90 плюс - „Черно море“: Сто години самота

... Сто години самота.
Роман на гениалния колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес. Нобелов лауреат.
Мнозина ще запитат какво общо имат литературата и романът с футбола.
Ами просто като човек, който много е чел, взаимствам от великия писател заглавието. Сто години самота.
Твърдя, че „Черно море” е най-самотният отбор в efbet Лига. Но за това след малко.
Пет точки. Толкова изгуби „Черно море” в първите два кръга на поредния етап от шампионата. Много ценни пет точки, които трябваше да бъдат спечелени на фона на амбициите на отбора. И на очакванията на феновете. И на класата на съперниците. Ще нахвърлям моите лични впечатления само върху неделния мач, завършил с неочакваното 1:1.
Сега за самотата.
Защо „Черно море” според мен е самотен отбор? По няколко причини и в няколко направления.
Първо, „Черно море” е самотен, тъй като е може би единственият отбор в елита на родния футбол, който не направи селекция в т.нар. трансферен прозорец. В зимната пауза куцо и сакато тръгна към трансфери - кой купува, кой продава, кой купува и продава едновременно, върти се алъш-вериш, само „Черно море” мълча. Пазарджик счупи трансферния прозорец с 16 нови играчи, „Крумовград” с 14. Някои от тях се бяха запознали в съблекалнята преди мача с „Черно море”. Единият даже вкара гол.
Дали това е правилната трансферна политика и дали са дадени пари за тези играчи, е отделен въпрос. Класата на новите им футболисти – също е отделен въпрос. Но като привлечеш десетина нови, от тях двама да станат, има полза.
Не говоря за столичните „грандове” „Левски” и ЦСКА. Те цяла зима избиваха медиите с трансферни бомби. Колко са успешни, ще видим. Но купуваха и продаваха. Щото така се прави! И „Лудогорец” също въртя търговия, макар че според мен не им бе необходима – няма кой да ги спре за титлата и тази година. За жалост.
Самотникът „Черно море” привлече двама футболисти – без пари, може би с добри качества, но така или иначе непознати. Тепърва трябва да се доказват. На фона на факта, че с напускането на Кешеру и Дуду за всеки бе ясно, че на отбора е жизнено необходим голмайстор. Човек, който може да се пласира, който има усет към гола и който може да бележи. Като румънеца. Или като продаденото бразилско крило – поредната находка на треньора Илиан Илиев. Щото и първия полусезон бе ясно, че „моряците” създават положения, но няма кой да вкарва. Кешеру тъкмо се отпуши, взе, че се оттегли. Дуду се разигра, замина. Кой да вкарва? Сула е перфектен играч, ама работата му не е да бележи голове, а да връзва играта. И той го правип по великолепен начин. И работа на Живко Атанасов не е да вкарва толове. И той го прави. И работа на Васко Панайотов не е. Ама и той вкарва. Да бе, чудесно е, че не само нападателите бележат. Но този отбор има нужда от стрелец. Можеше да бъде привлечен такъв. И българин – имаше на транферния пазар, и чужденец. Ама на пазара, ама там се търгува с пари...
А бе необходим такъв трансфер, тъй като отборът го заслужава. Сега бе моментът. Отборът прави за втора поредна година бум, играчи и треньор имат амбиции, те не са без покритие и бе моментът да се натисне на фона на слабите ЦСКА и „Левски”. Не че „Черно море” има нужда от трансфери, защото няма добри играчи. Напротив! Отборът разполага с можещи и знаещи изпълнители. Но именно поради това трябва да има някой, който да материализира моженето. И това бе осезаемо!
Сега да свържа моите размисли с мача срещу „Крумовград”. Аз лично гледах футбол в този двубой само първите 45 минути. Второто полувреме гледах ритане на топката и накъсана игра.
„Черно море” показа какво е класа и какво е да желаеш гола преди почивката. Подопечните на Илиан Илиев стартираха от първата минута крайно мобилизирано, на високи обороти, с борба за топката по всяка част на терена. В тия минути през първото полувреме аз лично видях отбора такъв, какъвто искаме да го виждаме – с много движение, с раознообразна атака, с хубави пробиви по крилата и през центъра, с креативно мислене, със създадени добри ситуации за гол, със сериозно доминиращо вледеене на топката. Онова, което не достигна, бе именно завършващият голов удар. Ако гостите имаха голмайстор, на почивката щяха да се оттеглят заслужено с два-три гола аванс и през второто полувреме да доиграят мача с мисъл за следващия. Вместо това видяхме брилятна атака с още по-брилянтен завършващ удар на Сула. Ама само един...
Не зная аз лично защо, но след почивката „Черно море” не продължи в същия дух – агресивно, с мисъл и с разнообразие в атаката. Вместо това гостите отстъпиха иницитивата на домакините и макар след червения картон да се хвърлиха в непрестанни атаки, в тези нападения липсваше онази креативност от първото полувреме и онова разнообразие, което носеше заплаха. Вместо това – еднообразни центрирания пред вратата, около 80 на сто от които попадаха в ръцете на вратаря... В статистиката се вижда, че „Черно море” зарършва мача с 30 центрирания и нито едно голово, за жалост...
Сега още за самотата. Защо „Черно море” е самотен отбор в efbet Лига? Не само поради ненаправения трансфер с привличането на голмайстор. Варненскиятотбор е тимът, който налага най-много български играчи. Обърнете внимание на отбори с далеч по-малки амбиции – те купуват чужденци на килограм. 13 чужденци от 11 нации. Направете справка за кого се отнасят цифрите. И става дума за отбори без претенции. Не говорим за „Лудогорец”, „Ботев”, Пд, „Берое”, ЦСКА, че и „Левски” даже...
„Черно море” е самотен в efbet Лига, защото е отборът, който налага най-много свои кадри в представителния състав. Няма друг такъв тим в елита. Направете справка.
„Черно море” е самотен, защото всички отбори, дори най-слабите, се хвърлят като съдрани срещу „моряците”, независимо от това какви са целите им в първенството. „Черно море” е по-голям дразнител от обичайно заподозрените „Лудогорец”, ЦСКА, „Левски”, този сезон и „Ботев” Пд. Дали някой ги стимулира за това, е отделен въпрос. Но е факт. Играят срещу „Черно море” мачовете на живота си.
И продължавам със самотата.
„Черно море” е самотен, тъй като не се ползва с подкрепата на шефовете на родния футбол. Няма лоби в управата. Ако имаше, нямаше четвъртфиналът за купата с „Левски” да е в работен ден в 15 часа.
Въпреки простотиите, изписани и изговорени за съдийска подкрепа в първия полусезон, „Черно море” е самотен, тъй като не се ползва с протекциите на реферите. Ако нещо са свирили в полза на отбора, то е било, защото това е било реалното отсъждане и справедливото, а не е било подкрепа.
„Черно море” е самотен, защото няма медийно лоби. Вижте какво става с ЦСКА и „Левски”. Те са в националните медии всеки ден и всеки час. Александър Томаш не слиза от телевизионния екран и е по-популярен от Силвестър Сталоун в Щатите. Нищо,че ЦСКА играе този сезон Ганкиното. Медиите възхваляват столичните отбори, а „Черно море” – кучета го яли.
Те затова си позволих да сложа заглавие „Сто години самота”.
Има нещо обаче, в което „Черно море” не е самотен. И това са верните привърженици на отбора. Ония, които пълнят трибуните, подкрепят любимците си от първата до последната минута, без значение как се развива мачът. Феновете на „Тича” са дванайсетият играч.
А когато той е на линия, отборът може да стори чудеса. Самотникът „Черно море” ще ги стори!