Вопит да се защити, че работи в синхрон с идеята за съществуването си, Българската банка за развитие (ББР) оповести на сайта си колко малки и средни фирми е кредитирала. В свои публикации от години изданието "Капитал" оповестяваше информация за това, че държавната банка, създадена с цел да насърчава малкия и средния бизнес, се е превърнала в средство за кредитирането на големи фирми с политически чадър. С идването на служебното правителство сега за пръв път принципалът на банката - министърът на икономиката Кирил Петков, публично оповести това и прави опити да смени част от ръководството и да промени правилата, по които работи институцията. Действията му срещат силен отпор от представители на банката.
В публикуваната днес информация се посочва, че от 2009 г., когато се трансформира в банка за развитие (след като е създадена като Насърчителна банка - бел. авт.), до днес групата на ББР е подкрепила 18 500 български компании. От тях на 6500 малки и средни фирми са отпуснати над 2.6 млрд. лв. кредитиране или друга форма на финансова подкрепа. "Това означава, че средно на година около 590 компании са били подкрепени от държавната банка. Други над 12 000 компании са получили гаранции по кредити на стойност над 3 млрд. лв.", посочва банката.
Законовата дефиниция за малки и средни предприятия е те да имат под 250 служители и оборот под 97.5 млн. лв. и/или активи под 84 млн. лв. Същевременно на тези критерии отговарят и някои от получателите на огромни кредити от по 150 млн. лв., тъй като някои от тях са новосъздадени компании, без дейност досега и единствено с цел да придобият някакъв актив, припомня "Капитал".
Междувременно Кирил Петков обяви в първата си телевизионна изява, че над 1 млрд. лв. са дадени под формата на кредити на едва 8 фирми.
Банката обявява, че е търговско дружество, което се самоиздържа от дейността си, не работи със средства от държавния бюджет и не е бюджетно предприятие. Освен това за разлика от повечето национални банки за развитие не ползвала пълна държавна гаранция.
ББР към момента е 100% собственост на държавата, а само през миналата година капиталът й беше увеличен с близо 850 млн. лв. заради мерките срещу ковид кризата, прилагани през нея, и за да се финансира придобиването на дял в ПИБ.
Банката посочва, че до началото на кризата всяка година е завършвала на печалба, чиято обща сума е 229 млн. лв., от които около 30% банката е върнала обратно в бюджета под формата на дивидент. През периода 2009 - 2019 капиталът на ББР не е увеличаван, като банката изцяло е самофинансирала дейността си - от собствен капитал (752 млн. лева към 31.03.2020 г.) и от привлечените кредитни линии от чуждестранни финансови институции, се посочва в съобщението.
Обяснява се, че от създаването й като Насърчителна банка през 1999 г. до днес българската държава е повишавала капитала на банката три пъти с конкретна цел: през 2008 г. - с 500 млн. лева като мярка на правителството на Сергей Станишев за справяне с последиците от световната икономическа криза; два пъти през 2020 г. - със 700 млн. лева за антикризисни мерки и 140 млн. лв. за дела в ПИБ.
Снимка: Капитал
