Нови, неописвани досега, видове мухи и охлюви бяха открити от български учени при експедиция във Виетнам. Доц. Николай Симов, ентомолог, доц. Марио Лангуров, ентомолог и доц. Ростислав Бекчиев, ентомолог от Националния природонаучен музей - БАН (НПМ-БАН), както и доц. Ивайло Дедов, малаколог в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) - -БАН, прекараха три седмици в съвместна работа с колеги от университети в азиатската държава, съобщи БТА.
Доц. Лангуров се занимава с двукрили – някои семейства мухи и дневни пеперуди. Отива във Виетнам по покана на проф. Ву Ман, който е завършил образованието си в България. „Двукрилите във Виетнам са бяло петно на картата“, каза доц Лангуров. „Мисля, че сме събрали доста добър материал“, допълни доцентът.
Доц. Николай Симов също е ентомолог в НПМ-БАН и се занимава с дървеници. „Отидохме във Виетнам, защото е интересно. Непроучени са по-голямата част от организмите. Фактът, че все още описват бозайници оттам, трябва да ви даде представа за това, което тепърва ще се открива“, каза той. Доц. Симов обясни, че Виетнам дълги години е бил затворена държава, труднопроходима. Учените и пътешествениците, които са попадали там, са виждали по-големите екземпляри. „Когато имате пеперуди, на които размахът на крилата е по една педя, те правят първо впечатление - шарени, големи и хората се втурват да ги видят. Малките винаги остават на по-заден план, но пък те са също интересни", разказва ученият. „Ние отидохме за по-малките неща – по-дребните, по-скритите“, уточни той.
Със сигурност има видове във Виетнам, за които науката все още не подозира, категорични са учените. „Ние затова сме отишли“, каза доц. Симов.
Някои от мухите, които доц. Марио Лангуров е донесъл от експедицията, са по-малки от милиметър. Доц. Симов разказва, че преживяването било много интересно за тях. „Влизаш на място, виждаш растенията, но не знаеш какво е това. Знаеш, може би, че прилича на нещо, което си виждал в България в ботаническата градина или случайно отглеждаш вкъщи в саксия някой негов родственик, но всичко останало е непознато“, разказа той.
СТРАННОСТИТЕ НА ПРИРОДАТА
По време на експедицията българските учени са вървели по горски пътечки с 45-градусов наклон в планината Там Дао. Разказват, че маршрутът им е минавал по пътеки, широки една педя между отвесни скали. „Влизате в една гора, в най-долната й част, животът наистина е горе в корените“, разказват учените. Отбелязват, че посещението им е било в сравнително сух сезон. „Беше толкова сухо, че пиявиците не падаха от дърветата, а се бяха скрили и чакаха“, казва доц. Симов. Той разказа, че при предишното му посещение във Виетнам – през 2018 година, е било много влажно и е видял как рибите бягат от водата и се катерят по дърветата. „Виждаш една риба, която изскача и започва по един ствол да се движи и да те гледа“, разказва ученият.
Доц. Лангуров разказа, че паяците там са големи над една педя. „Налагаше ни се даже да ги ловим с геоложки чук“, обясни той. „Оказа се, че и съдовете, които бяхме приготвили, не ги побират“, допълни той. Доц. Симов се пошегува, че е трябвало да носят със себе си бидон за кисело зеле, за да събират експонатите. В буркан от 300 мл. паякът не може да влезе, обясни той. Трябвало да бъдат внимателни и заради това, че някои от паяците са отровни.
Доц. Лангуров е имал неприятен опит и с мравка. „Тамошните мравки жилят. Тази не беше кой знае колко голяма – нормална мравка, която и да те ухапе, не е проблем. Обаче ти си свикнал с българските мравки и не се замисляш…“, разказа той и допълни, че около месец изпитвал дискомфорт от ужилването.
В ДЖУНГЛАТА ВСИЧКО ИСКА ДА ТЕ ИЗЯДЕ
„Мит е, че седиш в джунглата и е пълно с храна. Не е пълно с храна“, заявяват българските учени. Те допълват, че джунглата не е приветливо място за хора, които не я познават. „Имайте предвид, че световните цивилизации не са на места, които са били джунгла. Джунглата е трудно за живот място – там всичко те хапе, иска да те изяде отвътре и отвън и няма храна“, разказва доц. Симов.
И двамата учени отбелязват, че във Виетнам няма птици, изядени са. „Шокиращо е, защото отиваш в джунглата, дори и на по-затънтени места и просто не се чуват птичи песни. Много е странно“, разказва доц. Лангуров.
ДА ЯДЕШ ПРЕПЪРЖЕНИ ЖАБИ
Сервирали са им препържени кожи на жаби. „Свикнали сме да ядем бутчета от жаби. Там се готви цялата жаба, малко е причудливо. Същото е с птиците – сервират кокошка в супата и намираш малко гребенче, част от череп, част от клюна, пръстче от краката. Имаш чувството, че някой взема самурайски меч и започва да сече кокошката на парчета. И както се случи", обяснява доц. Лангуров. Много трудно е да намериш нещо за ядене, защото цялото месо идва с множество кокалчета в него", казва още той. Яли са и скакалци, двойнодишащи риби, които били много вкусни.

