1967 г. – 200 милиона души в цял свят гледат как Бийтълс изпълняват „All You Need Is Love“ на живо чрез сателит като част от телевизионната глобална връзка „Our World“.

25 юни 2024 г., вторник, 26-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прпмчк Прокопий Варненски. Св прпмчца Феврония. Преп Дионисий Атонски, припомня БТА.

По света се отбелязва:

Денят на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС). Отбелязва се от 2005 г. с решение на Съвета на министрите на външните работи на организацията от м. юни 2004 г. Годишнина от подписването (1992) в Истанбул, Турция, на Декларация за създаването на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) от държавните и правителствените ръководители на Албания, Азербайджан, Армения, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия и Турция.

Денят на моряка. Отбелязва се от 2011 г. с резолюция, приета на дипломатическата конференция под егидата на Международната морска организация в Манила, Филипините (21-25 юни 2010) в знак на почит към близо 1,5 млн. моряци в света, изпълняващи служебните си задължения. Акцентът на деня през 2024 г. е върху приноса на моряците за превръщането на морския сектор в по-безопасно работно място.

Националният празник на Мозамбик. Ден на независимостта (1975).

Националният празник на Словения. Ден на държавността (1991).

На този ден в България:

1880 - С Указ 296 на княз Александър I се създава Статистическо организационно отделение към Министерство на финансите. Преди това от 21 януари 1880 г. към Министерството на правосъдието е било създадено Статистическо отделение. Пръв началник на Статистическото организационно отделение е Михаил Сарафов (1 август 1880-27 април 1884). Новосъздаденото отделение подготвя и провежда първото официално преброяване на населението на Княжество България, което започва на 1 януари 1881 г., и е регламентирано със Закона за общото преброяване на народа в Княжество България от 13 декември 1880 г. С Указ 712 на княз Александър I от 19 август 1881 г. Статистическото отделение се обособява като самостоятелно Статистическо бюро при Министерството на народното просвещение, с цел "да събира, обработва и обнародва всяка година статистически данни по всичките клонове на управлението и всичките явления, отнасящи се до физическото, икономическо, интелектуално и морално състояние на държавата." През годините организацията на статистиката съществува като Главна дирекция на статистиката (създадена на 21 март 1910 г.), Централно статистическо управление (създадено с ПМС 108/3 март 1953 г.), Държавното управление за информация (създадено с ПМС 7/4 март 1969 г.), Комитет по единна система за социална информация (създаден на 26 януари 1977 г.), Комитет за социална информация (създаден на 11 януари 1985 г.), Централно статистическо управление (създадено през 1986 г.), Комитет по информатика (създаден на 26 януари 1987 г.), Централно статистическо управление (създадено на 22 ноември 1989 г.). На 18 март 1991 г. от VII Велико народно събрание е приет Закона за статистиката, с който се създава Национален статистически институт (НСИ). Всяка година на 25 юни НСИ отбелязва професионалния си празник - Денят на българската статистика.

1887 - Принц Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски е избран за княз на България от III Велико народно събрание. Той полага клетва на 2 август 1887 г. След провъзгласяване на независимостта на България в църквата "Свети 40 мъченици" в Търново (дн. Велико Търново) на 22 септември 1908 г. Фердинанд I е обявен за "цар на българите". Абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си Борис III.

1962 - България установява дипломатически отношения с Бенин (до 1975 г. - Дахомей).

1966 - С Разпореждане 144 на Министерски съвет от 25 юни 1966 г. се създава Държавен естраден театър - София (дн. Театър "София"). През м. юли 1966 г. със Заповед I-3722 на Комитета по изкуство и култура е преименуван в Театър на поезията и естрадата. От 29 ноември 1969 г. с Разпореждане на Министерския съвет театърът преминава към Столична община и се преименува на Драматичен театър "София". От 1997 г. е Театър "София".

1975 - България установява дипломатически отношения с Мозамбик.

1991 - Официално е открита Софийската стокова борса, с което се възстановява борсовата търговия в България. На този ден в зала 13 на НДК от 13.00 ч. е проведена първата борсова сесия като 13 оферти са обект на откритата дискусия от 13 борсови посредници. Договорът за създаване на Софийската стокова борса е подписан на 11 април 1991 г. от 13 български институции, банки, фирми и организации. За първи път Софийската стокова борса е основана през декември 1925 г. и утвърдена с Указ 4 от 13 май 1926 г. След прекъсване, отново е учредена на 11 април 1991 г. като доброволно сдружение за съвместна дейност, обединяваща усилията на банки, институции, фирми и съюзи за изграждане и развитие на стоковата борса в България.

1993 - Учредено е Българското движение "Син флаг". От 1995 г. организацията е представител за България на международната организация "Почистете света". Член е на международната Фондация за екологично образование.

2000 - В с. Крапец, община Добрич, е учредена Асоциация на зърнопроизводителите фермери от 38 крупни зърнопроизводители с общо над 700 000 дка обработваема земя. От 16 ноември 2009 г. се преименува на Асоциация на българските зърнопроизводители 2006.

