26 юни 2024 г., сряда, 26-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на преп. Давид Солунски. Преп. Давид Български, припомня БТА.
В България се отбелязва:
Денят на град Червен бряг. Отбелязва се с Решение 425 на Общинския съвет от 26 юни 2009 г. Годишнина от обявяването (1929) на Червен бряг за град.
По света се отбелязва:
Международният ден за борба с наркоманията и търговията с наркотици. Отбелязва се от 1988 г. с резолюция A/RES/42/112 на Общото събрание на ООН от 7 декември 1987 г. като израз на решимостта на организацията да засили действията и сътрудничество между страните за постигане на успехи в борбата с разпространението на наркотиците и употребата им в световен мащаб.
Международният ден в подкрепа на жертвите на изтезания. Отбелязва се от 1998 г. с резолюция A/RES/52/149 на Общото събрание на ООН от 12 декември 1997 г. Годишнина от влизането в сила (1987) на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета на 10 декември 1984 г. в Ню Йорк, САЩ.
Международният ден за опазване на тропическите гори. Отбелязва се от 1999 г. по инициатива на Програмата на ООН за опазване на околната среда (ЮНЕП), Световния фонд за дивата природа (WWF) и Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) с цел насърчаване на устойчивото и хармонично взаимодействие на хората с околната среда и по-доброто управление на горите.
Националният празник на Мадагаскар. Ден на независимостта (1960).
На този ден в България:
1857 - В Нови Сад излиза бр. 1 на в. "Българска дневница" под редакцията на Георги С. Раковски. Излиза всяка неделя до 30 октомври 1857 г.
1879 - Новоизбраният български княз Александър I полага клетва пред I Велико народно събрание (ВНС) в Търново. Избран е за княз на България на 17 април 1879 г. от I Велико народно събрание с одобрението на Великите сили и Султана. Встъпва в длъжност на 27 юни 1879 г. На 9 август 1886 г. русофилски настроени офицери с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I Батенберг да абдикира. Съставен е кабинет от русофили, начело с митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). На 17 август след успешен контрапреврат князът се връща в страната и поема отново управлението й. На 26 август княз Александър I окончателно е принуден да абдикира под натиска на Русия.
1880 - Княз Александър I издава Указ 317 за обособяване на окръзи и околии, с който се утвърждава първият български Закон за административното деление на територията на Княжество България, приет от 2-ото Обикновено народно събрание на 23 май 1880 г. Нормативният акт е основан на чл. 3 от Търновската конституция (1879), съгласно който територията на Княжество България административно се дели на окръжия, околии и общини. Със закона се закриват губерниите и страната е разделена на 21 окръжия, 58 околии и 1354 общини. По това административно-териториално деление в края на 1880 г. се извършва първото редовно общо преброяване на населението в Княжество България.
1929 - Цар Борис III издава Указ 402 за утвърждаване на Закона за превръщане на Пернишката селска община в градска, приет от 22-ото Обикновено народно събрание на 18 юни 1929 г. Законът е обнародван в "Държавен вестник" на 18 юли с. г.
1941 - В България е организирана първата партизанска чета - Разложката чета с командир Никола Парапунов. Поставят се основите на партизанското движение в България по време на Втората световна война (1939-1945). През м. април 1943 г. по решение на Околийската партийна конференция Разложката партизанска чета се обединява с партизанска чета "Яким Цоков", създаден е Разложкият партизански отряд "Никола Парапунов".
1942 - Вечерта на Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни Цвятко Радойнов, Трифон Георгиев, Васил Цаков, Иван Изатовски, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Вълчанов, Стефан Маринов, Борис Томчев, Делчо Наплатанов, Август Попов, Георги Кратунчев, Иван Йорданов, Мирко Станков, Симеон Филипов, Иван Щерев, Мильо Минчев и Димо Астаджов. Те са осъдени по процеса на парашутистите (9-26 юни 1942). По него са подсъдими 27 души, част от 50-те български политемигранти, завърнали се нелегално от Съветския съюз в България през 1941 г. със самолети и подводници. Подсъдими са 23 български политемигранти, 3 съветски граждани и един чешки политемигрант. На смърт чрез разстрел са осъдени 18, 7 получават доживотен затвор и двама - 15 години затвор.
