Юлиян Атанасов
Специално за parallel43.bg
Hola Julio, aprende de Ilian. Ще го преведа.
Привет, Хулио, учи се от Илиан!
Няма какво кой знае да се коментира за този мач на стадион „Георги Аспарухов”.
2:1 за „Черно море” и тимът на Илиан Илиев е в Топ 4 още преди мача с „Берое”. Първата стъпка е изпълнена.
Синята тишина стана запазена марка за „Черно море”. Където „моряците” срещнат „Отбора на народа”, си го бият. Бият си го за шампионат, бият си го на „Тича”, бият си го на „Герена”, бият си го и за Купата.
Защо започнах с поздрав за Хулио Веласкес? Ами защото този треньор, помислил се незнайно защо за велик, заяви след мача: „Ние изгубихме мача, „Черно море” не спечели!”.
Два пъти го каза. Което е изказване, противно на всякаква футболна логика. Ако изключим началните минути на натиск на домакините – съвсем очаквани и нормални и попадението от статична ситуация, гостите не само изравниха играта, но заиграваха с всяка изминала минута още до почивката по-сигурно, по-стабилно и в дефанзивен план, и в средата на терена, опитваха и атаки. При една грешка на вратаря Вуцов удар на Николай Златев срещна гредата.
През второто полувреме „Черно море” бе по-добрият тим на терена и стигна до заслужен и оправдан обрат на фона на показаното на терена. Димитър Тонев се превърна в кошмара на „сините”, първо, след като ги изхвърли от турнира за купата на България, и сега, когато с два перфектни гола прати в дълбок размисъл коментатора на мача и тримата коментатори в студиото на Диема спорт. Не ми е работа, но и това студио бе типично левскарско – преди мача пространно интервю с Евертон Бала, след мача фокусиране и дебат не върху играта на двата тима, а върху ситуацията... дали е имало дузпа, или не. Коментаторчето на мача пък след 1:2 не спираше вдъхновено и с плам да повтаря, че „Левски” има достатъчно време да реагира, че „сините” били бойци с висок дух и нямало да се предат, а след 6-те минути добавено време трябвало да се играе още. Незнайно защо. Разбирай до гол. Аз лично пък наблюдавах с изключително удоволствие посърналите физиономии на гостите в студиото. Все едно бяха видели призрак. Свиквайте бе, момчета, още такива мигове ви чакат с противния „Черно море”...
Сега за двата гола на „моряците”, дето не били спечелили, ами домакините изгубили мача. При изравнителното попадание видяхме една перфектна футболна атака, подета с извеждащо подаване от Тонев по фланга към Асен Дончев, центиране по тревата, майсторска асистенция с пета на Осей и елегантен завълшващ голов удар на Тонев. Атака по учебник.
За втория гол обръщам внимание на изключителния пас в дълбочина на вратаря Пламен Илиев, класното овладяване на топката от Дерек Осей, обръщане и великолепния му извеждащ пас към Митко Тонев. Класа. Ами така се прави футбол!
Илиан и неговият треньорски щаб просто надиграха Веласкес. Да идва испанецът да се учи от Илиан. Само че уроците се плащат!
И още малко за дон Хулио. Той заяви, че „Черно море” са победили само с два удара във вратата на „Левски”. Ами така е. Аз понеже обичам да поглежам официалната витрина на мача,от нея се вижда, че „Левски” има... 3 точни удара. Неточните удари са 5:4 в полза на „Черно море”! Блокираните удари са 3:1 в полза на домакините. Общо удари 10:8 в полза на домакините. За какво игрово превъзходство може да става дума?...
А, и още нещичко, да не пропусна. Момченцето, което коментира мача от стадиона, в края на първото полувреме мъдро заяви: „Вече наближава краят на първата част, а футболисти на „Черно море” още нямат жълт картон, което си е прията изненада...”. Пий една студена вода, момче! Мачът завърши с по 2 жълти картона за двата тима!
Ама то в „националния ефир” на Диема спорт нищо не може да ме учуди. Хайде да идват мачовете от четворката! „Черно море” поглежда към бронза!
