Законът за достъп до обществена информация съставлява възможност всеки да добие знание по теми или конкретни факти, относими към работата на публичните субекти. Дейността на обществения сектор винаги е представлявала интерес за обществото и това е обяснимо, тъй като именно той създава правилата в широк смисъл, които съдържат нашите правомощия и задължения. Повече от 20 години, този закон осигурява способ, граждани и организации от неправителствения сектор да си съставят мнение за работата на публичните органи, начина на организация, на вземане на решения и техните последствия. В много случаи, информация е необходима дори и само, за да внесе яснота по отношение на много от действията на длъжностни лица или държавни, административни органи или публични организации.
В периода на действието на ЗДОИ се наблюдава все по-голямо желание да се добива достъп до такава информация, която обяснява различни процеси, които рефлектират върху живота ни, а също в не малка степен го управляват, контролират или санкционират. Всъщност, този закон осигури възможност предимно, но не само на заетите в журналистическия сектор, да преодолеят бариерите, които поставят различни администрации и съставляват пречка да се добие гласност по отношение дейността им. Ползата от действието му очевидно е многокомпонентна. Отпървом – превантивна и възпираща, тъй като предварително известно е на всеки субект по чл.3 от закона, че при подадено заявление е длъжен да отговори, като предостави информацията, ако тя има обществен характер и то в 14 дневен срок. На второ място е контролираща, защото задължението за произнасяне с изричен отговор възниква при подаване на всяко заявление и каквото и да е евентуално отклонение от правните норми, трябва да се обясни. На последно, но не по важност място, една от функциите на последиците от приложението на този закон е установяването или възстановяването на дължимото правно поведение. До този резултат се стига винаги при постановен незаконосъобразен отказ от предоставяне на обществена информация.
Несъмнена и безспорна е ползата от действието на ЗДОИ. Същевременно, приложението му сочи някои проблеми, възникващи не само от необходимостта по транспониране и въвеждане в допълнение на европейски норми, но и от практиката на органите – държавни, административни и съдебни. В желанието да се осигури и обезпечи достъпът до обществена информация, законодателят създава или пропуска да направи правила, които субектите по чл.3 от ЗДОИ нямат възможност да спазват. Неизчерпателен пример за това е 14 дневният срок за произнасяне и предоставяне на информация. Той е обоснован, когато информацията, която се търси е в малък обем, лесно достъпна и няма пречка по предоставянето ѝ, но е твърде кратък, когато се търси предоставянето на данни, за които някои от органите не разполагат с необходимото обезпечение като кадрови ресурс или техника. Или обемът е твърде голям и изисква изпълнение, което включва задълбочена подготовка. В този случай субектите по ЗДОИ се произнасят с мълчалив отказ, който представлява недопустим отговор според съдебната практика. Отмяната им по съдебен ред отнема времеви ресурс за заявителя, освен финансов по осигуряването на тази възможност, които последици едва ли са целен резултат от законодателя. Поради това по-добро решение е срокът за произнасяне да е поставен в зависимост от конкретни фактори, но да осигурява възможност както на заявителя да се сдобие с търсената обществена информация, така и на задължения субект да я осигури и предостави.
Отново констатираме наличието на необходим регулатор на този тип обществени взаимоотношения, но несъвършен и съставляващ в достатъчно случаи проблем, вместо решение. За съжаление, обществените процеси в този период предполагат други приоритети пред законодателния орган, а не изменението на ЗДОИ, необходимо не само заради посочения по-горе пример.
Друг подобен пример е едноинстанционността при съдебно оспорване на актовете по ЗДОИ, което категорично съставлява предпоставка за натрупване на противоречива практика, която вече се констатира.
Без да се претендира за изчерпателност, доколкото изброените примери са избирателно посочени, практиката по ЗДОИ, чийто произход са административните и съдебни актове, обосновава извод за необходимост от неговото частично изменение, за да се преодолеят конкретни негативни последици, рефлектиращи върху всички страни в този процес. Измененията ще способстват за постигане на по-добра ефективност и ще гарантират в по-голяма степен прозрачност в осъществяване правомощията и задълженията на държавните органи, техните териториални звена, органите на местно самоуправление, публичноправните субекти и организации и всички останали, които законодателят в разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ е разпознал като задължени да предоставят обществена информация.
Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Сдружение „Център за алтернативно решаване на спорове „Консенсус““ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или оперативна програма „Добро управление“.