Юлиян Атанасов
Специално за parallel43.bg
Започвам бележката си с един наглед дребен детайл, но за мен много емблематичен.
Вероятно малко хора обърнаха внимание на реакцията на Лучано Скуадроне след гола в 92-рата минута.
След като се разписа с глава при перфектното центриране на Васко Панайотов, аржентинецът буквално полудя от радост. Съблече си фланелката и хукна неудържимо, а на лицето му бе изписана щура радост, все едно бе вкарал гол на световно първенство.
Едва ли тази естествена реакция се дължи само и единствено на факта, че в този момент от двубоя голът му се очертаваше да е победен за домакините. За мен има нещо друго. Реакцията на Лучано, по мое скромно мнение, показва, че „Черно море“ е вече отборът на сърцето за този футболист. Че „Черно море“ е неговият отбор. А това говори много.
Неведнъж се е коментирало, че успехите на „моряците“ се дължат и на факта, че в клуба са като едно семейство – треньори, футболисти, фенове. Колкото по-бързо новите играчи почувстват близостта си със семейството, толкова по-бързо ще се паснат и в игровата схема.
Да, вероятно и треньори, и фенове ще имат някои свои забележки към изявите на Лучано в предходните срещи. Нормално е. Да паснеш на мястото на „дялания камък“ Влатко Дробаров не е лесно. Но който не играе, той не греши. Аз лично съм обнадежден за играта на аржентинеца. Начинът, по който изживяваш радостта от успеха, е показател за това колко обичаш отбора си.
Ще вметна още нещо. Немалко коментари и забележки минаха през погледа ми в духа на това, че победата била плод само на характера на отбора и била ценна, независимо от това как са играли „зелено-белите“. Малко не съм съгласен. Според мен пък победата над „Дунав“ е резултат от добрата игра на „Черно море“. Само две неща ще си позволя да отбележа. „Моряците“ влязоха в мача на много високи обороти, с изключителна динамика в обработването и раздаването на топката, в граденето на атаките. И още. Много отдавна не бях гледал „Черно море“ да играе с едно докосване на топката. Един стил, който доминираше в годините, когато тимът стана медалист. Стил, който прави играта красива.
В подкрепа на съжденията ми е статистиката от двубоя. Притежание на топката – 64 срещу 36 % в полза на домакините. 14 удара срещу 6 за „Дунав“. От тях 7 точни, 3 неточни и 4 блокирани. За „Дунав“ – 2 точни, 3 неточни и 1 блокиран.
И последно: от доста време насам наблюдавам играта специално на Давид Телеш. Този футболист все повече разгръща потенциала си в средата на терена – раздава хубави пасове, изпълнява почти всички статични положения. Има добър поглед, борбен е. Срещу „Дунав“ отбеляза и важен гол. Със силната игра на Панайотов в халфовата линия „моряците“ имат потенциала да натиснат. Предстоящите мачове ще го покажат.