2005 - Произведени са парламентарни избори за 40-о Народно събрание. Право на глас имат 6 722 367 души. Разкритите избирателни секции в страната са 12 379, а в чужбина секциите са 344 в 72 страни. За участие в изборите са регистрирани 22 партии и коалиции, както и 13 независими кандидати. За първи път на парламентарни избори се гласува с обща бяла бюлетина. "Коалиция за България" печели 34,18 процента (82 места); Национално движение "Симеон Втори" - 22,08 процента (53 места); Движение за права и свободи - 14,17 процента (34 места); Коалиция "Атака" - 8,75 процента (21 места); Обединени демократични сили (ОДС) - 8,33 процента (20 места); Демократи за силна България - 7,08 процента (17 места); Български народен съюз - 5,42 процента (13 места).

2007 - Софийска градска прокуратура внася обвинителен акт срещу изпълнителния директор на Държавна агенция "Държавен резерв и вонновременни запаси" Димитър Димитров (28 април 2005-22 юни 2006). Той е обвинен в 9 престъпления - 5 по служба, 2 - за безстопанственост, и 2 - за сключване на неизгодни сделки. Освен Димитров обвинени са главният счетоводител Красимирка Борисова и контрольорът Христо Горанов.

2015 - Със заповед на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова се поставя началото на т. нар. зоополиция в България. Във всяка от областните дирекции на МВР по един разследващ полицай и по един оперативен работник ще бъдат специализирани в работа по престъпления спрямо животни.

2022 - Младен Димитров, Мария Терзийска, Даниела Александрова, Явор Колев, Миглена Тянкова и Васил Петков са избрани за новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота на съдиите. Общо 15 магистрати се състезават за шестте места за членове на ВСС. Гласуват 1411 съдии от имащите право на глас 2197 съдии.

2023 - Малко след 1:00 ч. избухват взривове в склад край Карнобат за военни материали на фирма “Емко“ на бизнесмена Емилиян Гебрев. Няма пострадали, опожареното помещение е изгоряло напълно. В изгорялата сграда е имало материали за производство на отбранителни продукти. В периода от 2011 до 2020 г. е имало експлозии в четири обекта, свързани с компанията му.

На този ден по света:

1892 - Основана е Международната федерация по гребане (ФИСА).

1914 - Основан e "Олесун" - Олесун, норвежки футболен клуб.

1919 - Първи полет на пътническия самолет "Юнкерс Ф13", проектиран и произведен от самолетостроителната фирма Junkers & Co. в Германия. Това е първият самолет за гражданско въздухоплаване, построен изцяло от метал.

1942 - Британските военновъздушни сили атакуват с 1000 бомбардировача гр. Бремен в Германия по време на Втората световна война (1939-1945).

1950 - Проведена е операция "Изпреварващ удар", с която започва Корейската война. Пет дивизии на Корейската народнодемократична република (КНДР) под командването на Ким Ир-сен нахлуват на територията на Република Корея през 38-ия паралел, разделящ Корейския полуостров. Този паралел е установен след капитулацията на Япония във Втората световна война (1939-1945) и освобождението на Корея от японска окупация (1910-1945). Корейската война завършва на 27 юли 1953 г. с подписването в демилитаризираната зона Панминчжон на примирие за прекратяване на военните действия, подписи под което поставят американският ген. Уилям Харисън, представляващ ООН, и севернокорейският ген. Нам Ил. Представител на Република Корея не се подписва, въпреки че присъства на церемонията. В Корейската война загиват около 500 000 севернокорейски войници, 250 000 южнокорейски войници, 260 000 китайски военнослужещи, 33 000 американски военнослужещи, като над 5000 американци се водят в неизвестност, жертвите от страна на СССР са 26 000 души. От цивилното население на Република Корея и КНДР загиват 600 000 души. Границата между двете държави е върната на 38-ия паралел, откъдето започват военните действия.

1952 - Създадена е организацията Северен съвет за укрепване на сътрудничеството между страните от Северна Европа. Организацията е учредена от Дания, Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия.

1967 г. – 200 милиона души в цял свят гледат как Бийтълс изпълняват „All You Need Is Love“ на живо чрез сателит като част от телевизионната глобална връзка „Our World“. Мик Джагър, Кийт Ричардс, Ерик Клептън, Греъм Неш, Кийт Муун и Гари Лийдс осигуряват бек вокалите.

1991 - Парламентът на Хърватия приема Декларация за независимост и суверенитет на Хърватия, която от 1963 г. е социалистическа република в състава на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). Същия ден правителството на СФРЮ обявява решението на парламента за незаконно, започват боеве със съюзната армия. На 8 октомври 1991 г. влиза в сила документ за държавната самостоятелност на Хърватия и нейното излизане от състава на СФРЮ. На 23 август 1996 г. Хърватия и СР Югославия подписват споразумение за взаимно признаване.

