Стефан Кудев е роден през 1977 г. Зодия Дева. Когато е на 5 години, го записват да ходи на уроци по китара, пиано и солфеж. От солфежа започва да бяга, защото приятелите му гонят топката по поляните. Първо зарязва солфежа, после пианото и накрая китарата. "Едно време имаше само акустични инструменти, а моята любов бе към електрическите китари" - оправдава постъпката си той. В момента Стефан е един от най-добрите варненски лютиери и е фронтмен на рок групата L.S.D.D.
- Каква беше първата ти електрическа китара?
- Първата беше бас “Орфей”. Продаде ми я братът на мой приятел. Беше 7–8 години по-голям от нас. Свиреше на сватби и банкети и си бе купил много хубав бас. Помня, че ходихме в тях. Та той бе сметнал, че старият му бас е за продаване. И понеже тогава никъде нямаше басове – все пак беше 1988 година, събрах 188 лева и го купих. Включвах го в едно радио “Кантата” и дъних рифове на бас. По-късно го ъпгрейтнах и в момента на него свири едно момче от Добрич.
А първата си електрическа китара я сглобих сам. Грифът ѝ беше на “Кремона”, тялото ѝ изрязах в банята вкъщи от една чамова талпа, сложих ѝ адаптери от “Кремона”, “Орфей” и още някакъв стар не помня точно какъв.
- През 80-те години нямаше интернет. Как успя да я сглобиш?
- Нямам идея. Не зная колко беше вярна. Прагчетата ѝ бяха от бронз. Рязах ги и така ги поставих. Сигурно е бил страшно фалшив инструмент, но беше електрическа китара, а не бас.
- Кое беше първото, което изсвири на нея?
- Металика. Свирих с едно приятелче, адашче. Беше руснак и имаше мераци да пее.
Това бяха първите ми стъпки на електрическа китара. После чрез познати и техните бащи вкъщи дойдоха една страхотна “Кремона”, “Орфей”, “Пълдин”. През 1993 г. направихме група и събрахме барабани, 2 китари, бас. Дотогава нямах никакви наченки, за това, с което се занимавам сега. Общо взето бъзиках електрониката, не знаех за какво служат тези седла на грифа отзад. Мислех, че трябва да са абсолютно равни, да имат естетически вид…
Всичко тръгна от едно мое състояние, в което исках нещо което да сътворя. Година – две преди да започна да правя китари, си купих няколко аматьорски машинки, за да конструирам и сглобявам маси. По-малката ми сестра си правеше фризьорски салон. Предложи ми да направя вътрешното обзавеждане. Направих ѝ доста елементарни, но красиви неща. През това време изработих една много красива маса. Направих шкафчета, викаха ме на различни места да сглобявам мебели.
Един ден всичко започна от този мой бас “Орфей”… Беше разглобен и захвърлен в един стенен гардероб. Реших да го извадя и да го сглобя. Имах всичкия хардуер и електроника за него, реших да му дам по-хубав вид, смъкнах лака, подобрих потенциометрите, адаптери, ключове. Получи се страхотна китара.
Братовчед ми имаше една китара “Орфей”. Реставрирах и нея, получи се страхотно. Така постепенно приятелчета взеха да ми дават стари китари, за да ги реставрирам. Това става преди 6–7 години.
Взех си по-хубава китара, закупих си и по-хубави инструменти, докоснах се до по-хубави китари, правех вече разлика между типовите китари, започна да ми става интересно.
В живота на човека винаги има дупка, в която изпада. Имах стандартна работа, но в един момент напуснах и реших никога повече да не работя за някого, а да превърна хобито си в бизнес. Реших да се занимавам с мебели – ще правя маси, различни неща от дърво. Обаче тръгна и с бас китарите. В един момент реших да направя тяло. Да си конструирам мое тяло, с чертеж, с всичко. И така започнах. Направих първия чертеж, изработих тялото и го пипнах, за да видя как се работи с този тип дърво. Защото едно е да работиш с иглолистна дървесина, а съвсем друго - с твърд дървен материал. След това тръгна надграждането и използването на машините. Не правя китари серийно производство, затова и сега използвам, триона, шкурката, пилата.
