Човек може да изпълнява неограничено количество роли на този свят – да бъде родител, началник, възлюбен, може да развие и предположи най-различни качества – ум, обаяние, чувство за хумор, но... от тази минута той се превръща в „раково болен”.

Цялата човешка същност, която го представлява, изведнъж се заменя, идентифицира се с болестта.

Болестта е ярко, разгърнато детайлно проявление на нереализиралия се или угасващ природен проект, какъвто се явява индивидиумът.

Тогава в усамотение със себе си и пред Твореца, е потребно да се потърси отговор на тези простички въпроси:

Потребен ли съм Аз на себе си?

Мога ли да доверя бъдещето на самия себе си?

Какво трябва да направи пациентът, ако иска да разбере и измени състоянието си, осъзнавайки грешките в идеите си, представите си, несъгласуваността и отрицателните резултати.

При работата ми с онкопациенти прави впечатление, че болшинството от тях възприемат болестта си като привнесена от вън, нападнала собственото им тяло. Неразбирайки причините на случващото се и категоризирайки се като жертва, пациентът атакува лекаря с надеждата да го избави от „злото”.

Остава без отговор един основен въпрос – кое е послужило като пусков механизъм, за да се задейства програмата за самоунищожение? Дори, ако официалната помощ е закъсняла, или изчерпала своите възможности, от особено значение е да се знае, че паралелно съществува и програма за оцеляване, стига да не е изчерпан биологическия срок на живота.

В нашите училища никой не ни учи да „слушаме” своето тяло, да не бъдем в него „на части”, а в съюз и да усещаме това единство. Повече от 90% от онкоболните пациенти знаят за своето тяло толкова, колкото отразява огледалото.

Всички болести имат дълбок смисъл и ни предават послания на психиката. Онкологичните и другите тежки заболявания са съпроводени с интензивни и мъчителни преживявания от страна на заболелия, които предимно са свързани с витална заплаха, интервенции с инвалидизиращи последствия, продължително тежко лечение, с последващи изменения в социалния и материален статус.

Онкологичните заболявания са носители на витална заплаха. Когато човек чувства, че каквото и да прави – изход няма, отключва т.нар. състояние на безнадеждност. Когато всички опити да реши проблема се провалят, започва да усеща безпомощност.

Когато двете чувства на безнадеждност и безпомощност се обединят в едно състояние, той става апатичен. Апатичността подтиска проявлението на жизнеността на човека, в резултат на което, той сам „изключва” съпротивителните механизми срещу болестта.

Оттук следва и предполагаемото, че ракът всъщност се явява неосъзнаващо самоубийство.

Ето защо съм склонен да предположа също така, че лечението на всички заболявания е възможно, ако на процеса на оздравяването не препятства невидимият партньор на субекта – скритият аспект на неговата личност.

Сократ преди 2400 години е споменал: „Няма телесна болест отделно от душата”.

Какво трябва да направи индивидът, ако иска да анализира, разбере и измени състоянието си, осъзнавайки в представите си, несъгласуваността и отрицателните резултати.

Необходимо е в психологичен план да намери нивото си, където при желание, ще разбере необходимостта да се промени. Към днешен ден няма изчерпващи дефиниции за здраве и болест.

Аз предполагам следната интерпретация:

Болестта е нарушение на условията на образа на живот, жизнения стериотип, стила на живот на индивида.

Здравето е абстрактно-логическа категория и нейния теоретически анализ е възможен само чрез помощта на модели. Тези модели са субективните представи за здраве съотнесени с действителното актуално състояние. В тях няма противопоставяне здраве-болест, а съпоставяне, където качественият аспект здравето е частен случай.

Аспектът като такъв отразява оформелия се през личностното развитие, в преходите на социализация, субективна концепция за здравето. Предположимо:

- осъзнаване и идентификация на собственото вътрешно динамично състояние с приетия от него за психосоматичен модел;

- осъзнаване на появяващите се признаци-симптоми, нарушаващи хомеостазата, т.е. идентифициране на индикации отклоняващи от динамичните процеси във вътрешния модел на подражание.

Тук степента на осъзнатост към собственото здраве, в болшинството случаи е в пряка връзка със социокултурния контекст. Така обективната необходимост формира единствената картина в представите на онкологично болния – осъзнаване ценността на здравето и ниското ниво на грижа за здравето.

Кой е ключът за всичко това - умението да се контролират мислите си . Човек е ограничен в тези граници, които сам създава със своите ограничаващи мисли.

Потребен ли съм Аз на себе си?

След първичното интервю, при последващи сеанси с моите пациенти им предлагам да се срещнат най-напред със себе си. Това може да се случи в кабинета или в удобна за тях обстановка на различно място. След приложени техники за релаксация, когато предположимо в някаква степен, е неутрализирано ежедневното напрежение, се задава въпроса: Потребен ли съм Аз на себе си?

Защо се търси отговор конкретно на този въпрос?

Манифестираната диагноза за едно особено сериозно заболяване е в състояние да парализира пациента комплексно.

Поради това се налага да се обясни с кратък обзор стреса като феномен.