1962 - По повод 200-годишнината от написването на "История славянобългарска" Светият Синод провъзгласява преп. Паисий Хилендарски за български светец, като определя в църковния календар датата 19 юни за ден в негова памет и прослава. Паисий Хилендарски (1722-1773) е духовник и просветител, автор на "История славянобългарска" (1762). Книгата е първото произведение на новата българска литература и историография. С идеите си за просвета, духовна самостоятелност и политическо освобождение Паисий Хилендарски поставя основите на Българското възраждане и на националноосвободителната идеология.
1966 - В Русе е открит Музей на транспорта (дн. Национален музей на транспорта и съобщенията). Той е разположен в сградата на първата железопътна гара в България, построена през 1866 г. по проект на братя Баркли. Експозицията е разположена в две части в сградата на гарата и на открито - няколко парни локомотива, различни модели вагони. Сред експонатите са личният вагон на цар Фердинанд I, вагонът, с който турският султан е предприемал обиколки и др. Сградата на музея е обявена за исторически паметник.
1987 - Влиза в сила за България Международната конвенция против изтезанията и другите форми на жестоко, нехуманно или унижаващо достойнството отношение или наказание, приета от ООН на 10 декември 1984 г. и ратифицирана от Народното събрание на България на 9 октомври 1986 г.
1990 - Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните и в мирно време възстановява дейността си, прекратена с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1 декември 1950 г. До 1950 г. съществува като Съюз на военните инвалиди и пострадалите от войните в България. От 2005 г. организацията се нарича Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите.
1991 - България установява дипломатически отношения със Салвадор.
2000 - Със заповед на председателя на Държавната агенция за енергетика и енергийно регулиране Иван Шиляшки от Националната електрическа компания се отделят ТЕЦ "Марица Изток 2" ЕАД, ТЕЦ "Варна" ЕАД, ТЕЦ "Марица 3" ЕАД - Димитровград и ТЕЦ "Бобовдол" ЕАД.
2009 - Президентът на Федерацията на европейските карнавални градове Хенри Ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарската и маскарадна традиция. Той връчва медал на кмета Росица Янакиева. Перник получава високото звание заради Фестивала на маскарадните игри "Сурва", който се организира в града от 1966 г. на всяка четна година, а от 2009 г. - всяка година. От 1985 г. фестивалът има статут на международен.
2016 - Министърът на енергетиката Теменужка Петкова открива нови технологични мощности в рудник и обогатителна фабрика "Асарел". Инвестицията е на обща стойност 60 млн. лв. Изградени са циклично-поточна технологична линия за руда и първа секция на флотационно отделение на обогатителната фабрика.
2017 - Специализираният състав на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) приема решение с което се изменя Общия устройствен план на община Приморско, съгласно което в защитените територии край Приморско няма да се допуска ново устройване с цел застрояване.
2022 - Около 5:47 ч. мълния поразява сградата на Основно училище "Христо Ботев" във село Раковица, община Макреш. Огънят унищожава покривът на сградата. Наводнени са всичките етажи и е повредено имуществото в класните стаи. Училището е единственото на територията на Община Макреш и в него се обучават 20 деца от 1-и до 4-и клас.
2023 - В София е премиерата на проекта "Гласове и струни" на композитора и музикант Георги Андреев, в който участват хор "Мистерията на българските гласове" и "Кварто квартет". Специално участие в събитието има и Владимир Ампов-Графа.
На този ден по света:
1498 - В Китай е изобретена първата четка за зъби. Четките се изработвали от кост или бамбукова пръчка за дръжка и косми от врата на диви свине. Изобретението е пренесено в Европа, където космите от диви свине са заменени с конски косми, тъй като свинският косъм е прекалено твърд.
1945 - В Сан Франциско, САЩ, представителите на 50 държави подписват Устава на ООН по време на заключителното заседание на Конференцията на Обединените нации за създаване на международна организация (24 април-26 юни 1945). Уставът се състои от преамбюл и 111 члена, разпределени в 19 глави. С подписването на Устава се създава Организацията на обединените нации (ООН), наследник на Обществото на народите (ОН) (известно и като Лига на нациите, създадено на 28 юни 1919 г. в Париж, Франция). Избухването на Втората световна война (1939-1945) слага край на съществуването на Обществото на народите, формално разпуснато през 1946 г. Фактическата дейност на ООН започва на 20 януари 1946 г.
