Зоните в Черноморския регион, за които има потенциален риск от наводнение, са 34. Те са определени след анализ и са записани в Плана за управление на риска от наводнения, изготвен от експерти на Басейновата дирекция във Варна, съобщи БНР. Планът е в сила до 2027 година, посочи Георги Янев, началник отдел „Планове за управление“ в Басейнова дирекция Черноморски район.
В плана повишаването на морското равнище е разгледано в два сценария, обясни Янев:
"Оптимистичният сценарий е повишаване с 1 мм на година, песимистичният - с 3 мм на година до 2100 година."
Девет района са със значителен потенциален риск от морско наводнение. За всеки район са заложени мерки, като забрана на строителството и изграждане на брегоукрепителни съоръжения.
Щормовите вълнения са основен източник на заливане на крайбрежието при екстремни метеорологични условия. В контактната зона на 100 метра навътре в сушата се наблюдават най-големи разрушения, както и отнасяне на част от територията в морето.
Приливите в Черно море са слабо изразени. Амплитудата им достига до 10 см и не се разглеждат като опасност от наводнения.
Последното цунами по българския бряг е регистрирано през 1901 г.
То е предизвикано от земетресение от 7,2 по Рихтер, когато вълните на Черно море достигат 5 метра височина.
Тогава, това води до истинска катастрофа, пише изданието Click.ro, цитирано от epicenter.bg. Разрушени са 1200 къщи в България и Румъния, а ударната вълна е усетена чак до Молдова. Епицентърът на земетресението е източно от нос Калиакра, на 30 километра от североизточния бряг на България, трусът е усетен и в Букурещ.
Основният трус е на дълбочина 15 км и генерира цунами с височина 4-5 метра, което опустошава крайбрежни райони на Румъния и България.
Много села в крайбрежната зона на южна Мангалия в Румъния са унищожени, трусът причинява разместване на брегове и други местни геоморфологични явления.
Област Добрич също е тежко засегната от цунамито. В няколко местности, сред които Балчик, къщите са били отнесени от водните потоци.
И така, най-силното земетресение се случва на 31 март 1901 г. То е с магнитуд 7,2 по Рихтер. Епицентърът му бил на 20 км навътре в морето южно от нос Калиакра. Малко по-късно отново разлюлява страшно силно с магнитут 7,1 по Рихтер, припомня "Фокус".
Трусът е съпътсван от силно бучене и предизвиква значителни разрушения по брега между Балчик и Шабла. Активизират се свлачища, пропадания на почвата. Пропуква се и единият от френските фарове, построени по българското Черноморие в периода 1856-1866 г. На негово място е построен чисто нов.
Пропада и брегът между Калиакра и Балчик. Пропадането е с размер около 200 декара. Силно засегнати са селищата Калиакра, Камен бряг, Тюленово, Българево, Балчик, Каварна и Шабла.
Последствията от земетресението са описани в работата на Спас Вацов от 1902 г. (Вацов, 1902), публикувани от изданието Bulgarian geophysical journal и което може да намерите в сайта на Националния Институт по Геофизика, Геодезия и География.
"Попукаха се къщи, изпопадаха много комини и стени… В Каварна 28 къщи разпукани и съборени…Църквата, новото и старото училище и частните здания в Шабла…На югозападната страна от Балчик съборена част от морския брег с приблизително 200 декара лозя. Брегът продължава да се рони и пада в морето" (Вацов, 1902)".
Специалисти от Националния институт по физика на Земята на Румъния предупреждават през последните години за дълбоките земетресения, произведени в източната част на Черно море, като твърдят, че е възможно по всяко време да се повтори земетресението от 1901 г. и появата на цунами-подобни явления.