Ако вие сте антилопата, бягаща да се спаси от саблезъбия тигър, или сте саблезъбия тигър бягащ с всички сили, за да се нахрани – и в двата случая физилогичните механизми задействащи реакциите във вашето тяло, прекрасно ви позволяват да се справите с такъв краткосрочен кризисен стрес.

Животните след тази криза или живеят, или са мъртви.

А когато ние безделничим, но се безпокоим – активираме същите физиологични реакции. Но ако те се превърнат в хронични – се изправяме пред катастрофа.

Академични данни доказват, че заболявания, следствие на стрес, се активират поради това, че прекалено често се задейства физиологичната система, предназначена за извънредни ситуации.

Нещо повече – не я изключваме прекалено неопределено време, в безпокойство за каквото се сетите. Тук стресорът вече е самото му очакване. Попадането в психологически „ступор”, следствие на безпричинно активиране на стресовия механизъм, характеризираме с понятието: „тревога”, „невроза”, „параноя”, дори „неадекватна агресия”.

Човекът е единствената форма на живот на планетата Земя, осъзнала своята смъртност.

Психо-физиологичните изменения, настъпващи в човешкия организъм са материализация на „невидимите” усещания и емоции, обединени под термина Страх.

Страхът отразява човешката зависимост от знанието му за смъртта. При онкологично болните пациенти тази тема е под „камък”.

В българския фолклор съществува поговорката „Да спи зло под камък”. Защо? Средата, където протича живота на болните от рак, е мястото където се споделя и най-съкровеното.

Проблемът е в това, че никой не може да му помогне, ако той не реши да сподели. Не споделяйки, вид начин да избягаш от случилото се, не те прави по-здрав.

Близките, заинтересовани, от състоянието на болния, биха откликнали след неговото манифестиране на усещания, породили емоции отразяващи протичането на вътрешната картина на болестта.

Това трудно решение е тяхната червена линия между живота и неговата трансформация в смърт. Осъзнаването му е мощен фактор за трансформация на личността или ние, изправени пред феномена “Осъзнаване”, ставаме свидетели как съзнанието неосъзнато взема решения за осъзнаването.

Ефектите от осъзнаването, породени от неосъзната дейност на съзнанието, се явяват като следствие на когнитивния избор, поне на един от потенциално възможните варианти за разбиране на реалността.

„Осъзнаването” в частност при тези пациенти, е продукт на когнитивната дейност, която се осъществява посредством функционални механизми. Осъзнава се винаги това, което, до момента на преживяната субективна очевидност на случващото се, е избрано за осъзнаване. По този начин осъзнаването е резултат от взетото решение.

Потребността от среща с психоонколог

Защото тя се явява сериозна възможност за преработка на страха на пациента, на първо място ще се проследи генезиса на развитието на страха, изследвайки обвързаността му в индивидуално-семейни и социо-културни условия.

Другото е опита да се организира „очна ставка” на индивида с източниците на неговите страхове и тяхната трансформация за преодоляване.

Не на последно място, да се преодолее страхът от загубата на собственото Аз. Ще цитирам пациенти: „Моето тяло да остане без собственик...”.

Онкологичните заболявания към днешен ден се водят от неизяснен произход. Няма нобелов лауреат в тази област, както няма и такъв в областта на шизофренията (някъде назована като рак на психиката).

В специализираните болнични заведения лекарите ще се опитват да въздействат върху телесността на болния, къде със или без негово съгласие.

Единството на организма е най-ясно изразено във функциите на ЦНС. Тя регулира неговите вътрешни вегетативни процеси, както и външните, и връзките му със средата. Интеграцията на всички външни и вътрешни дейности на организма се извършва от неговото централно управление, представено от висшите центрове на нерванта система, които при човешките същества ние наричаме „личност”. По този начин психологичните феномени представляват ”субективни образи на физиологичните процеси”.

Единството организъм-личност е изградено не на принципа на еквипотенциалността на всички негови части, а на строга структурно-функционална диференциация и специализация, резултат от хилядолетното еволюционно развитие.

Страхът е индивидуален и отразява личностните особености на всеки. Той се ражда заедно с нас.

Не може да се интерпретира страхът „без страх”. Той винаги е сигнал, който в основата си съдържа предложение за решение на опасността.

Общуването с психоонколог дава на пациента да предположи източниците на своите страхове и тяхното осъзнаване. Степента на осъзнатост свидетелства за когнитивна зрялост. Отклонението и неясната формулировка в обяснението на страха тормози, води до стагниране в бъдещото му развитие и остава на нивото, до което е била ясна формулировката.

Тези страхове са неразпознаваеми за другите, защото те са непознаваеми за самите нас (като пациенти).

Онкоболният в необходимостта си да преодолее кризисната ситуация трябва да разбере, че не може да удря и да бяга.

Това решение е неприложимо.

Винаги използвам, за да илюстрирам разбираемо за пациента казусите, притчи, поговорки, кратки сказки.

В случая: С пушка в гората на лов за мечки, срещаш мечката. Хвърляйки пушката и в мислите си изричайки: ”Аз съм за гъби” – отговаряме на въпроса – Потребен ли съм аз на себе си?

