Юлиян Атанасов
Специално за parallel43.bg
Болка, горчилка и разочарование са налегнали почитателите на „Черно море” след първите 5 кръга от новия шампионат. Коментарите не секват. Разнопосочни са. Всеки за себе си търси отговор на въпроса „Защо?” това се случва с любимия отбор. Напомня се, че само преди два сезона „моряците” бяха вицешампиони, а година по-късно се окичиха с бронза. Сега са в зоната на изпадащите.
Аз лично търся и намирам три отговора на същия въпрос „Защо?”
Първият и основен отговор според мен се крие в кадровия потенциал. Да, през 2023 – 2024 г. „зелено-белите” станаха вицешампиони, но тогава изпълнителите бяха други. Съвсем различни. Това веднъж го бях отбелязал в моите бележки. И за да не бъда голословен, този път ще цитирам.
От тогавашния състав на „моряците” днес екипа вече не носят Иван Дюлгеров, Даниел Димов, Влатко Дробаров, Цветомир Панов, Виктор Попов, Даниел Мартин, Мартин Дичев, Пабло Гарсия, Мазир Сула, Алекс Фернандес, Едгар Пашеко, Арлинд Дакай, Мишел Алвес, Мартин Милушев, Атанас Илиев, Исмаил Иса, Илиан Илиев младши, Андреяс Калкан, Матеус Машадо и Велислав Василев. Бройте ги. Двадесет футболисти. Цифром и словом! Цял един отбор, по всички линии – вратарски пост, халфова линия, нападатели. От тогавашните вицешампиони днес в тима са само четирима – Живко Атанасов, Васил Панайотов, Берк Бейхан и Ники Златев.
Ако хвърлим око и на състава от „бронзовата епоха”, 2024 - 2025 година, добавяме отсъствието на Пламен Илиев, Росен Стефанов, Начо, Ибрахим Иса, Дуду, Кешерю и Уеслен.
Какво излиза? Че „Черно море” за три поредни сезона е сменило 27 (словом двадесет и седем) от футболистите си. Всеки футболен човек може да си даде сметка какво означава това. Просто други изпълнители предлагат друг вид футбол. През два поредни сезона, когато моряците взеха медали, футболният продукт бе на далеч по-високо ниво. Тогава този футбол радваше окото. С движение по целия терен без топка, със стремежа за игра само с едно докосване, с покриване на пространствата и дълбока преса, с творчество в средата на терена, с успешна креативност в атака.
Да не говорим, че в тима тогава имаше биткаджии. Само отбраната да погледнем. Кой не беше биткаджия? Влатко ли, Цецо ли, Виктор ли или Дани Мартин? В средата на терена имахме диригента Сула, който днес движи играта на „Левски”....
Да, някои от изброените по-горе футболисти са играли малко и нямат кой знае какви заслуги. Така е, но пък треньорският щаб имаше по-голяма вариативност на състава!
Втората причина, според мен, се крие във факта, че когато „Черно море” взе сребро и бронз, конкуренцията в елита не бе така силно изразена. Т.нар. грандове изживяваха криза – и заради сбъркана клубна политика, и заради треньорски рокади, и „моряците” умело се възползваха от това.
И третата основна причина за състоянието на „Черно море” според мен се крие в клубната политика. Няма как отборът да е конкурентен, при положение, че съперниците имат перо в бюджета за закупуване на играчи, а при „зелено-белите” се търсят само свободни агенти. То играчи свободни агенти като Кешерю и Дуду се намират веднъж на сто години....
Някой може да каже: а нима треньорът няма вина? Бих задал контравъпрос: А нима през двата сезона с медали треньорският щаб не бе същият? И как Илиан Илиев направи едни играчи медалисти, а други не може?...
С тези бележки не искам да бъда разбран погрешно. Не подценявам настоящите футболисти, които носят екипа на „Черно море”, не са лоши играчи. Те също са футболисти с качества. Просто възможностите им са различни и предлагат различен футболен продукт.
Като прибавим към тези причини неяснотата около бъдещето на състава през лятната пауза, слуховете за евентуалната смяна на собствеността и въпросителните около треньорския пост, нещата си идват на мястото. А оттук нататък – каквото сабя покаже!
„Черно море” има своите верни привърженици, които за нищо на света няма да оставят отбора. Дано един ден „зелено-белите” да докажат, че морето не е до колене!
