме много малка преразпределителна възможност на държавата. У нас преразпределяме 35% от БВП, през бюджета в Европа средното е 47% , във Франция е над 50 %. Фактът е, че и досега немалка част от данъците не ги събираме и те се източват. Има какво да се направи да се подобри събираемостта", смята Проданов.
Това не е първият призив, имаше даже един доста по-широк призив - от около 400 американски милионери и милиардери, които 2016 година по повод планираната от американския президент Доналд Тръмп данъчна реформа излязоха с призив „Не ни сваляйте данъците“, припомни Константин Проданов.
Снимка: БГНЕС