1945 - В Берлин, Германия, е основан Християндемократическият съюз (ХДС).
1953 - В Москва, СССР, е арестуван Лаврентий Берия по време на заседание на Президиума на ЦК на КПСС по обвинение в опит за преврат, шпионаж и държавна измяна. В началото на юли 1953 г. официално е обявено, че Лаврентий Берия е отстранен от властта, изключен е от партията и са му отнети почетните звания. Арестуването му е в резултат на заговор, планиран от Никита Хрушчов и маршал Георгий Жуков. На 23 декември 1953 г. е осъден от Върховния съд на СССР на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена същия ден.
1955 - Приета е Хартата на свободата от Африканския национален конгрес - политическа програма на южноафриканската партия в освободителната борба против апартейда в Република Южна Африка.
1960 - Провъзгласена е независимостта на Мадагаскар. През 1896 г. Мадагаскар е обявен за колония на Франция. През 1958 г. получава статут на автономна република в рамките на Френската общност (обединява Френската република, независими държави - бивши колонии на Франция, и 12 държави с вътрешна автономия).
1963 - Пред кметството в Шьонеберг в Западен Берлин, Германия, по време на официално посещение президентът на САЩ Джон Кенеди произнася речта "Аз съм берлинчанин!". В нея той публично критикува комунизма, построяването на Берлинската стена и обсадата на Западен Берлин като заплаха за свободата. Той казва: "Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин. - И следователно, като свободен човек, аз с гордост мога да изрека думите: "Аз съм берлинчанин!".
1977 - Елвис Пресли излиза на сцената на Market Square Arena в Индианаполис, за да изнесе последния концерт в своя живот. Кралят на рока умира след по-малко от два месеца. Последните две песни, които той изпълнява по време на финалното си шоу са „Hurt“ и „Bridge Over Troubled Water“.
2000 - Ватикана разпространява пълния текст на третата тайна от Фатима заедно с официалното тълкуване на текста. Съдържанието на третата тайна е оповестено на 13 май 2000 г. по време на посещението на папа Йоан-Павел Втори във Фатима, Португалия. Според църквата на 13 май 1917 г. близо до Фатима три португалски деца - Лусия (10 г.), Жасинта (9 г.) и Франсишку (7 г.) получават видение на Дева Мария, която им поверява три важни за църквата пророчества. Няколко години по-късно Жасинта и Франсишку умират при грипна пандемия. Лусия Душ Сантуш става монахиня и умира на 13 февруари 2005 г. на 97 годишна възраст. През 1944 г. тя описва видяното. Според официалното тълкувание на Ватикана третото пророчество от Фатима е свързано с покушението срещу папа Йоан-Павел Втори през 1981 г. и с преследването срещу християнството от комунистическите режими в Източна Европа. Другите две тайни от Фатима са известни отдавна. Едната е свързана с представата за ада, а втората съдържа пророчество за избухването на Втората световна война (1939-1945).
2003 - Дания става първата европейска страна, която подписва Протокола на ООН срещу изтезанията, приет на 18 декември 2002 г. от Общото събрание на ООН. Документът предвижда национални и международни независими организации да посещават местата за хора, лишени от свобода. За да влезе в сила, протоколът трябва да бъде ратифициран от 20 държави.
2013 - В Монголия са произведени президентски избори, на които за първи път се кандидатира жена - министърката на здравеопазването Натсаг Удвал от Монголската народнореволюционна партия. Останалите кандидати са настоящият президент Цахиагийн Елбегдорж от Демократичната партия на Монголия и депутатът от Монголската народна партия Бат-Ердене Бадманяму. Изборите печели Цахиагийн Елбегдорж с 50,22 процента от гласовете.
