В рубриката „2021 – Варненският театър на 100“ разгръщаме архива на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ преди 100-годишния му юбилей на 12 март 2021 г.
Вече разказахме за „Стогодишно смешно театро“, реж. Станчо Станчев (сезон 1986/87), в което оживява Възрожденският български театър, пресъздаден с усмивка и признание към първосъздателите в единствената сценична творба на видния театрален теоретик и историк проф. Васил Стефанов, роден във Варна (15.11.1933 - 14.12.2020). Мнозина от актьорите все още си спомнят емблематичния куплет от „Стогодишно смешно театро“: „Най-приятно и забавно / на света училище / е самото всенародно / и живо позорище“.
И ако забавлението е част от света на театъра, в постановките за деца то непременно върви ръка за ръка с поуката. Прекрасен пример за това е „Приключение на тавана“, постановка на Райко Райков, сценография и костюми Данаил Райков, музика Стефан Москов, музикален ръководител Влади Анастасов (сезон 1983/84).
В този постановъчен екип са събрани само изключителни имена - една от най-добрите авторки на пиеси за деца, един от най-добрите съвременни режисьори (тук се изявява като композитор), един от най-изтъкнатите диригенти, свързал целия си творчески път с Варна и разбира се незабравимите Братя Райкови.
Едва ли има някой с по-голям принос за приобщаване на децата на Варна към театъра от тези забележителни творци, които създават и поддържат в продължение на половин век Кукления пантомимен театър „Щурче” (1959-1999) и Детското театрално студио към Драматичен театър „Стоян Бъчваров” (1976-1990). Постановките на Братя Райкови “Приключение на тавана” от Рада Москова,“Бяла приказка”, ”Копче за сън”, “Лунната стая” и “Пук” от Валери Петров, “Шестте пингвинчета” от Борис Априлов остават образци на театралното творчество за деца.
В програмата за постановката „Приключение на тавана“ четем: „Рада Москова е написала тази комедия с любов към децата, към техния радостен, безгрижен и изпълнен с мисли за бъдещи приключения и героични постъпки живот.
Но за да бъде човек наистина герой /.../, той отрано трябва да възпита у себе си много качеста. Трябва да престане да се бои от тъмното, от страшното, от лошото и да се бори с тях.“
Към този извод води цялото „Приключение на тавана“, в което мишките и котките са основни действащи лица, в изпълнение на децата от Детското театрално студио на Братя Райкови.
ПЕСЕН НА МИШКИТЕ
Стъпвай с дребни миши стъпки
Тихичко – почти без шум –
Мишка щом си – се страхувай,
Че страхът е твоят ум.
Не забравяй – погледни
И назад и настрани!
ПЕСЕН НА СМЕЛИТЕ
За да не те е страх –
Не бива да се криеш,
Във всекиго приятел
Трябва да откриеш.
Страхът те унижава,
Страхът те прави плах,
О, не забравай – даже
умира се от страх.
Таванът в приключението, за което става дума, е надлежно нарисуван върху корицата на програмата от Димитър Трайчев, който е добавил отстрани на тавана само една котешка и една миша опашка, може би защото са му свършили боичките