1991 - Парламентът на Словения приема Декларация за независимост и суверенитет. От 29 ноември 1945 г. Словения е в състава на Федеративна народна република Югославия (ФНРЮ) (от м. април 1963 г. Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). На 8 октомври 1991 г. Декларацията за независимост е ратифицирана и Словения официално излиза от състава на СФРЮ. На 30 ноември 1995 г. Словения и СР Югославия взаимно се признават.

1992 - В Истанбул, Турция, е подписана Декларация за създаването на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество от държавните и правителствените ръководители на Албания, Азербайджан, Армения, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия и Турция.

1998 - На пазара е пусната версията "Windows'98" на операционна система "Windows" на компанията "Майкрософт". "Windows 98" е и последната версия на базата на MS-DOS.

2001 - В Ню Йорк, САЩ, е открита извънредна 26-а сесия на Общото събрание на ООН по проблемите на СПИН и вируса ХИВ, причиняващ болестта. Това е първата среща на високо равнище по въпросите на СПИН. Сесията завършва на 28 юни 2001 г., когато делегатите от 160-те държави приемат Декларация за ангажираност в борбата с ХИВ/СПИН, в която са набелязани 15 цели в областта на превенцията, медицинските грижи и премахването на дискриминацията спрямо серопозитивните и болните от СПИН. Взето е и решение за създаването на Глобален фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария (учреден през 2002).

2008 - На церемония в Бъкингамския дворец британската кралица Елизабет Втора посвещава в рицарско звание британския писател от индийски произход Салман Рушди за заслугите му в областта на литературата.

2010 - В Найроби, Кения, е открит Специален трибунал за разглеждане на дела срещу сомалийски пирати. В дейността си съдът се подпомага от Службата на ООН по наркотиците и престъпността, Европейския съюз, Австралия и Канада.

2020 - Германската компания за електронни разплащания "Уайъркард" обявява фалит след скандал за липсващи в сметките й 1,9 млрд. евро (2,1 млрд. долара). "Уайъркард" дължи на кредиторите суми за близо 4 млрд. долара.

2021 - В Испания влиза в сила закон, легализиращ евтаназията, приет от Конгреса на депутатите (долната камара на парламента) на 18 март 2021 г. Законът може да се прилага към хора, страдащи от сериозни и нелечими или изключително тежки заболявания, които искат да сложат край на живота си. Испания е четвъртата страна от Европейския съюз, която декриминализира евтаназията след Нидерландия, Белгия и Люксембург. До този момент в Испания подпомагането на човек, искащ да сложи край на живота си, се наказва със затвор до 10 години.

2022 - Президентът на САЩ Джо Байдън подписва законопроект за контрол върху оръжията и той официално влиза в сила като закон. Това е първата голяма федерална реформа за последните три десетилетия, свързана с правата за притежание на оръжие. Новият закон включва допълнения, които помагат на щатите да държат оръжията далеч от ръцете на лица, които са считани за опасни за себе си и за околните.

2023 – В Гърция се произвеждат предсрочни парламентарни избори по нова избирателна система, според която най-голямата партия автоматично получава 20 допълнителни места в случай, че получи повече от 25 процента от гласовете, както и по още един депутат бонус за всеки половин процентен пункт отгоре, но най-много 50 допълнителни места. Отпада и преференцията, т.е. избирателите могат да избират само между партийните листи, но не могат да променят подреждането в тях. Право на глас имат гръцките граждани, които са навършили или навършват 17-годишна възраст през 2023 г. Броят на гласоподавателите е малко над 9,8 млн. души. Дясноцентристката партия „Нова демокрация“ печели изборите, получавайки между 39 и 42 процента от гласовете, следвана от лявата СИРИЗА, която получава между 16,3 и 19,3 процента, лявоцентристкото движение ПАСОК - между 11,2 и 13,2 процента, Гръцката комунистическа партия - между 6,5 и 8,5 процента и партията „Спартанци“ - между 3,6 и 5,6 процента.

Родени на този ден българи:

Димитър Пешев, юрист и политик (1894-1973).
Съдия в Пловдив и София (1920-1932). От 1932 г. е адвокат в София. Председател на Управителния съвет на банка "Български кредит" (1934). Министър на правосъдието (23 ноември 1935-4 юли 1936). Подпредседател на 24-ото Обикновено народно събрание (22 май 1938-24 октомври 1939) и на 25-ото Обикновено народно събрание (24 февруари 1940-26 март 1943). Като подпредседател на Народното събрание на 17 март 1943 г. той изпраща протестно изложение до министър-председателя Богдан Филов, подкрепено от 43-а народни представители, против депортирането на българските евреи, заради което на 26 март 1943 г. е бламиран от поста си. Осъден е от Народния съд на 15 години затвор. Освободен е със застъпничеството на влиятелни евреи. Присъдата е отменена с Решение на Върховния съд през 1996 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен (6 март 1997 г., посмъртно), на награда на Европейския парламент за приноса му в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война (23 ноември 1998, посмъртно).