2018 - В Мадрид, Испания, започва първото дело, свързано със скандала за "откраднатите бебета" от времето на франкизма. Подсъдим е 85-годишният бивш гинеколог Едуардо Вела, обвинен в подправяне на документи, отвличане на дете на възраст под седем години и инсценировка на раждане, докато работел в мадридската болница "Сан Рамон". Делото е заведено от 49-годишната Инес Мадригал, която обвинява Едуардо Вела, че през 1969 г. е подправил удостоверението й за раждане, вписвайки приемната й майка като биологичен родител. Делото започва десетилетия след първите разкрития от скандала, който засяга хиляди новородени, отнети от майките им и поверени на приемни семейства по време на диктатурата на Франсиско Франко от 1939 г. до 1975 г. При управлението на Франко властите отнемали бебета от "неподходящи" майки (в много от случаите с комунистически или леви убеждения) и ги давали на семейства, свързани с режима.
2021 - В Истанбул, Турция, на тържествена церемония е поставено началото на строителството на канал "Истанбул". Положени са основите на моста „Сазлъдере“, който е един от шестте моста, които ще пресичат бъдещата водна артерия, свързваща Черно море и Мраморно море. Каналът ще бъде с дължина 45 км, с дълбочина 20,75 м и ширина 275 метра.
2022 - Папа Франциск обявява за мъченица 64-годишната италианска монахиня Луиза дел Орто, убита при въоръжено нападение с цел грабеж по-рано същия месец в столицата на Хаити Порт о Пренс, където е ръководела дом за деца в предградие на града. Тя е родена в Ломбардия в Северна Италия.
2023 - Оливия Чоу е избрана за кмет на град Торонто, Канада. Тя е първата етническа китайка и първата цветнокожа жена на този пост. Преди да стане кмет Оливия Чоу е работила в Общинския съвет на Торонто. На изборите се явяват 102 кандидати, а Оливия Чоу получава 37 процента от гласовете, изпреварвайки заелата второ място Ана Байлао, която получи 33 процента. Оливия Чоу е родена през 1957 г. в Хонконг, а когато е на 13 години семейството й емигрира в Канада.
Родени на този ден българи:
Ана Маймункова (псевд. Ана Май), учителка и журналистка, деец на Българската комунистическа партия (1878-1925).
Ръководител на женското комунистическо движение в България. Тя е единствената жена - делегатка на Учредителния конгрес на Учителската социалдемократическа организация (1906). През 1911 г. печата за първи път публицистични материали в сп. "Ново време" под псевдонима Ана Май. Сътрудник на в. "Работнически вестник" (1897-1839). Редактор на в. "Равенство" (1920-1923) и на в. "Работничка" (1924-1925).
Пенчо Петров, актьор (1914-1995).
Играл е в театрите в Русе (1933, 1942-1945, 1946-1947), София (1934-1938; 1939-1940), Стара Загора (1940-1941), Бургас (1945-1946). Един от основателите на Сатиричен театър "Алеко Константинов" в София (1957). Участвал е във филмите "Две победи" (1956), "Любимец 13" (1958), "Невероятна история" (1964) и др. От 1947 г. е постоянен сътрудник в предавания на Радио София, където има над 800 участия в хумористичното предаване "Миладин и Костадин".
Петър Василев-Милевин, режисьор и сценарист (1918-2001).
Режисьор е на филмите "Специалист по всичко" (1962), "Кит" (1970), "Следите остават" (1956), "Левакът" (1987), "Тихият беглец" (1972), "Два диоптъра далекогледство" (1976), "Сто тона щастие" (1978), "Маневри на петия етаж" (1985), "Баш майсторът" (1977-1983) и др. Сценарист е на филмите "Следите остават" (1956), "Князът" (1970) и "Два разказа по Елин Пелин" (1976).
Иван Пехливанов, инженер, проектант и политик (1926-2019).
Цялата му кариера минава в стопанската сфера по всички йерархични стъпала на българската промишленост. Бил е конструктор в Централното конструкторско бюро, инженер и директор на "Машпорект" и "Машелектропроект", в Комитета по промишлеността. Заместник-министър на машиностроенето (1968-1973). През 70-те години на 20 век е директор на Обединение "Технология на металите", председател на Комитета по металолеене (25 юни 1976-17 юни 1977). Заместник-председател на Българската индустриална и стопанска асоциация (1980-1983) и неин председател (1984-1987; 1989-1990) Председател на Централния кооперативен съюз (25 август 1987-1989). Има стотици разработки като проектант. Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-21 декември 1989). Носител на орден "Народна република България" (юни 1976), удостоен със званието "Заслужил деятел на техниката" (май 1978), на орден "Георги Димитров" (1986). През 2005 г. издава книгата "Свидетел на историята".