Започнах с реставрация на стари инструменти, което е много трудоемко, затова исках малко по малко да се изграждам. В Youtube канала има страшно много ноу хау и от там може да се добие представа за всяка операция. Ако си кадърен и имаш достатъчно търпение да се занимаваш с това, няма как да не се научиш. Получаваш представа за всяка една операция, да режеш дървото, отделни сглобки, да се научиш кое дърво какви обертонове достига.
Дървото е много важно. Защото трябва да изградиш инструмента от нулата, да го направиш по свое виждане, да стане удобен, балансиран, да има звук, да еудобен за свирене. Това изисква време, но никой не може да каже точно за колко време се става майстор.
На мен ми бяха необходими 6 години да стана китарен майстор. Имам идоли – докосвал съм се и до хубави лютиерски инструменти, наблюдавал съм наши български майстори. Винаги има нещо ново да научиш. В тази работа няма стандарти. Единствените стандарти тук са точните науки в един инструмент. Това е мензурата, , къде трябва да бъдат поставени позициите. Единственото важно е геометрията в един инструмент.
- Каква акустика трябва да има инструментът?
- Не е нужно при един инструмент с електроника да има акустика. Той може да няма никакви акустични качества. Нужно е да има повече състейн. Адаптерът е един вид микрофон. И в зависимост от това какъв тип микрофон е може да е хай или лоу гейн.
- От къде намираш дървесина?
- В началото нямах представа къде да търся. Започнах чрез мои познати, които имаха роднини дърводелци. На склад имаха клен, явор, ясен. Това са все наши дървета, които са много качествени.
Първата китара, която изработих, беше от различни парчета, които слепих. Беше като вафла. Тогава не бях ги подбрал като видове дървен материал, а по-скоро като качество. Стари и добре изсъхнали дървета.
- Когато някой дойде при теб и ти каже: “Направи ми китара!”, как точно стигате до консесус каква точно китара да направиш?
- Понеже се стремя да направя истински къстъм инструмент, копирам минимално от това, което е познато в света като изработен инструмент. Освен ако не ми кажат, че искат да им конструирам Фендер. Но, ако дойде и ми каже, че иска къстъм инструмент, имам визия, да кажем, каква форма да е тялото. Оттам нататък се прави чертеж, който в процеса на работа винаги можем променим. Но не работим по шаблон, работим на ръка. Рисуваме чертежа на ръка. Винаги се спазват пропорции, защото иначе ще изглежда смешен инструмент, ако тялото стане по-малко или нещо подобно. Затова е интересно, когато правим къстъм инструмент, защото втори такъв няма да има. Там се изгражда абсолютно всичко според удобството и вижданията на този, който ще го ползва. По възможност дървесината се избира като шарка, като цветове, като радиуси, какви позиции да са, вече има всякакви ключове, електроника. Но конструирането на самия инструмент се прави на място. Не е да кажем да имам 5 шаблона и да работя по тях.
- За кои по-известни музиканти си правил инструменти?
- Единственият много известен музикант от Варна е Анатоли Ангелов. За него правих един от първите доста сложни проекти, защото PRS като форма на тялото е доста сложен инструмент. Той искаше да има такава визия инструмента. Да има и арчтоп, който се изработва ръчно с длето.
- Колко време отнема изработката на една китара?
- Различно. Много зависи от моята муза. Има си технологично време, като залепим даден детайл или отрежем даден детайл е хубаво да постои, защото дори и да е суха дървесината, стара, да е парена, или правилно съхранявана, когато отрежем една дървесина, тя “мръдва”. И е хубаво това “мърдане” да си “мръдне”. Да речем 2,3, дори 5 дена. То отдава. Вземаме едно право парчe, режем го, с перфектен срез по средата и го оставяме. След това, когато искаме да го съединим, то (парчето) има луфт, т.е. то е “мръднало”. Затова това нещо се оставя технологично – 2, 3, или 5 дена или седмица - няма значение. едва след това се обработва допълнително. Изравнява се и чак тогава се лепи. Това са неща, които сам осъзнах на принципа проба – грешка.
