Любимият разказвач на кратки истории д-р Людмил Станев издаде своето "Избрано", съобщава БНР. Както пише доц. Георги Лозанов за него, "Станев днес е един от най-интересните, непредвидими, с безпогрешно разпознаваем собствен стил български писатели, чиито жанрови предпочитания са към късата белетристична форма. Тя дава поле на афористичното му мислене и на езиковите му находки, които превръщат текстовете му в интелектуална игра и ги сближават с поезията. Заедно с това те са драматургично напрегнати, преплитайки екзистенциалния и социалния абсурдизъм."
Досега тези качества на прозата на Людмил Станев под една или друга форма са били отбелязвани и от малкото литератори, писали за книгите му – смеят ли, току-виж ги иронизирал в следващия си разказ, а също и от неговите многобройни верни читатели. За първи път обаче някой отбелязва тягата на писателя към поезията, към поетичното около нас, подсеща да не забравяме, че той е и автор на малко на брой, но прекрасни стихотворения. В книгата му "Избрано" поезията е поставена на няколко места между разказите, сякаш е онази пролука от корицата му на "Рязко", дело на Румен Жеков.
В томчето джобен формат са събрани 300 страници вълшебни разкази от досегашните книги на писателя плюс няколко нови, а един даже може да се гледа и на филм през QR код, либрета, драматургични форми, писма, приказки, стихотворения, кратка енциклопедия и каквито още жанрове си представите, защото прозата му трудно се побира в рамки, все щръква отнякъде.
"Разказите на Людмил Станев, – пише проф. Младен Влашки, – са в различен емоционален регистър – освен бравурно смешни, те са и меланхолични, и романтични, но винаги човечни."
Именно човечността, хуманистичният заряд на тези искрящи от людмилстаневски талант разкази и стихотворения е основният им белег. Затова продължават и ще продължават да вълнуват. Затова, както става и в живота, докато четем, се смеем и се разтъжаваме едновременно. И това не е метафора.