Димитър Попов, юрист и политик (1927-2015).
Специалист в областта на Наказателното транспортно право. Работил е като миньор (1953-1955), юрисконсулт в Стопанско обединение "Автомобилен транспорт" (1955-1957). До 1971 г. е бил юристконсулт в Международни автомобилни превози. Съдия в Софийския градски съд (1972-1990). Един от създателите на Съюза на съдиите в България. Министър-председател (20 декември 1990-8 ноември 1991). Кабинетът на Димитър Попов влиза в историята на страната като "Правителство на надеждата", защото успява да убеди политическите сили да сключат споразумение за мирен преход към демократично общество. Известен е с фразата "За бога, братя, не купувайте" след като на 1 февруари 1991 г. Министерският съвет премахва държавния контрол върху цените. Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос и заслуги за развитието на българската държава, демокрация и правораздаване и по повод 75 години от рождението му (2 юли 2002).
Емил Стойчев, художник (1935).
Театрален художник в София (1954-1959). Участвал е във всички общи художествени изложби, както и в изложби на българското изкуство в чужбина. От 1991 г. живее и работи в Париж, Франция. Носител на Националната награда за живопис "Владимир Димитров - Майстора" на Съюза на българските художници (1979, 1985), на Националната награда за живопис "Захарий Зограф" на община Самоков за изключителни постижения в областта на изобразителните изкуства (13 май 2010), на орден "Стара планина" първа степен (16 май 2003), на орден "Св. Кирил и Методий" огърлие (21 юли 2010). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Националната художествена академия (2010).
Богдан Дочев, футболист и международен футболен съдия (1936-2017).
През футболната си кариера е играл за отборите "Спартак" (Варна), "Левски" (София) и "Спортист" (Кремиковци). За българския национален отбор има изиграни 2 мача. От 1966 г. е съдия, а от 1977 г. е международен съдия. Носител на Златна значка на Международната федерация по футбол (ФИФА).
Йордан Иванчев, писател (1949).
Автор е на разкази, повести и романи - "Навикът да живееш", "Млади и добре опаковани", "Красив като смъртта" и др. Романът му "Семейни подробности от края на седмицата" е преведен на руски и чешки език. Негови са сценариите на игралния филм "Съдията", както и на редица детски анимационни филми. Получава международна известност с романа си "Цветовете на ужаса", с изключителен успех в Нидерландия - с над 5000 продадени екземпляра и близо 200 представления по драматизацията му.
Радослав Ценов, художник (1953).
Работи в областта на живописта и пространственото оформление. Носител на Наградата на Шумен за изкуство и култура в раздел "Приложни изкуства"(2017).
Румен Александров, състезател по вдигане на тежести (1960).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР. От Европейското първенство през 1980 г. в Белград, Сърбия, печели златен медал. От Световното първенство през 1980 г. печели сребърен медал. През спортната си кариера подобрява 8 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.
Съни Сънински (ист. име Александър Иванов Иванов), актьор и режисьор (1970).
Режисира театралните постановки "Мечтата на пътуващия актьор", "Плажът", "Аладин и вълшебната лампа", "Робинзон", "Херкулес" - авторски спектакли, "Вечерен акт", "Охранители", "Ръгби", "Алхимкът", "Дуенде", "Никой не знае, че съм куче", "Общо житие или Общежитие", "Уилям Шекспир - пълни съчинения", "Агнес", "Син портокал" и др. Сценарист е на "Малките плодчета" и др. Автор е на "България на длан" - проект за популяризиране на България чрез макети на културно-исторически сгради и местности от страната. През 2006 г. за проекта е отличен с наградата "Достоен българин" на Българска асоциация на регионалните медии (28 февруари 2006).
На този ден са родени и:
лорд Келвин (ист. име Уилям Томсън), британски физик (1824-1907).
Основоположник на термодинамиката. От 1851 г. е член на Лондонското кралско общество и негов президент (1890-1895). За научните си заслуги е удостоен с титлата лорд (1892). На неговото име е наречена мерната единица за абсолютна температура - келвин.
