Юлиян Атанасов
Специално за parallel43.bg
„Черно море“ се представи неубедително в първите три кръга от новия сезон. Това отприщи стотици коментари в социални мрежи и в дебати под публикации в електронните издания. Така е в демократичния свят. Всеки има право на мнение.
На мен ми се ще да отбележа неприятния факт, че това разочароващо начало като че ли хвърли във война един срещу друг немалко привърженици на отбора. Мненията логично са разделени. Ония, които изказаха забележки към играта на отбора, бяха заклеймени като хейтъри.
Обаче.
По мое скромно мнение между критична забележка и хейт има разлика.
Започнах тези редове с тезата за неубедителното представяне на „Черно море“ в първите три кръга. Това не е хейт. Факт е.
Не е хейт да споделиш мнение, че играта на тима не оправдава очакванията ти в един етап от шампионата. Всеки иска отборът му да побеждава и да играе силно.
Хейт е, ако сипеш обидни епитети и квалификации по адрес на играчи и треньори.
Хейт е, ако слагаш клеймо, че еди-кой си футболист от състава е вече пенсионер и е свършил с футбола. Но пък геният Стоичков казва, че няма стари и млади, има можещи и неможещи.
Хейт е да хулиш и обиждаш треньора.
Хейт е, ако говориш за „хванати“ мачове и тото.
Хейт е, ако зовеш за детектори на лъжата.
Ако сипеш злоба и омраза.
Това вече е хейт.
Прави са онези, които твърдят, че отборът трябва да се подкрепя безрезервно – и в добрите, и в трудните моменти. Това верните привърженици на „зелено-белите“ не са спирали да го правят. Но… и недоволни винаги ще има. Така е не само в „Черно море“.
И още.
Всеки има право да харесва или да не харесва собствениците на клуба.
Аз лично не мога да си отговоря на един въпрос. Настоящите собственици на ПФК „Черно море“ управляват футболния клуб от 2004 година. Не мога да намеря логично обяснение на въпроса защо вместо само да издържат отбора и да хвърлят средства за участието му в елита, не са превърнали досега футболния продукт в „Черно море“ в успешен и продаваем бизнес продукт. Собствениците на клуба са сериозни хора с многопластов законов бизнес в различни сфери, който бизнес управляват твърде успешно и печелившо. Ако за тези 20 години се бе работило в посока футболът да стане бизнес продукт, щеше да се случи!
Насоките не са една и две. Позволявам си да подскажа някои неща, естествено не от личен опит, нямам такъв в бизнеса, а от практиката на европейски футболни клубове. За тях съм чел, гледал и видял с очите си.
Наскоро имах щастието да посетя стадиона на ФК „Порто“ в Португалия. Макар и само за два часа, видях неща, които направо главозамайват.
На територията на стадиона, които е модерно суперсъоръжение, е уреден огромен невероятен музей на футболния клуб, събрал цялата история на „Порто“ през годините. Не говоря само за извоюваните трофеи, които са десетки. Изключително богат снимков материал, футболни екипи на легендите, дигитализирани медийни издания, клипове от значими мачове, восъчни фигури на звездните футболисти на клуба, тук е „паркиран“ дори клубният автобус на „Порто“. Групите туристи, желаещи да видят съоръжението и музея, не спират да се точат от сутринта до вечерта, входът не е символичен – 25 евро, гидове разхождат гостите и разказват история на клуба из лабиринтите, в залата за пресконференции, в съблекалните, в тунела, от който излизат играчите. Естествено и в музея. Стените във вътрешността са обсипани с огромни платна, отново със снимки, топки, екипи, трофеи. Лъха футбол отвсякъде…
Защо го казвам това? Далеч съм от мисълта да сравнявам родните клубове с най-успелите европейски грандове. Огромна е разликата. Лично аз обаче много бих се радвал, ако на територията на новия стадион „Варна“, който се строи в момента, бъде уреден подобен музей на първия в България футболен клуб „Черно море“. Да, трофеите на черноморци от царско време не са запазени най-вече по политически причини, но пък нищо не пречи на основата на снимков материал да бъдат изработени реплики. Какво пречи да бъдат изложени екипи на известни футболисти през годините, на стари клубни легенди, на чужденци, играли във Варна. В Порто в музея например се щракнах с восъчна фигура на една от клубните им легенди Марио Жардел, който е носил екипа и на „Черно море“, макар и вече на пределна футболна възраст… Снимков материал също има немалко, намира се дори у статистици и колекционери. Аз лично съм виждал шампионския кът на футболист на Варна № 1 на 20 век Божил Колев. Десетки ценни артикули!.. Вярно е, че тези трофеи са извоювани с екипа на ЦСКА. Божил обаче е рожба на черноморската школа и е варненският футболист с най-много участия в националния отбор!
На територията на новия стадион, според мен, би трябвало да има и огромен магазин за фен артикули. Такъв има в Порто. Там обаче се продаваха не само шалчета и фланелки, а всичко, което може да носи футболна марка – като се почне от напръстници, условно казано, мине се през химикалки, ключодържатели, магнити, снимки, тефтери, термоси, шапки, шалчета, фланелки, анцузи, маратонки, чаши, сервизи, талисмани на клуба различни размери, футболни топки и какво ли не още…
Всъщност това е едно от направленията, в които, според мен, има резерви. Варна е курортен град и лятото е пълно с туристи. Пазарът може спокойно да бъде залят с клубни плажни артикули – шапки, слънчеви очила, спасителни пояси и дюшеци, плавници, плажни топки и чадъри, хавлии, дори шезлонги… Туроператори спокойно могат да включат в пакета си услуги разглеждане на стадиона и музея на най-стария български футболен клуб. И фото на стадиона, разбира се, който ще бъде европейски тип съоръжение…
За да се случат някои неща в положителен аспект, е нужна и сериозна медийна политика, която, според мен, на тоя етап е слабо звено в „Черно море“.
И още.
Може да се помисли на новия стадион да има специален сектор за семейства с деца. Да има и ВИП ложа с подходящ кетъринг, където местата ще са доста по-скъпи. Ще се намерят купувачи, нямам съмнение. Може да има фен зона, където привържениците на клуба да се срещат очи в очи с любимите си футболисти. Защо не?...
„Черно море“ има много добра детско-юношеска школа. Би могло да се помисли как от школа това да се превърне във футболна академия. Наши скаути биха могли да търсят и привличат таланти и от други държави, които с натрупан опит в „Черно море“ да бъдат продавани у нас и в Европа.
Самото участие на представителния отбор в евротурнирите също може да е приток на свежи средства. За целта обаче е необходимо да бъдат преодолени предварителните кръгове, защото големите пари са в основните схеми на евротурнирите. Това да се случи пък, трябва сериозна селекция. Средствата, отделени за това, имат възвръщаемост.
И понеже стана дума за новия стадион, той може да печели от различни нефутболни изяви – концерти, изложения, заведения за бързо хранене на прилежащите територии др.
В крайна сметка, поне някои от тези хрумки биха могли да се реализират. Това само би било от полза на марката любимия „Черно море“. Така мисля.
