По-голяма ли е солидарността на журналистите в България от тази за свободата на словото у нас. Отстоява ли журналистическата гилдия правото на журналистите да вършат работата си, без да са подложени на заплахи, вербално и физическо насилие? Индикация за какво са поредните случаи на саморазправа и обиди към журналисти?
Журналисти от различни медии споделиха в "Нашият ден" своята гледна точка по повод Деня на международна солидарност на журналистите.
Ирина Недева, журналист в програма "Хоризонт" на БНР, председател на Асоциацията на европейските журналисти, коментира:
"Приемам днешния ден с ясното усещане и разбиране, че солидарността е нещо изключително важно, че професията ни е изправена пред сериозни изпитания. Едно от тях е разграничаването между журналистика и пропаганда. И ако разберем добре нееднозначната история на Юлиус Фучик, ще сме по-добре подготвени като общество да виждаме по-лесно и по-ясно разликите между журналистика и пропаганда.
Но начинът, по който функционират, включително и темата за солидарността, в разказа на предишния режим, също тоталитарен, както и нацизмът, води до това да не можем да разбираме същината на проблема.
Какво се случва днес – в нашето разделено и поляризирано общество? Инерцията от тоталитарното ни минало се проявява и до днес. Виждаме ласкатели и пропагандатори на властта. Затова е разбираемо, че хората казват: "Оставете ги тези медии, не вярваме на никого!" И когато настояваме за солидарност, те подразбират привилегии."
Според Недева институциите не разбират много какво означава журналистика днес. "Последните изказвания на висши представители на МВР след арестите и побоя и счупването на камери на журналисти по време на сблъсъци на 2 септември ясно показват, че силовите институции и до днес не разбират какво работят журналистите."
Журналистката е по-скоро оптимист от последните развития. "Да, наистина, има поляризация, но това засилва контраста и изчезва сивият цвят, става по-отчетливо. Черно-бяла е ситуацията, но поне води до възможност хората да се ориентират и да не поставят всичко под общ знаменател. Това е една от мантрите на мъчителния ни преход – всичко беше определяно като сиво, като "всички сме маскари", "нямаме избор"...
Недева вярва, че има журналистическа солидарност "и с осъзнаването на професионалната не гилдия ще имаме все повече шанса да говорим, че солидарност съществува и тя е важна не защото ние подкрепяме себе си, заради някакви привилегии, да не бъдем бити по протести, а заради това, че показваме недъзите на властта и това е полезно, защото защитава обществения интерес.