Адолф Бастиан, немски етнограф и пътешественик (1826-1905).
От 1851 г. до 1858 г. той пътува като корабен лекар, достигайки до различни части от Южна Америка, Западна Индия, Австралия, Китай, Индия и Африка. Резултат от пътуването му е книгата "Човекът в историята" (3 т., 1860). Автор е и на книгата "Народите от Източна Азия" (6 т.,1866-1871), резултат от петгодишното му пътуване до Южна и Източна Азия, започнало през 1861 г. Професор по етнология в Университета "Фридрих Вилхелм" в Берлин, Германия. Основател и уредник на Етнографския музей в Берлин (1873).
Мартин Андерсен - Нексьо, датски писател (1869-1954).
Автор е на романите "Пеле завоевателят"(1906-1910), "Дита, рожба човешка" (1917-1921), "Мортен Червеният" (1945-1957), сборник новели "Къртичини" (1922-1926), статии в защита на републиканска Испания, пътни бележки за СССР и др.
Ян Фрицевич Фабрициус, съветски военен деец (1877-1929).
Участник в Първата световна война (1914-1918). Командир и комисар от Червената армия по време на Гражданската война (1918-1921). Носител на 4 ордена "Червено знаме" за изключителни бойни заслуги.
Пърл Бък, американска писателка и преводач (1892-1973).
Авторка е на романите "Източен вятър, западен вятър" (1930), "Благодатна земя" (1931), "Земна къща" (1935), "Дух и плът" (1937) и др. Преводач на китайска класическа проза. Носителка на наградата "Пулицър" (1932) за романа "Благодатна земя" (1931). Носителка на Нобелова награда за литература за 1938 г. за богатото и вярно описание на селския живот в Китай и за биографичните й шедьоври.
Игор Там, съветски физик (1895-1971).
Носител на Нобелова награда за физика за 1958 г. заедно със съветските физици Павел Черенков и Иля Франк за откриването и интерпретацията на ефекта Черенков.
Вили Месершмит, немски авиоконструктор и индустриалец (1898-1978).
Основател на самолетостроителната компания "Месершмит" (1938). Създател на първия в света самолет с турбореактивен двигател Ме.262 (1942).
Клаудио Абадо, италиански диригент и композитор (1933-2014).
Той прави своя дебют в Ла Скала в Милано през 1960 г. и е неин музикален директор (1968-1986). Дирижира Виенската филхармония за първи път през 1965 г. на фестивала в Залцбург. Музикален директор на Виенската държавна опера (1986-1991). От 1979 г. дирижира и Лондонския симфоничен оркестър. След 1990 г. е диригент на Берлинската филхармония. Обявен е за пожизнен сенатор през август 2013 г. от президента на Италия Джорджо Наполитано до смъртта си на 20 януари 2014 г.
Робърт Ричардсън, американски физик (1937-2013).
Носител на Нобелова награда за физика за 1996 г. заедно с американските физици Дейвид Лий и Дъглас Ошъроф за откритието на свръхфлуидното състояние на хелиевия изотоп Хелий-3.
Генадий Зюганов, руски политик (1944).
Председател на Централния изпълнителен комитет на Комунистическата партия на Русия (14 февруари 1993-22 януари 1995). От 1993 г. е депутат в Държавната дума на Федералното събрание (долната камара на парламента) и председател на фракцията на партията в парламента. От 22 януари 1995 г. е председател на Централния комитет на партията.
Луис Арконада (Луис Мигел Арконада Ечари), испански футболист (вратар) (1954).
Максим Босис, френски футболист (1955).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция и бронзов медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико.
Жовенел Моиз, хаитянски политик (1968-2021).
Президент на Хаити (7 февруари 2017-7 юли 2021). Убит при нападение срещу частната му резиденция край столицата Порт o Пренс на 7 юли 2021 г.
Паоло Малдини, италиански футболист (1968).