проф. Димитър Димов (Димитър Тодоров Димов), български писател и драматург, ветеринарен лекар (1909-1966).
Работи като ветеринарен лекар в Троянско, Белослатинско и Кюстендилско (1935-1939). Асистент във Ветеринорномедицинския факултет в София (1939-1947). Доцент в Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдивския университет (1947-1949) и в Селскостопанската академия в София (1949-1952). От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във Ветеринарномедицинския институт в София. Автор е на повече от 20 научни публикации. Димитър Димов проявява отрано литературни интереси и сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците "Литературен глас", "Литературен фронт", "Мир", "Народна култура", "Отечествен фронт", на списанията "Септември", "Театър" и др. Първата му книга е стихосбирката "Вечерни трепети" (1929). Творбите му са с модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Автор е на романите "Поручик Бенц" (1938), "Осъдени души" (1945), "Тютюн" (1951), и на пиесите "Жени с минало" (1959), "Виновният" (1961), "Почивка в Арко Ирис" (1963) и др. Председател на Съюза на българските писатели (31 март 1964-1 април 1966). Книгите му са преведени на руски, румънски, полски, унгарски, турски, немски, испански, словашки и естонски език и са издавани в много държави. Носител на Димитровска награда (1952). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост (22 май 1963). На негово име през 2014 г. Общинският съвет в Ловеч учредява Национална литературна награда "Проф. Димитър Димов", която се връчва веднъж на три години на белетрист или драматург с трайно присъствие в литературата.

Георги Черкелов, актьор и режисьор (1930-2012).
Играл е във Врачанския народен театър (1956-1959), в Държавния сатиричен театър (1959-1960), в Народния театър за младежта (1960-1968), в Народния театър "Иван Вазов" (1972-1985; 1989-1991), в Студията за игрални филми (1968-1972, от 1975), в театър "Барбуков" (1994-1995), в Нов драматичен театър "Сълза и смях (1995-1996). Бил е директор на Плевенския драматичен театър (1985-1990). Има над 100 роли в театъра, и около 70 роли в киното. От телевизионния екран огромна популярност му носи ролята на Богдан Велински в сериала "На всеки километър" (1969-1971). Сред другите му филмовите роли са тези във филмите: "Цар и генерал" (1966), "Мъже в командировка" (1968), "Иван Кондарев" (1974), "Сватбите на Йоан Асен" (1975), "Изгори, за да светиш" (1976), "Топло" (1978), "Черешова градина" (1979), "Хан Аспарух" (1981) , "681 - Величието на хана" (1983), "Константин Философ" (1983), "Под игото" (1990), "Търкалящи се камъни" (1995), "Стъклени топчета" (1999), "Обърната елха" (2006) и др. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (м. май 1970), "Народен артист" (м. август 1974). Почетен гражданин на Хасково (8 септември 2003). Носител на орден "Народна република България" първа степен за приноса му в изграждането на българския социалистически театър и във връзка с неговата 50-годишнина (24 септември 1980), на орден "Стара планина" първа степен за приноса му в българската култура (11 декември 2000). Носител на театралната награда "Аскеер" на Театъра на Българската армия за цялостно творчество (23 май 2009), и на награда за цялостен принос от Международния филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна (28 август 2009).

Васил Попов, актьор (1934-2015).
Играл е в Драматичен театър "Стефан Киров" в Сливен (1958-1959), в Общински драматичен театър "Вида" във Видин (1959-1960), в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (1960-2000). Има над 150 театрални роли, участия в телевизионни и радиопостановки, в киното и естрадата. Сред филмовите му роли са тези във филмите "Краят на една ваканция" (1965), "Момчето си отива" (1972), "Буна" (1975), "Опасен чар" (1984) и други, в сериала "Столичани в повече" (2012). Удостоен с почетния герб на гр. Видин (18 октомври 2006). Награден с грамота и плакет за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура от Министерството на културата (19 май 2008).

Стефан Илиев, актьор (1935-2018).
Играл е в Драматичен театър "Рачо Стоянов" - Габрово (1958-1959), в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен (1959-1960), в Общински драматичен театър "Боян Дановски" - Перник (1960-1964), в Младежкия театър "Николай Бинев" (1964-1966), в Театър "Поезия и естрада" (1966-1969), в Театър "София" (1969-1990), в Театър 199, в Малък градски театър "Зад канала" (1990) и др. Председател на Съюза на артистите в България (20 март 1990-20 юни 2005). Има множество роли в театъра и в телевизионни театрални постановки. Сред филмовите му роли са тези във филмите: "Любимец 13" (1958), "Пленено ято" (1962), "Конникът" (1964), "Отклонение" (1967), "Свобода или смърт" (1969), "На всеки километър" (1969-1971), "Един миг свобода" (1970), "Снимки за спомен" (1979), "Капитан Петко войвода" (1981), "Куче в чекмедже" (1982), "Васко да Гама от село Рупча" (1986), "А сега накъде" (1988), "Големанов" (2004), "Под прикритие" (2011-2016), "Столичани в повече" (2017) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1985). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1985). Награден с грамота и плакет за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура (21 май 2007). Носител на наградата "Икар" за чест и достойнство на Съюза на артистите в България (2015).

