„Усещам морето като началото на живота, нали учените казват, че от там - от световния океан, е тръгнал животът“. Това разказа Арменаг Мардиросян при откриването на първата си самостоятелна изложба във варненската Художествена галерия „Борис Георгиев“. Тя е по инициатива на Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“ - Варна.
И дори дъждът не попречи на много варненци да дойдат и да видят картините на „съвременния Айвазовски“, както много приятели от арменската общност го наричат. И с право. Картините му впечатляват с колорит и характерен нюанс, който може да усети само една истинска морска душа.
При откриването на експозицията неговият приятел и голям почитател проф. Ара Капрелян, началник на УМБАЛ „Св. Марина“, приветства всички присъстващи и ги запозна с твореца и човека Aрменаг Мардиросян – самоук творец на четката, който има усет за красотата в природата. Пожела му крепко здраве и творческо дълголетие, за да може с гордост и чест картините му да радват всички, защото „Животът е кратък, а изкуството – вечно“.
Директорът на галерията Пламена Рачева запозна всички с неговото житейско и творчество амплоа. Завършва средно и висше образование. От ранна детска възраст Aрменаг е любител на изобразителното изкуство. Отбива военната си служба в Черноморския флот като моряк в Първи дивизион. Прекият допир с морето формира и усилва любовта му към него.
Очарован е от безбрежността на морските вълни и силата на морската стихия.
Многократните му плавания са запечатвали капризите на морската шир, от спокойни и лазурни пейзажи до страхотни, ужасяващи картини. Въпреки че никога не е взимал уроци по рисуване, 2015-та е годината, в която той решава да се върне към своето хоби.
През 2019 г. под егидата на Министерството на културата на Република България, AGBU-София и AGBU-Варна, Арменаг участва в изложба „Армения и България – цветове и форми“.
През 2020 г. на благотворителен бал, организиран от AGBU-Варна, е предоставена безвъзмездно и закупена негова картина с благотворителна цел, средствата от които отиват за подпомагане на български студенти.
Негова творба е продадена на търг, организиран от AGBU-Варна с благотворителна цел, средствата от който отиват в помощ на пострадалото мирно население след войната в Арцах през 2020 г.
През месец май, 2021 г. Арменаг Мардиросян участва в изложбата „Гордостта на варненските арменци“ по повод 103 години от обявяването на първата Независима Арменска Република, организирана от Народно читалище "Св. Саркис - 2007".
Негови картини са притежание на частни колекционери.
- Г-н Мардиросян, какво ви провокира да отправите поглед към необятната морска шир?
- Морски чада сме и освен това съм служил във флота 3 години и 3 месеца. Темата за морето се формира някак спонтанно, дойде ми отвътре. Достатъчно дълго плавахме по време на моряшката ми служба, бях в Първи дивизион във Военноморската база във Варна. Тогава имахме доста напрегнати моменти по време на тези плавания в Черно и Средиземно море. Затова почувствах, че мога да нарисувам морето така, както аз го усещам. Е, много е висока летвата, когато ме наричат приятели „Съвременният Айвазовски“. Но това е и стимул да рисувам по-хубаво.
- Във Вашето семейство имаше ли художници? От някого учили ли сте се?
- Не, никой в семейството ни не е рисувал. Самоук съм, не съм завършил Художествената академия.
- Кое усещане за морето е по-силно – когато сте в него, на на борда на кораба, или когато сте на брега?
- Различно е, защото когато сме на брега го възприемаме през погледа на туриста, който идва да почива, да се забавлява, няма как да усети неговата пълнота и сила. Тази природна стихия, която бушува навън. А когато сме сред неговата стихия и особено когато е лошо времето осъзнаваме, че няма къде да се скрием. То е пълновластен господар. Тогава се усеща онази, истинската, сила на природата. Доста е страшно. Били сме дори в ситуации, в които се молихме да оцелеем. Тогава най-близкият бряг беше ... дъното. Изглежда някаква сила отгоре ни пазеше.
Затова всеки вижда морето различно. А и различните морета имат своите различни цветове. Усещам го като началото на живота. Нали някои казват, че сме излезли от световния океан.
- Рисувате не само морски пейзажи, но и храмове. Какво насочи погледа Ви към тях?
- Вероятно това е вярата и надеждата. Тя е като безкрайната морска шир. През нея хората са тръгнали да откриват нови земи. А вярата е и корабът на духовността, защото корабът е и своеобразен храм за моряка. Той ще го отведе до други светове, до други цивилизации.
Снимки: Пламен Гутинов