- Колко китари си направил досега?
- Не са много. Като цялостна моя изработка са около 15-ина. Преди да почна да правя изцяло мои китари, правех само тела. Все още не бях «дорасъл», за да изработвам грифове. Защото това е най-важното нещо в една китара. Тялото може да е криво, спукано, но грифът е най-важният елемент в инструмента. Нямах смелост да го направя. Вземах готови грифове и детайлно преправях главите им по мое виждане – изтънявах ги, фретборд съм сменял дори. Докато в един момент реших да направя изцяло моя китара. Моят идол за изработката на такива инструменти визуално и как са изпипани, е лютиерът Костадин Димитров. Той се доближава най-много до моето усещане за инструмента. Впечатлен съм как той разказва за китарите. За мен инструментът е одушевен предмет, а не само мебел от магазина. Може би е остаряло виждане вече, но за чен е така. Не че са лоши инструментите от магазина, хубави са, но ние сме индивидуални личности и смятам, че всеки музикант, който е дорасъл да разбере това, би трябвало да има свой инструмент.
- Добре, в този контекст как се роди идеята за Мария?
- Мария е едно надграждане. Както във всяко творчество. В един момент трябва да докажеш на себе си че можеш да направиш и това. Същото е и с грифа. Обадих се на Костадин Димитров и му казах: «Коце, правя мой инструмент, много се страхувам да направя грифа. Моля те, изработи ми един гриф за моя инструмент. А той ми отговори: “Все едно не съм те чул. Направи си грифа сам и тогава ще разбереш какво означава това”. След като направиш първия си гриф, като му сложиш му фретдборда, тръстрода, като му изработиш главата, да пробиеш му дупчиците, опънеш му струните, тогава, като го хванеш, ще разбереш, че това е твоят инструмент. Защото най-големият кеф е изработването на грифа. Няма нищо по-красиво от това да направиш един гриф, но и най-голяма мъка. Трябва да е перфектен.
Същото е и с Мария. Първата китара, която създадох сам беше болт-он, но и там вкарах иновация. Грифът ѝ се хващаше към тялото не с обикновени видии, а преди да залепя фретборда вкарах втулки с резба, след това и отзад през тялото захванах грифа с болтове. Така не използвах видии. Това е много по-здраво захващане, много по-хубава сглобка. При болта всичко е прилепнало.
По-късно реших, че няма да правя китари болт-он, а само нек-тру, защото това е достатъчно сложно. Ако трябва да стигнем до някакъв перфекционизъм в инструмента, това е как преминава звукът през него. Няма сглобка, всичко е едно тяло. Имаш две крила отстрани, които ти дават обертонове в зависимост от дървото, което използваш. Всеки един детайл е важен в инструмента, та дори и от малкото болтче. Както се отнасяш към себе си, така трябва да се отнасяш и към това, което произвеждаш. Зная, че перфектен инструмент няма. Аз също имам пропуски, дори и с Мария. По-късно ги забелязах…
- Добре, защо реши да я направиш с два грифа?
- Не само това – Мария е със 7 и с 14 струни)! Отдавна си мислех да направя китара с два грифа. Самата концепция ми беше различна от това, което се случи накрая. Исках да е една китара, която може да се разделя и да стават два отделни инструмента. Да са независими един от друг. Но не само да се разделят в средата, ами и крилата, които са в страни и те да могат да се отделят. Тоест, от един двугрифен инструмент, от неговите части да можеш да сглобиш една нормална китара.
