Докторите обаче още са разпределени неравномерно, Разград с най-малко.

Най-много са специалистите по вътрешни болести, следвани от тези по детски и хирурзите. В коронакризата инфекционистите се оказаха само 207 за цялата страна

32 041 - толкова са общо лекарите, които работят в момента в България. За последните 5 г. броят им не се е увеличил значително - с малко над 1200 повече са те при 30 783 медици през 2015 г.

Във възрастово отношение обаче има положителен тренд при младите лекари до 30-годишна възраст.

От едва 163 общо за страната, или 1% от всички лекари през 2015 г., днес младите доктори са 3281 и съставляват 10% от лекарското съсловие.

Това означава, че близо 3000 млади медици са избрали да останат да учат и работят в България, показва справка с данните от националния регистър на Българския лекарски съюз, изготвена за “24 часа”.

Основното разпредление на по-високия брой млади лекари е в градовете с медицински университети, но е забележителен ръстът в области като Благоевград, Пазарджик, Хасково, където преди 5 г. медиците до 30 г. са били между четирима и двама. А днес са 40.

В области като Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, София-област, Търговище, Шумен и Ямбол пък, където преди 5 г. не е имало регистриран нито един млад медик, а днес има между двама и близо 30.

Най-оптимистични са данните за Враца, където лекарите до 30 г. сега са 27, както и Кърджали и Шумен, вече разполагащи с по 22-ма млади медици.

Въпреки позитивната тенденция обаче и днес, както и преди 5 години най-голям процент от лекарите са на възраст от 51 до 60 г. - 32%, при 34% през 2015 г. Те са следвани от групата на медиците от 61 до 70 г., които са 23%.

Сериозен се оказва този проблем в области като Кюстендил, Монтана, Перник, Видин, Велико Търново, Габрово и Ловеч, където повече от 70% от лекарите са над 51-годишни.

През 2015 г. медиците над 70 г. са били 4005, или 13 на сто от всички. Делът им е изпреварвал този на медиците между 31 до 40 г., които са били 3590, или 12%. Днес вече тези на преклонна възраст са 2926 спрямо 3801 млади (между 31 и 40 г.) и са най-малко от всички.

Почти непроменен, но с тенденция за лек спад остава броят на лекарите на възраст от 41 до 50 г. Сега те са 4418 при 4441 преди 5 години.

Средната възраст на лекарите в цялата страна варира между 50 и 60 г., показват изчисленията на Българския лекарски съюз. Но на повечето места тя е спаднала с между 2 и 4 г. През 2015 г. например средна възраст от 60 г. е отчетена при медиците в 5 области - Габрово, Ловеч, Пазарджик, София-област и Шумен, а днес тя е такава само за докторите в София-област.

Устойчив обаче е негативният тренд за неравномерно разпределение.

2/3 от лекарите са съсредоточени само в 6 от областите у нас - Варна, Бургас, Плевен, Пловдив, София-град и Стара Загора. Там работят 21 204 доктори, сочат данните.

Най-малко лекари пък има в Разград - едва 266, като там броят им за последните 5 г. се е увеличил само с 3-ма доктори и през 2015 г. също е била областта на последно място по този показател.

След София областта с най-голямо лекарско присъствие пък е Пловдив. Там работят 3671 медици. На следващо място е Варна с 2966 лекари.

В съотношението между лекарите жени и мъже разлика през последните 5 години няма. 56% от всички доктори са жени, спрямо 44% мъже.

От всички специалисти България разполага най-много с такива по вътрешни болести, става ясно още от статистиката - 4697 са те . На следващо място са тези по детски болести - 1891, и по хирургия - 1589.

Близо 10 500 от регистрираните в съсловната организация лекари обаче все още нямат специалност, уточняват от лекарския съюз. Голяма част от тях са специализанти, които работят в болниците, но още не са преминали изпитите и не са взели специалност. Има и такива, които са се пренасочили към друг сектор - например фармацевтичния, и също не са взели специалност, обясняват от БЛС.

Въпреки че специалистите по детски болести са на второ място по брой, осезаем е недостигът им в тесните детски специалности като кардиология, ендокринология и др.

Едва 11 са детските гастроентеролози в България и бърз достъп до такъв специалист имат само във Варна, София и Стара Загора. Специалност по детска хематология и онкология, както и ревматология пък имат само 13 лекари у нас, а по детска неврология - 12.

Ендокринолозите са 23, а кардиолозите 28. Области като Ловеч, Перник, Добрич, Разград и Ямбол не разполагат с нито един от тези специалисти

В голяма част от другите пък има по един, и то само от една специалност.

В условията на епидемия от коронавирусна инфекция, оказва се, България разполага само с 207 инфекционисти. В Габрово, Видин, Добрич, Кюстендил, Монтана, Перник, Разград, Смолян и Търговище те са между един и трима.

Още по-малко пък са вирусолозите - едва 63-ма, като такъв специалист има само в Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Сливен, София, Стара Загора, както и в Благоевград, Враца, Пазарджик, Разград, Русе, Хасково, Шумен и Ямбол, но там той е един за цялата област.

318 са пневмолозите у нас, показват данните на лекарския съюз. Най-малко от тези специалисти има във Видин, Кюстендил, Силистра и Хасково - по трима, а Ловеч е единствената област без нито един пулмолог.

Анестезиолозите у нас са 1177, като най-малко са във Видин и Перник - 9.

Сред другите специалности, в които има най-малко специалисти у нас, са неонатология - 98, ревматология - 84, съдова хирургия - 83, онкология - 50, и токсикология - 22.

Като най-сериозен се очертава дефицитът на специалисти по лицево-челюстна хирургия

Само 16 са те за цялата страна - по 6 в София и Плевен, двама в Сливен и по един в Бургас и Стара Загора.

Една от причините да липсва интерес към тази специалност е, че за да се придобие у нас, се изисква човек да има завършено образование както по медицина, така и по стоматология, след което да премине и през нужната специализация и за двете, което отнема много дълго време и финанси, споделят лекарите. Затова много от насочилите се към тази специалност

избират чужбина, където често няма изискване за завършване на две специалности. И след това остават там.

Проблемът ще се задълбочи още повече след няколко години, защото сегашните лицево-челюстни хирурзи няма кого да обучават и на кого да предадат знанията и опита си, казват самите те, съобщава "24 часа".

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.