Със съпруга ми имаме син на три години и шест месеца, и решихме, че ще е чудесно да има сестричка. От първия път чудото се случи. На първия преглед се разбра, че ще имаме не просто второ дете, а и трето и четвърто. Очакваме тризнаци, заченати спонтанно, споделя младата майка Бетина Дякова, участник в кампанията „Направи го сега“, съобщи БТА. Тя допълва още, че шокът през първите седмици за тях и всички около тях е бил огромен.
Стояхме пред въпроса и съветите на лекарите – дали да премахнем едно от бебчетата, за да дадем шанс на останалите две да се развият и бременността ми да завърши успешно, или да дадем шанс и на трите, заедно с всички рискове, които води със себе си това решение, припомня си Бетина. Преди първия преглед по фетална морфология, вземат решение, че ако бебетата се развиват нормално и равномерно, ще ги запазят. Не искахме да се бъркаме в работата на Господ, казва Бетина.
Следващото им предизвикателство идва по време на прегледа, когато се оказва, че тризнаците са еднояйчни, в една плацента. Лекарката директно ме посъветва да прекратя цялата бременност, защото това е случай 1:1 000 000 и е изключително рисковано, разказва младата жена. Семейството решава да се консултира с още няколко специалисти. Всички, с изключение на проследяващия я акушер-гинеколог, били на мнение, че това е бременност, която трябва да се прекрати. Дори въпросът с ембриоредукцията не стоеше вече на преден план, защото фактът, че са еднояйчни (като скачени съдове), не дава големи шансове за успех на другите две бебета. Отново трябваше да вземем тежко решение. И отново се обединихме около идеята, че искаме да дадем шанс това чудо да се случи. Вярваме, че неслучайно се случва точно на нас, споделя Бетина.
В хода на бременността ѝ няколко пъти има усложнения, но с постоянно ежеседмично следене трите момиченца се появяват на бял свят. Цели два месеца по-рано, с много ниско тегло, но готови да се борят отново, разкрива още майката. Бебетата остават в неонатология повече от два месеца. Всеки ден ги посещавахме по два пъти, всеки ден виждахме и се радвахме на 10-те грама, с които са пораснали. Преминаха през много трудности, справиха се с тях и към този момент всички сме заедно вкъщи. Щастието е неописуемо! Щастието за това, че повярвахме в чудото и то се случи, завършва разказа си щастливата майка.