Любомир Коларов, журналист и общественик (1943-2023).
Бил е репортер в Българската национална телевизия (БНТ) и кореспондент на БНТ в Москва (1971-1977). Бил е заместник главен редактор на Главна редакция "Информация" в БНТ, главен редактор на редакция "Светът в действие" в БНТ. Бил е водещ на предавания в БНТ, най-вече „Светът в действие“, което ръководи 10 години. Автор на документални филми за Никарагуа, Куба, Япония, Афганистан, Южен Йемен, Панама, Бразилия, Чили, Мадагаскар, Коста Рика, Перу, Чили, Германия, Австрия, Мексико, Еквадор и др. В БНТ работи 25 години. Главен редактор на в. "Вечерни новини" (1992-1994). Главен редактор на в. "Новини" (1994). Член на ръководството на Столичния градски съвет на Българската социалистическа партия (1990-1992). Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП (1994-1996). Депутат в 37-ото Народно събрание (1995). Председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1995-1997). Бил е изпълнителен директор на Българска свободна телевизия - телевизия на БСП. Бил е председател на Сдружение на приятелите на Русия "Александър Невски" и председател на фондация "Героите на България". Носител на орден "Кирил и Методий", на орден "1300 години България". Почетен гражданин на Сапарева баня (1998).

проф. Иван Илчев (Иван Илчев Димитров), историк (1953).
Дългогодишен преподавател по нова и най-нова история на балканските народи в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член е на Висшата атестационна комисия (1997-2002). Декан на Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (2003-13 ноември 2007), ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (14 ноември 2007-17 ноември 2015). Чл.-кор. на Българската академия на науките (2012). От май 2018 г. е член на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси. Автор е на книгите "България и Антантата през Първата световна война" (1990), "Рекламата през Възраждането" (1995), "Най-значимите българи на ХХ век" (2002)"Докосвания до Америка" (2003) и др., на учебници, статии и студии. През 2015 г. скалист рид в Антарктида е наречен на негово име - Илчев рид.

Румяна Тодорова, лекар дерматолог (1958).
Работила е Районната болница на гр. Сливница. Директор на Областния кожен диспансер в София (1995-2004). Директор на Националната здравноосигурителна каса (22 август 2006-2 ноември 2009) и управител на НЗОК (12 юли 2013-12 март 2015).

Костадин Костадинов, футболист и треньор (1959).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Тракия" (Пловдив), "Брага" (Португалия), "Докса Драма" (Гърция) и "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 44 мача и отбелязани 8 гола.

Юлияна Дончева, журналистка (1965).
Била е водеща в италианската телевизия RAI2. Била е водеща на предаванията "Звезди в ефира" и "Стил" по Българска национална телевизия (БНТ). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Заместник-председател на партия "Новото време" (11 юли 2004-10 юли 2009). Носителка на титлите "Мис България" (1989) и "Мисис България" (2001). Авторка е на три книги "Код "Червено": Моята истина за храната" (2017), "Код "Червено": Ботокс в ума" (2018) и "Пътят" (2021).

проф. Петър Стоянович, историк (1967).
Парламентарен секретар на Министерство на външните работи и началник на кабинета на министъра на външните работи (1998-2001). Международен секретар на партия "Съюз на демократичните сили" (СДС) (юли 2001-юли 2003), политически секретар на СДС (2003). Журналист във в."Новинар" (2004-2010). Политически секретар (6 декември 2003-11 декември 2005), политически и международен секретар (11 декември 2005-21 април 2007) и председател на партия "Движение "Гергьовден" (21 април 2007 - 9 април 2011). Член на инициативния комитет за учредяване на "Движение "България на гражданите" (9 юни 2012). Министър на културата (29 май 2013-6 август 2014). От 2016 г. работи в Института за исторически изследвания на БАН. Бил е преподавател във Факултетите по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Понастоящем е преподавател в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Автор е на много монографии и няколко книги. Удостоен със званията рицар на цивилния кръст за заслуги на Република Малта (2001) и велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта (2014). Удостоен с почетното отличие "доктор хонорис кауза" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (20 март 2024).

Данаил Кирилов, политик (1970).
Областен управител на София (12 август 2009-21 май 2013). Депутат от 42-ото до 44-ото Народно събрание (21 май 2013-5 април 2019). Министър на правосъдието (5 април 2019-3 септември 2020).