Понеже тази китара е за изложение бях притиснат и от времето и усетих, че нямам муза, за да я направя. А това е много сериозно нещо. За мен това е едно дете, което трябва да го изгледам. Затова началната концепция отпадна - не намерих важните крепежи, които са нещо много сериозно. Да има вградени метални крепежи, които да дадат по-здрава сглобка. Да няма вибрации между дървесините. Това обаче не бе единственият проблем как ще се съединят нещата, как ще прилепнат хубаво.
Следващият проблем, който възникна, беше електрониката. Как тя да е в едната част на китарата, какви ще бъдат тонкоректорите между отделните части. Трябваше да са стандартни. Като я сглобиш с 2 грифа, разглобиш ли я, пак всичко да пасва. Оттам и конструкцията на китарата малко щеше да “избяга”, понеже когато я разглобиш през средата, долната част трябва да пасне с горната. Това в процеса на работа щеше да се изглади, но ме притисна и времето, затова реших да не правя неща, които не съм тествал. Когато започнах да я конструирам и направих двата грифа, започнах да чертая крилата на телата и средната част и реших да ѝ предам лек ъгъл. Сега на новите китари им даваме една ергономична чупка. Отзад се получава един обем - не е плоска китарата. От предната част също не е необходимо да правя скос за ръката, за да е удобно, а тази чупка прави една дъга от горе. И тази китара реших да я направя така. В процеса на работа видях, че става нещо много сериозно. И ако нещо сбъркам с тези механизми или сгафя накъде, ще изгубя желание да правя нещата поне за една седмица. И ще го прекратя, и нищо няма да направя, и времето ме свива, и реших да я направя стандартна. И после тези светещи смоли върху тялото ѝ и този топ с дървесен тумор. Топът се казва наплив. Много хора го наричат тумор, а то де факто не е никакъв тумор. Но да кажем, че прилича на нещо такова, защото представлява образувание по дърветата и се получават едни красоти от самото дърво.
- От какви материали направи Мария?
- Основата - двата грифа, са от български клен, бубинга, тигрово дърво и махагон. Всеки пласт на грифовете е неправилно отрязан. Всички летви в тях нарочно са с неправилна дебелина и са асиметрични.
Тялото, крилата, са от стар черен български орех, кленът също е стар, както и другите дървении. Орехът взех от един стар приятел - представляваше една спукана талпа. В един момент обаче реших да извадя здравото и полезното от тази талпа. А то излезе хубав черен орех. Вероятно беше стояла на някоя вила, защото дървото беше избеляло, не си личеше шарката му, дори цветът му. Когато го пуснах на машината, излезе този черен орех, замириса на стара дървения… крилата излязоха точно от това парче, а по средата – да има малко баланс, защото е тежък – по средата поставих явор, който също е много стар. Също го взех от мой приятел. От другия край на България. И на него му благодаря. Много стар, много лек явор. Това е за баланс. Въпреки че тялото ѝ е доста голямо, китарата ми е супер балансирана. Нито главите клюмат, нито тялото много тежи.
- Колко е тежка?
- 6,5 килограма.
- Защо реши да не създаваш нова китара, подобна на Мария? Тя наистина е уникална. Няма друга като нея. А пък Мария е най-често срещаното име… Защо я кръсти точно така?
- По различни причини. Бях убеден, че тази китара няма да я продавам. И все пак трябва да се свири на нея. Но тя е кръстена на майка ми. Затова не смятах да я продавам. Хубаво е инструментите да се кръщават на жени. Тази китара е специална за мен, защото е кръстена на майка ми.
- А защо е 7/14?
- Защото във времето имах доста купени серийни инструменти, аз в един момент реших да изработя инструмент, който е за мен. Първата - Изабел, 7-струнната, я бях изработил за себе си. Да се тествам със 7 струни. Тогава, в процес на конструиране, реших да не спазя широчината на стандартния 7-струнен гриф. Направих я не стандартните 49 мм, а 53 мм. Защото класическите китари с широкия си гриф винаги са ми били много удобни. А класическият 6-струнен гриф е широк около 47–48 мм. При 7-струнните широчината на грифа вече идва около 51, 52, 53 мм. Грифът трябва да е красив – удобен и естетически издържан. И като го направих, направо ми залепна. После конструирах и другата китара, която е с нестандартен гриф.
