Юлиян Атанасов
Специално за parallel43.bg
Ами да. Тъжно, неприятно и повече от тягостно е за всеки фен на „Черно море” да хвърли поглед върху класирането в първа лига. Нелицеприятно десето място, оскъден актив от точки, тежки загуби, крайно негативна голова разлика с най-много допуснати голове...
Някои ще кажат: ама шампионатът е дълъг.
Аз ще добавя, да, дълъг е, ама е и труден. Само хвърлете поглед върху програмата. Гостуване на негостоприемната „Лаута” на отбор, който драпа за точки и измъкване от опасната зона. Домакинство на друг закъсал за точки тим, който още няма победа. Гостуване на силноиграещия „Арда” и приемане на шампиона „Левски”. По-трудно едва ли някой би могъл да го подреди.
Сега по същество.
Вероятно има много причини за настоящото положение на „моряците”, но според мен има една основна. А тя е, че клубът не надгради нищо след успешните сребърни и бронзови медали. След третото място беше задължително клубът да надгради постигнатото. Вместо това „Черно море” се смъкна надолу, а в настоящия сезон, ако цитираме капитана Васко Панайотов, „къщичката се срути”.
Какво имам предвид?
Аз лично нямам спомен от управата на клуба в навечерието на поредния сезон да бъдат обявени някакви конкретни цели пред медии и пред футболисти и треньорски щаб. Така, както правят другите клубове. Максимата „Играем мач за мач” може да звучи добре, но резултата го виждаме в момента. А когато няма обявени цели, няма и надграждане. Затова казвам, че „Черно море” изпусна питомното, изпусна момента, сега ще гони дивото.
Колкото и да изглежда сложна, формулата на успеха в родния шампионат всъщност е елементарна: добър треньор и точната добра селекция. Пример е отборът на „Левски”, към когото никога не съм хранил никакви симпатии. Резултатът обаче е явен – случиха на наставник и направиха селекция с точните играчи. Тук става въпрос за класни футболисти, с каквито се подсилват отборите с претенции. Прост пример ще дам. Според сайта Трансфермаркт тримата централни нападатели на ЦСКА, които по мое скромно мнение са най-добрите централни нападатели в първа лига – Питас, Годой и Цварц, се оценяват към днешна дата на 6 млн. евро. Пак според същия сайт целият отбор на „Черно море” е оценен за толкова. Какво да коментираме?
Аз гледах внимателно мача на „моряците” с ЦСКА, връщах записа, видях, че имаше червен картон – неотсъден, дузпа за гостите – неотсъдена, но не се изненадах от крайния резултат. Защото, колкото и да е неприятно да го признаем, към днешна дата на Армията разполагат с по-класни футболисти. А когато индивидуалната класа на играчите в един отбор я има, това повишава и отборната класа на тима. Не може да се разчита само на характер...
Много въпроси още могат да се зададат и оценки да се правят. Аз, например, нямам отговор на простичкия въпрос защо нашето момче Виктор Попов, един отличен бранител, не се завърна от гурбета в родното гнездо, а облече екипа на „Арда”. Защо изпуснахме един добър защитник като Дани Мартин. За Влатко Дробаров да не говорим. Не беше престарял, че да се пенсионира...
В заключение ще кажа нещо, което може би мнозина ще отхвърлят. Според мен през този сезон „Черно море” не трябва да се съизмерва с големите от вече формираната челна петица, защото подобно сравнение може да има негативен ефект и да комплексира играчите. Нашите „зелено-бели” момчета могат и трябва да „делят мегдан” както казва народът, с отборите от „нашата черга”.
Така мисля.
А че резерви в играта има, едва ли някой ще отрече. Въпросът е кога футболистите ще променят мисленето си – и в съблекалнята, и на терена, както казва треньорът Илиан Илиев.
Чакаме!