Нина Николина (ист. име Николина Димитрова Попова), певица (1975).
има издадени девет албума и е получавала награди за изпълнител, песен, видеоклип, текст, албум и дует на годината. Носителка на наградите на телевизия ММ за "Най-добра изпълнителка", "Най-добра поп песен" и "Най-добър видеоклип" (2004). Обявена за "Изпълнител на 2005 година" от "БГ радио". През 2008 г. получава наградата „Изпълнител на десетилетието“ за успеха си с песента „Tи“ (You).

На този ден са родени и:

Антони Гауди, испански архитект (1852-1926).
Сред най-емблематичните му сгради са Свещеното семейство (La Sagrada Familia) и паркът Гуей. Свещеното семейство е най-мащабното негово творение, превърнало се в символ на Барселона.

Гюстав Шарпантие, френски композитор (1860-1956).
Сред най-известните му произведения е операта "Луиза" (1900), която сам нарича "музикален роман". Основател и пръв директор на Народната консерватория на Франция (1902). Носител на Ордена на почетния легион (1930, 1950).

Валтер Нернст, нeмски физик и химик (1864-1941).
През 1888 г. и 1889 г. той разработва теорията за електрозадвижващата сила на галваничните елемент, т. нар. Теория на Нернст, в която обяснява възникването на електроден потенциал и определя зависимостта му от концентрацията на металните йони в разтвора (уравнение на Нернст). Открива закон за разпределението на разтворения компонент в две несмесващи се течности, т. нар. Закон на Нернст (1890), който намира приложение в медицината и биологията. Основател на института "Кайзер Вилхелм" по физикохимия и електрохимия (1894). Той формулира своята "топлинна теорема", известна като трети принцип на термодинамиката или принцип на Нернст (1906). Участва като доброволец в Първата световна война (1914-1918). Носител на Нобелова награда за химия за 1920 г. като признание за неговата работа в областта на термохимията.

Херман Оберт, немски физик и инженер (1894-1989).
Един от създателите на ракетната техника.

Джордж Оруел (ист. име Ерик Артър Блеър), британски журналист и писател (1903-1950).
Автор е на романите "Пасторска дъщеря" (1935), "Още въздух" (1939), "Фермата на животните" (1945), "1984" (1949) и др.

Ханс Йенсен, немски физик (1907-1973).
Носител на Нобелова награда за физика за 1963 г. заедно с американската физичка Мария Гьоперт-Майер и американския физик Юджин Пол Уигнър (Вигнер) за приносите в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено за откриването и прилагането на основните принципи на симетрия.

Уилям Стайн, американски биохимик (1911-1980).
Носител на Нобелова награда за химия за 1972 г. заедно с американския биохимик Станфорд Мур за техния принос в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в молекулата на рибонуклеазата. Те си поделят наградата с американския биохимик Кристиан Анфинсен, който я получава за работата му върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселинната последователност и биологичноактивната структура.

Сидни Лъмет, американски режисьор (1924-2011).
Режисьор е на близо 40 филма, сред които "Дванайсет разгневени мъже" (1957), "Серпико" (1973), "Кучешки следобед" (1975), "Телевизионна мрежа" (1976), "Присъдата" (1982). Носител на почетен "Оскар" за цялостно творчество (2005).

Ингеборг Бахман, австрийска писателка (1926-1973).
Авторка е на стихосбирката "Разсроченото време" (1953), романа "Малина" (1971), сборника с разкази "Симултанно" (1972) и др. Носителка на наградата "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1957), "Берлинската награда на критиката" (1961), наградата "Георг Бюхнер" (1964), "Голямата австрийска държавна награда за литература" (1968) и наградата "Антон Вилдганс" (1971). В нейна чест родният й град Клагенфурт учредява през 1977 г. литературната награда "Ингеборг Бахман".

Алексей Абрикосов, руски физик (1928-2017).
Носител на Нобелова награда за физика за 2003 г. заедно с руския физик Виталий Гинзбург и британския физик Антъни Легет за трудовете им по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.

Кейдзо Обучи, японски политик (1937-2000).
Министър-председател на Япония (30 юли 1998-3 април 2000).

Бригите Бирлайн, австрийски юрист и политик, първата жена феодален канцлер на Австрия (1949-2024).
Заместник-председател на Конституционния съд (2003-2018) и негов председател (февруари 2018-30 май 2019). Федерален канцлер на Австрия (3 юни 2019 - 7 януари 2020).

Борис Трайковски, македонски политик (1956-2004).
Президент на Република Македония (15 декември 1999-26 февруари 2004). Загива при самолетна катастрофа на 26 февруари 2004 г. в Босна и Херцеговина.

Джордж Майкъл (ист. име Йоргос Кириакос Панайоту), британски певец от гръцки произход (1963-2016).
Джордж Майкъл става известен в началото на 80-те години на 20-и в., когато сформира дуета "Уам!" с най-добрия си приятел - британският певец Андрю Риджли. През 1986 г. Джордж Майкъл започва солова кариера. Има повече от 100 млн. продадени албума. Носител на три награди "Брит" (1988,1991,1997) и две награди "Грами" (1987, 1988).