Първата Изабел беше баритон, исках да видя колко ми е удобна. Тогава реших, че това е моята китара.
Мария обаче не е китара за продан. Последното нещо, което правя по мое усмотрение е да продавам този инструмент. Той се прави като мостра. Като надграждане. Дали ще го купи някой или ще остане за мен – няма такава ценност. Като финансово и емоционално значение тази китара ме изцеди страшно много.
Като направя китара, месец след това не искам да пипам друга. Куриозното е, че дори направих китара само за записването на една песен.
- Ти си китарист и свириш на китара от доста години. Това помага ли ти при изработването на китари?
- Важен е усетът, не е важно дали можеш да свириш. Аз не съм перфектен китарист. Важен е усетът към това, което правиш. Защото знаеш - има майстори и майстори. Единият идва, поправя ти примерно бойлера, сменя няколко неща, уредът тръгва, но след седмица пак протича. Тогава идва другия майстор и ти казва, че тук имаш развалени резби, там казанчето ти е пробито и т.н. Вторият има усет към нещата, които прави.
Не е важно какъв музикант си, а да имаш усет към детайла. Това се усеща с ръцете, виждаш го с очите. За мен е важно да мога да усетя инструмента. Правих една китара преди година за левичар. Това е първата китара, която не можах да усетя. Визуално е перфектна, геометрично е спазено, голяма красота. Но не мога да ѝ хвана вибрациите. Усещам, че това не е моето нещо. Извиках друг музикант, който свири и каза, че е много хубава. Обаче аз не я усещам.
- Ще има ли втора Мария?
- Не, няма да има втора Мария. Имах запитване от САЩ да изработя такъв инструмент за клиент, защото той харесва цялата китара като визия, но отказах.
Имах предложение от 2 клиенти пак от САЩ – единият изяви желание да му изпратя чертеж на китарата, защото той явно не може да си я позволи, но поне да се опита да си я конструира. Обясних му, че инструментът няма чертеж. Изпратих му снимка. Не е запазена марка. Това е единствен инструмент, уникат. Ако може да си я направи. Другият ми предложи да му я изработя цялата от клен. Да няма нищо пробивано или рязано по нея. Просто като един детайл. Обаче няма как да стане просто като един детайл. Обясних му, че не мога да създам такова нещо. Цената не го притесняваше. Обясних му, че е възможно да го конструирам, но няма да го създам, защото за мен това е един вид недовършена работа. Защото аз ще вложа достатъчно много труд в това да не изработя нищо.
- Как виждаш бъдещото си развитие?
- Не бързам. Хората, които ме познават, ме наблюдават и виждат какви са ми възможностите. Какво бих направил, ако създам един цех? А има хора, които биха инвестирали в това. И то в мен, не с цел печалба или облага. Просто да ми помогнат. Въпреки че не съм искал помощта им. Мисля, че това е въпрос на време, а не на възможности. Аз не считам себе си за достатъчно израсъл, за да направя това. Първо, от гледна точка на собствени убеждения, защото знам до къде съм стигнал. Второ, какви хора познавам – лютиери в България, които са на ниво над мен като стаж и опит, много повече години от мен. И се замислям, защо все още стоят на това ниво. Защото, ако направя един цех с голямо вложение, мисля, че ще се убие изработката на къстъм инструментите. Приключваме. Дотам. Там ще се цели производство. Ще се направи един хубав маркетинг и реклама, ще се направят шаблони. Ще се убие усетът към това все едно да ти шия дреха по твой размер. Идваш на проба – идваш да си пипнеш грифа, да си харесаш цвета. Така удоволствието ще премине в нещо друго. Тогава парите ще говорят повече.
Разговаря Хари Касабов
Снимки авторът
