Близо месец от началото на предизборната кампания до местните избори все по-често ще се използва думата кмет. За да избегнат честата й употреба, мнозина употребяват като синоним думата градоначалник. Езиковедите са категорични, че това е голяма грешка, посочва БНР. Откъде идва объркването?
Доц. Владимир Досев, ръководител на катедра „Езиково обучение и спорт“ в Икономически университет – Варна, обяснява, че думата кмет произхожда от латинската дума comete, която има своите производни в западноевропейските езици - конт, граф и т.н. Означавала е спътник на владетеля и човек от най-близката му свита. Това са били висшите администратори в Римската империя. Подобни думи са влезли в българския език още по времето на Първото българско царство.
По времето на руската царска администрация навлиза думата градоначалник. Използва се до правителството на Стамболийски и означава висш полицейски началник в града. Объркването на градоначалник с кмет е заради народната етимология, обяснява доц. Досев:
"Хората възприемат градоначалника като началник на града и затова го свързват с длъжността на кмета. Но има една основна разлика - кметовете се избират, докато началниците на полицията се назначават. В официалния речник на БАН, качен на страницата на Института по български език, е записано - градоначалник: рядко кмет, а остаряло означава главен началник на полицията."
Правилната форма си остава кмет, твърди езиковедът.
Доц. Владимир Досев определя глагола кметува като народно название:
"Кметовете по-скоро би трябвало да управляват и да ръководят. Те не са началници, а трябва да изпълняват решенията на Общинския съвет и на гражданите."