Джони Хърбърт (Джон Пол Хърбърт), британски автомобилен състезател (1964).
Участва във "Формула 1".

Владимир Крамник, руски шахматист (1975).
Световен шампион за юноши до 18 години (1991). В състава на Русия печели три пъти Шахматната олимпиада (1992 г., 1994 г., 1996 г.). Световен шампион по шахмат 2000-2007 г.

Алберт Коста, испански тенисист (1975).
Спечелил е една титла от турнирите на "Големия шлем" (сингъл). Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия (двойки).

Симон Аман, швейцарски състезател по ски скокове (1981).
Четирикратен олимпийски шампион - печели два златни медала през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и два златни медала през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели два златни медала - през 2007 г. в Сапоро, Япония, и през 2010 г. в Планица, Словения, един сребърен и два бронзови медала.

Коен Кастелс, белгийски футболист (вратар) (1992).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Ернст Хофман, немски писател, музикант и художник (1776-1822).

Херменгилд Шкорпил, чешки археолог, музеен деец и общественик (1858-1923).
Работил в България заедно с брат си Карел Шкорпил. На тяхно име е наречено с. Шкорпиловци във Варненска област.

Джон Бойд Ор, шотландски лекар (1880-1971).
Първи генерален директор на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) (1945-1946). Носител на Нобелова награда за мир за 1949 г. за усилията му не само да спаси човечеството от недоимък, но и да създаде основа за мирно сътрудничество между класи, нации и раси.

проф. Боян Пенев (Боян Пенев Николов), български литературен историк и критик (1882-1927).
Учител в София (1907-1909). Ръководител на Катедрата по българска и славянски литератури в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1925-1927). Преподавател по история на българската литература в университетите в Краков и Варшава в Полша и Лвов, Украйна (1923-1924). Дописен член на БАН (1918). Специалист по полска литература и култура. Автор е на книгите: "Паисий Хилендарски" (1910), "Начало на българското Възраждане" (1918), "Полска граматика" (1930, посмъртно), "История на новата българска литература" (в 4 тома, 1930-1936, посмъртно) и др. От 15 май 1999 г. Шуменският университет "Епископ Константин Преславски" присъжда награда за критика на негово име.

акад. Петко Стайнов, български композитор и музикален деец (1896-1977).
Един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (24 януари 1932) и негов първи председател (1932-1944). Председател на Съюза на народните хорове (1933-1944). Редовен член на Българската академия на науките (БАН) (1941). Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър "Иван Вазов", председател на Държавната филхармония (1940-1944). Директор на Института за музика с музей при БАН (1949-1977), член на Президиума на БАН (1961-1973). Депутат в 3-ото Народно събрание (1957-1962). Един от инициаторите и активен организатор на събора надпяване на Рожен (1963) и на събора в Копривщица (1965). Автор е на симфонични сюити, поеми и увертюри, на хорови песни. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1961), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (1966).

акад. Райна Георгиева, български биолог генетик (1902-1983).
Учителка в земеделските гимназии в Айтос и Хасково и в полувисшето земеделско училище в Пазарджик (1925-1941). Завеждащ Катедрата по генетика и селекция във Висшия селскостопански институт "Г. Димитров" (1949-1967) и секция "Генетика" в Института по растениевъдство при Българската академия на науките (1952-1963), директор на Централната лаборатория по генетика при Академията на селскостопанските науки (1963-1966). Тя е първата жена академик в България (1961). Носител на орден "Георги Димитров" (1972), на орден "Народна република България" първа степен (1964).

Ърнест Уолтън, ирландския физик (1903-1995).
Заедно с британския физик Джон Кокрофт в Кембридж, Великобритания, за първи път в света осъществяват т. нар. трансмутация (превръщане) на химическите елементи, като чрез ускоряването на протони (водородни ядра) двамата учени успяват да разцепят ядрото на лития. Осъществявайки ядрена реакция, те превръщат лития и водорода в хелий. Носител на Нобелова награда за физика за 1951 г. заедно с британския физик Джон Кокрофт за тяхната новаторска работа върху превръщането на атомните ядра посредством изкуствено ускорени атомни частици.

Жак-Ив Кусто, френски изследовател океанограф, фотограф, режисьор (1910-1997).
През 1948 г. той става капитан на корвета, а през 1950 г. преустройва британски миноносец в плаваща изследователска лаборатория, станала известна като кораба "Калипсо". С "Калипсо" той извършва редица океанографски експедиции в Атлантическия океан, Индийския океан, Червено море, Черно море, Арабско море и Персийския залив. Първата му книга "Безмълвен свят" излиза през 1953 г. и е филмирана през 1955 г. От 1957 г. Жак-Ив Кусто е директор на Океанографския музей на Монако. Автор е на документалния филм "Златната рибка" (1959), получил награда "Оскар" (1960), на телевизионния сериал "Подводният свят на Жак-Ив Кусто", излъчен за първи път през 1965 г., на документалния филм "Свят без слънце", получил награда "Оскар" (1964). Автор е на книгите "Безмълвният свят" (1961),"Живото море" (1963), "Делфини"(1975), "Жак Кусто: светът на океана" (1985) и др. Носител на златен медал на Националното географско дружество на САЩ (1961).