Всеки един човек е в състояние да въздейства както на болестта, така и на здравето си. Потребността от собственото Аз, т.е. волята за живот са мотивиращи за отговор на поставения въпрос.

Мога ли да доверя бъдещето на самия себе си?

Когнитивно-личностните особености на болните, в частност, особеностите на базисните им убеждения за себе си и обкръжаващата ги действителност, през призмата, която са възприели да формира поведението им, са взаимносвързани с параметрите на посттравматичното им състояние.

Основополагащо в отговора на този въпрос е тънката червена линия, разделяща пациентите на тези „Не мога да умра, докато не реша всичките си проблеми” и другите „скептично настроени на сътрудничеството с лекаря и психолога”.

Ние осъзнаваме (възприемаме, помним и чувстваме) единствено това, което разбираме. Оттук, не може човек със съзнание да не разбира. Следователно когато говорим за усещания, възприятия, представи и емоции, имаме предвид процес на съзнателно сътворени.

Съзнанието оперира със смисъла. Смисълът в съзнанието се формира от акта на негово разбиране.

Имаме 5 вида физически сетива и всяко има определен спектър. Наборът от тези сетива възприема заобикалящата информация от определена гледна точка и на тази основа изгражда образи. Следователно това е непълна и неточна картина. Това просто е интерпретация. Всички интерпретиращи се позовават на персоналното възприятие на реалността, а не на собствената истина.

Нашите мисли са резултат от натрупания житейски опит. Те буквално се опитват да пренаредят заобикалящата ни действителност в познат на тях порядък. Физическият свят край нас е стартирал от идея еволюирала до степен, според това как е споделяна и интерпретирана, докато съзрее достатъчно.

Това, което мислим, че е вярно, всъщност е илюзия. Тя обслужва единствено създателя си.

Човек е енергия в нейното най-чисто и интелигентно въплъщение. Тази енергия постоянно се променя, но под контрола, основан на правила, на неговия мощен интелект.

Актът на наблюдение на обекта на внимание го кара да бъде там и такъв, където и какъвто можем да го видим. Той не съществува независимо от неговия наблюдател. Така че, нашето наблюдение, внимание, буквално, създават този обект.

Тези теоретически обяснения са в пряка зависимост да обяснят какво се случва, когато пациентът започва да мисли върху отговора на въпроса.

Това, което се случва с тялото ни е ефект, създаден по причина. И тази причина сме ние собствено – нашата мисъл.

Тяло не можем да произведем, но можем да го усетим. Тялото може да бъде усещано – то е уникално в тази си функция. Мислите, мисълта не може да се почувства- тя се измисля, създава и обяснява. Тя има потребността да усеща сама себе си.

Когато пациентът се сблъска с ограниченост и безпомощност в лицето на лекуващите го лекари, започва да се замисля върху прилаганата пряко него схема „физическите заболявания се пораждат от физически причини и се лекуват чрез помощта на физически вмешателства”.

Тежестта на болестта и способността ѝ да „отнема” личността предполага въпроса – защо се появява.

Така болестта се случва и развива с локализацията в човешкото тяло – Homo aegrotus, за да компрометира неговата безпроблемност с напомнянето, че то е крайно.

Това е своеобразно предупреждение за смъртта, което прави тялото и неговата уязвимост видими към настоящия момент. Болестта се случва, за да актуализира биологичната (онкологичната) рамка на живота ни.

Тя отнема тялото и контрола, върху него, от субекта, ограничава възможностите, както и да се яви предположима заплаха за другите от най-близкото обкръжение хора.

Да се определят и изведат психологическите особености на личността на онкологично болния.

Защо инициираме и разглеждаме в отделна група психосоматичния потенциал на онкоболния? За да докажем, че болните от рак могат да въздействат, както върху своето здраве, така и върху болестта. Това е присъщо на всеки човек.

От особено значение е осъзнаването, че акцентът пада върху ролята, която всеки един от нас избира да играе в даден момент, за да поддържа в баланс здравословния си статус.

Ние живеем в реалността като невежи, въпреки че сами сме творци в нея и носим отговорност за себе си. Невидимото, което присъства „тук и сега” и което се явяваме ние, невидимото – е Азът, човекът – осезаем и уловим, се управлява от правила за своето съществуване, утвърждавани в невидимото.

Страхът е „кодът” за пусковия механизъм за самоунищожение на системата хуманоид. Той е стресиращият фактор, поддържащ стресовата ситуация активна без спад в проявлението си, което ще активира процесите в соматичното проявление на субекта.

Страхът е противоположно чувство на любовта.

Любовта е безусловна, защото тя е проявлението на света, част от което сме и хората, неговата хармония.

Страхът е съмнението във възможностите да се създаде живот.

Медицината не потвърждава и не отрича психогенния фактор при възникване и лечение на онкологичните заболявания. За последните 300 години, откакто съществува т.нар. съвремена медицина, изследванията, свързани с психогенното влияние върху злокачествените новообразования са много малко.

Това е обяснимо с комерсиализацията на здравеопазването в целия свят. Много трудно се доказва, че невидимото е моделиращ фактор при обмена на веществата и жизнеността на организма при индивида в частност.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.