На 18 януари се празнува международния ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек.
Най-простият снежен човек се състои от 3 части, които представляват 3 големи снежни топки – най-голямата служи за основа, след това се слага втората по големина и служи за гърди и накрая най-малката за глава. Понякога за ръце служат клони, но може да бъде и без ръце. Снежният човек „държи“ лопата или метла. За очи най-често се ползват въглени, носът е желателно да е от морков, а за уста могат да се ползват малки камъчета. На главата му има шапка, а около врата шал.
Обичайната практика е да се облече снежния човек с камъчета, въглища, пръчки и зеленчуци. Моркови или череши са най-често използвани за направата на нос, пръчките са използвани за ръце, а камъчетата за очи (традиционно се използват парченца въглища или ако няма налични се използва изгорял въглен). Някои хора обичат да обличат своите снежни човеци с дрехи като шалове, якета и шапки.
Други предпочитат да не оставят неща навън, тъй като лесно биха могли да бъдат откраднати или да замръзнат под топящия се лед. Има вариации на стандартните форми, като например, главното действащо лице в популярната песен „Frosty the Snowman“, което включва кочан от царевица, димяща лула, нос от копче, очи от въглища и стара копринена шапка. Другите форми варират от снежни колони до изразителни снежни скулптури.
Легендата
Според легендата, първият снежен човек е направен на 7 януари 1809 г. от Вернън Н. Пол и 9-годишната му дъщеря Йети в Ю Клер, Уисконсин. Пол обяснил на дъщеря си, че снежният човек е предназначен да държи надалеч елфите, който присвоявали коледните подаръци на този празник. Така постепенно пред всяка къща в града се появил по един снежен човек.
История на снежния човек
Сведенията за създаването на първия снежен човек остават твърде неясни и непълни. Въпреки това Боб Екстайн, автор на книгата „Историята на снежния човек“, споменава за наличието на подобни снежни скулптури още от средновековието. Той се позовава на различни изображения намерени в европейски музеи, галерии и библиотеки. Най-ранните сведения за наличието на снежен човек, които Екстайн успява да намери са в библиотеката „Koninklijke“ в холандския град Хага в творбата „Book of Hours“, която датира от 1380 г.
Най-големият снежен човек в света
Понастоящем рекордът за най-голям снежен човек в света е поставен в град Бетел щата Мейн. Скулптурата се издига на височина от 37,21 м (122 фута) и е кръстена на Олимпия Сноу, сенаторът, представляващ щата.В литературата темата за снежния човек се прокрадва около 1590 г. – в драмата на Шекспир „Ричард Втори“. Крал Ричард казва, че би искал да е снежен крал, направен за игра, който да се разтопи на капки под слънчевите лъчи.
През Викторианската епоха, снежният човек става изключително популярен символ на ваканционния сезон. Има хиляди изображения, останали от тази епоха под формата на картини, поздравителни картички и реклами, съобщава Радио Варна.