Съби Дичев, политически деец (1911-1943).
Деец на Българската комунистическа партия (БКП) и антифашистката съпротива. Секретар на Окръжния комитет на БКП във Варна (1935-1936). През 1936 г. емигрира в СССР. Бил е интербригадист в Испания, командир на танково отделение в интернационалната бригада "Георги Димитров" в Испания (1936-1939), концлагерист във Франция (1939-1941). През 1942 г. се завръща в България и минава на нелегална работа в София, където става командир на бойна група (1943). Загива в сражение с полицията в градинката до църквата "Св. Никола".

Ана-Мария Матуте, испанска писателка (1925-2014).
Една от основните теми в книгите й е Гражданската война в Испания (1936-1939). Авторка е на книгите "Малък театър" (1954), "Мъртвите синове" (1964), "Войниците плачат нощем" (1969), "Капан", "Необитаваният рай", "Първи спомен" (1977), "Реката" (1963), "Артамилски истории" (1961), "Пътникът без билет на "Одисей", "С едно босо краче. Паулина". През 1996 г. Ана Мария Матуте става третата жена, избрана за член на Испанската кралска академия за литература след писателката Кармен Конде и историчката Кармен Иглесиас. Носителка на награда "Планета" (1954), на Националната награда за литература на Испания (2007), литературната награда "Мигел де Сервантес" (2010).

Йордан Денев, български художник живописец (1928-2006).
Твори в областта на живописта и монументално-декоративното изкуство. Автор е на над 15 различни монументални произведения в обществени институции и учреждения в България. През 1978 г. с дарени от художника картини е открита галерия на негово име във Вълчи дол. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1972) и орден "Кирил и Методий" втора степен (1985).

Васил Кисимов, български режисьор и сценарист (1936-2010).
Работи в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас (1960-1962). Редактор (1966-1970) в Българска национална телевизия и режисьор в телевизията (1970-1975). Режисьор в Студията за телевизионни филми "Екран" (1976-1992).

проф. Веселин Димитров (Веселин Димитров Мамков), български журналист, радиоводещ и педагог (1938-2009).
През 60-те години на 20 в. е първият журналист радиоводещ на сутрешната информационно-музикална програма "От 6 до 8" на Българското национално радио. Заедно с журналистката Божана Димитрова води предаването "Разговор с вас" по програма "Хоризонт". Един от основателите на Факултета по журналистика при Софийския университет "Св. Климент Охридски" и негов декан (1995-2003). Създател на Университетското радио "Алма Матер" (1993). Автор е на двутомната "История на радиото в България", на 17 монографии и над 130 научни студии и статии. Носител на наградата "Сирак Скитник" на Българското национално радио (БНР) за цялостен принос за развитието на БНР (2003), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (4 ноември 2008).

Феликс Мауриньо, португалски футболист и треньор (1938-2017).

Фара Фосет, американска актриса (1947-2009).
Актрисата става известна с ролята си в сериала от 70-те години на 20-и в. "Ангелите на Чарли". Участвала е във филмите "Бягството на Логан" (1976), "Рали Кенънбол" (1981), "Крайности" (1986), "До утре" (1989), "Глава на семейството" (1995), "Мъжът в къщата" (1995), "Доктор Т. и неговите жени" (2000), "Купон на открито" (2004) и др.

Майкъл Джексън, американски поппевец (1958-2009).
Известен като "Краля на попмузиката". Издава първия си солов албум Got To Be There през 1972 г. Шестият му солов албум "Трилър" (1982) печели рекордните осем награди "Грами" и става най-продаваният албум на всички времена, като продажбите се изчисляват на между 47 и 107 млн. копия. Заедно със заглавната песен и хитовете Billie Jean и Beat It албумът остава в челната десетка на класацията Билборд 200 в продължение на 80 поредни седмици, в 37 от които е на първо място. Албумът му "Бед" ("Лош") (1987) се продава в над 30 млн. копия в целия свят, като пет песни от него стават хитове номер 1. Песента You Are Not Alone става първият сингъл (1995) в историята на попмузиката, който влиза в класацията на "Билборд" под номер 1. През 1985 г. заедно с Лайънъл Ричи създават благотворителна песен We Are the World, в която участват и Стиви Уондър, Пол Саймън, Тина Търнър, Били Джоуъл, Даяна Рос, Брус Спрингстийн, Рей Чарлз и др. Той е певецът с продадени над 750 млн. копия на албумите си. Вписан е четири пъти в Книгата на рекордите на Гинес. Има общо 13 награди "Грами" и 13 песни, станали номер едно в музикалните класации.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.