От световни първенства с националния отбор по футбол печели сребърен медал през 1994 г. в САЩ и бронзов медал през 1990 г. в Италия. Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия с националния отбор по футбол. С отбора на "Милан" (Италия) печели пет пъти турнира Шампионска лига (1989, 1990, 1994, 2003, 2007), пет пъти Суперкупата на УЕФА (1989, 1990, 1994, 2003, 2007), два пъти Итерконтиненталната купа (1989, 1990) и Световното клубно първенство (2007). Носител на Орден за заслуги към Италианската Република пета степен (рицар) (1991). Носител на Орден за заслуги към Италианската Република четвърта степен (офицер) (2000).
Макс Биаджи, италиански мотоциклетист (1971).
Шесткратен световен шампион - два пъти (2010 г., 2012 г.) в клас "супербайк" и четири пъти в клас "250 сс" (1994 г., 1995 г., 1996 г., 1997 г.).
Ричард Еромоигбе, нигерийски футболист (1984).
Самир Насри, френски футболист (1987).
Това е денят на смъртта на:
Жозеф-Мишел Монголфие, френски изобретател (1740-1810).
Заедно с брат си Жак-Етиен изобретяват аеростата (1782). На 5 юни 1783 г. братята правят демонстрация на първия полет на конструирания от тях балон, пълен с горещ въздух.
Самюъл Кромптън, британски изобретател (1753-1827).
Конструира нов вид предачна машина (1779).
Клод Жозеф Руже дьо Лил, френски военен инженер, поет и композитор (1760-1836).
Автор е на "Марсилезата" (24 април 1792) - национален химн на Франция от 14 февруари 1879 г.
Павел Шафарик, чешки историк славяновед, филолог, литератор и фолклорист (1795-1861).
Автор е на "История на славянския език и литература по всички наречия" (1826), "Славянски древности" (1837), "Славянска народопис" (1842) и др.
Атанас Узунов, български революционер, участник в националноосвободителното движение, книжовник (1851-1907).
След смъртта на Васил Левски (1873) е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за негов заместник. През 1873 г. е арестуван и заточен в Анадола. През 1876 г. избягва от заточение и работи като учител в гр. Орел, Русия. Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878) като преводач в генералния щаб на руската армия. Гимназиален учител в София (1878-1881) и в Ловеч (1882-1885). Депутат в III Велико народно събрание (1886-1887). Инспектор при Българската екзархия в Цариград (1904-1906). Автор е на драмите "Цвятко войвода" (1876) и "Добър хайдутин" (1880), на брошурата "Железниците в Княжество България" (1881).
Карл Ландщайнер, американски бактериолог от австрийски произход (1868-1943).
Откривател на кръвните групи (1901). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1930 г.
Антонина Нежданова, съветска оперна певица (1873-1950).
Симеон Филипов (псевд. Капитан Рак), български политически деец (1891-1942).
Бил е член на Българската работническа социалдемократическа партия (т.с.), Българската комунистическа партия (т.с.), на Руската комунистическа партия (болшевики) и на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Участник в Гражданската война в Испания (1936-1939). Работи в Комисариата за търговия в Москва, СССР (1938-1941). През август 1941 г. пристига от СССР в България с първата група подводничари - политемигранти, доброволци в части на Съветската армия, изпратени от Задграничното бюро на Централния комитет на Българската работническа партия (БРП) с подводници в помощ на БРП и на въоръжената антифашистка борба. Работил е във Военната комисия при Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в София. Осъден на смърт по процеса на парашутистите и подводничарите (9-26 юни 1942) и разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.
Цвятко Радойнов, български политически деец (1895-1942).
Член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (т.с.), на Българската комунистическа партия (БКП) (т.с.) и на Българската работническа партия (БРП). Участва в Септемврийското въстание (1923). След разгрома му емигрира в Турция, а оттам в СССР. Бил е преподавател във военната академия "Фрунзе". Участва в гражданската война в Испания (1936-1939) като доброволец в интербригадите, сражаващи се край Мадрид. Участник и ръководител на Съпротивителното движение в България по време на Втората световна война (1939-1945), командир на Централната военна комисия на Българската работническа партия. Осъден на смърт по процеса на парашутистите и подводничарите (9-26 юни 1942) и разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.
Николай Гастело, съветски летец (1907-1941).
Удостоен посмъртно със званието Герой на Съветския съюз (26 юли 1941).
Август Попов, деец на Българската работническа партия (1909-1942).
Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939) и в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Осъден на смърт по процеса на парашутистите и подводничарите (9-26 юни 1942) и разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.
Юп Дервал, немски футболист и треньор (1927-2007).
Треньор на националния отбор по футбол (1978-1984). Като треньор на националния отбор печели златен медал на Европейското първенство през 1980 г. в Италия и сребърен медал от Световното първенство по футбол през 1982 г. в Испания.
Евгений Примаков, руски политик и дипломат (1929-2015).
Наричат Евгений Примаков "патриарх на руската политика". Председател на Съвета на Съюза на Върховния съвет на СССР (3 юни 1989-31 март 1990). Началник на Първо главно управление на КГБ на СССР (30 септември-6 ноември 1991). Директор на Централната разузнавателна служба на СССР (6 ноември-26 декември 1991). Директор на Службата за външно разузнаване на Русия (26 декември 1991-9 януари 1996). Министър на външните работи на Русия (9 януари 1996-11 септември 1998). Председател на правителството (11 септември 1998-12 май 1999). Депутат в Държавната дума (долната камара на парламента (18 януари 2000-2001). Председател на Търговско-промишлената палата на Русия (14 декември 2001-4 март 2011).
Алгирдас Бразаускас, литовски политик (1932-2010).
Президент на Литва (14 декември 1993-26 февруари 1998). Министър-председател на Литва(4 юли 2001-31 май 2006). Председател на Социалдемократическата партия на Литва (2001-2010).
Юрий Горобец, руски актьор (1932-2022).
Играл е на сцените на театър "Маяковски" (1972-1982), МХАТ, "М. Горки" (1989-1992) и Московския драматичен театър "А.С. Пушкин" (1961-1990; и от 1998). Участвал е във филмите "Жажда", "Елате утре", "Синята чаша", "Екипаж" и др.
Лена Джелепова, българска юристка (1934-2001).
Работила е като юрисконсулт. Била е председател на Общинския народен съвет в Бяла Слатина. Заместник-председателка на Районния народен съвет в София. Била е главен секретар на Съюза на юристите в България. Председател на Централната избирателна комисия за произвеждане на общите избори през 1991 г., на Централната избирателна комисия за произвеждане на изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. (25 септември 1991-1996) и председател на Централната избирателна комисия за произвеждане на изборите за народни представители на 19 април 1997 г. и на Централна избирателна комисия за местните избори през 1999 г. (февруари 1997-до 26 юни 2001).
Едуард Захариев, български режисьор (1938-1996).
Режисьор в Студията за хроникални и документални филми (1961-1963), Студията за игрални филми (1963-1991). Режисьор е на игралните филми "Ако не иде влак" (1967) , "Небето на Велека" (1968), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Вилна зона" (1975), "Мъжки времена" (1977), "Почти любовна история" (1980), "Елегия" (1982), "Скъпа моя, скъпи мой"(1986), "Резерват" 1991), "Закъсняло пълнолуние"(1996), на късометражните "Релси в небето" (1962) и "Сол" (1965), и на документалните "Скок" (1965), "БДЖ" (1970), "Стомана" (1970) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1984). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1976), на годишната награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добра режисура за последната му творба "Закъсняло пълнолуние" (посмъртно, декември 1997).
Макс Райт (Джордж Едуард Максуел Райт), американски актьор (1943-2019).
Известен е с ролята на Уили в телевизионния сериал "Алф", излъчван от 1986 г. до 1990 г. Участвал е в телевизионните шоута "Норм" (1999-2001), "Мърфи Браун" (1993), "Приятели" (1994-1995), "Бар Наздраве" (1986) и др. Прави дебют като театрален актьор на Бродуей през 1968 г. Номиниран е за театралната награда "Тони" за ролята си в постановката "Иванов" от Антон Павлович Чехов през 1998 г. Макс Райт се е снимал и във филмови продукции като "Ах, този джаз" (1979), "Червените" (1981), "Ужилването 2" (1983), "Сянката" (1994), "По-сърдити старчета" (1995).
Марк-Вивиен Фо, камерунски футболист (1975-2003).
Умира от инфаркт по време на полуфиналния мач Камерун - Колумбия в турнира за Купата на Конфедерациите на 26 юни 2003 г.